1 Р Е Ш Е Н И Е № 94 [населено място], 11.04.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 8 март през 2011 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П. при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1314/10 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на А. К. за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. №285/08 г. от 20.08.08 г. на ВКС, първо г.о., на осн. чл.303, ал.1,т.1 от ГПК. Молителката сочи като новооткрито обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да й е известно при решаването му непредставянето пред нотариуса на протокол на общото събрание на ответната кооперация с взето решение за разпореждане с конкретния кооперативен имот в полза на ответника по исковете и молбата [фирма]. По искане на молителката по делото са приложени и приети като писмени доказателства нот. дело към нот. акт №98/06 г. на Русенски нотариус и преписката за вписването му на Служба по вписванията. Ответникът по молбата [фирма], [населено място], Р. обл., представлявано от М. Г. я оспорва като недопустима и неоснователна. Молбата при твърдението в нея, че молителката сега узнава за нооткритото обстоятелство, което е поискала да установи с посочените доказателства е допустима, но неоснователна. С решението на ВКС, първо г.о., чиято отмяна се иска е оставено в сила въззивното, с което е отхвърлен искът на молителката срещу ответника с пр. осн. чл.26 от ЗЗД – за признаване нищожността на скл. с нот. акт 98/2.03.06 г., вписан като акт №39 от същата дата, договор за продажба на недвижим имот от ЗК „Д.” – [населено място] на ответния ЕТ, както и искането по чл.431, ал.2 от ГПК, отм. за отмяна на нот. акт. При постановяване на решението е прието, че с протокол от 30.04.04 г. на общото събрание на кооперацията /О./ е взето валидно решение, с което на управителния й съвет е предоставено правомощието да се разпорежда при необходимост с имоти на кооперацията. УС е взел решение от 28.02.06 г. за разпореждане с имота в полза на ответника поради възникнала за кооперацията нужда от парични средства за погасяване на задължения. Въз основа на това решение и по възлагане от УС председателят на ЗК е сключил оспорената с иска продажба. Протоколът на Общото събрание от 30.04.04 г. е посочен и представен с исковата молба. Пред първата инстанция е представено и решението по протокол на УС на ЗК от 28.02.06 г., с което на председателя на ЗК се възлага да извърши продажбата на описания имот на ответника Г. за посочена там цена / л.44/. Или соченото обстоятелство не се установява така, както го твърди молителката / непредставен протокол на О. пред нотариуса/- такова обстоятелство не е налице въобще, а с това – и като новооткрито. Решение на О. от 30.04.04 г., с което се предоставят правомощия на УС при възникнала необходимост и доказана обоснованост да взема решения за продажба на недвижими имоти на ЗК, е взето, съществува и е представено пред нотариуса, видно от изисканото и приложено нот. дело. Наличието и съдържанието му не са спорни по делото, видно от исковата молба, с която е представено и писмената защита на ищците с доводи за правния им интерес от иска, основани на това решение. Доводите на молителката – изложени по делото и сега в молбата, че делегирането на правомощия за разпореждане с имоти от О. на УС е недопустимо, а взетото въпреки това решение на О. – и непълно, така че всъщност липсва решение / волеизявление/ на О. за разпореждане с конкретния имот са обсъдени по съществото на спора и намерени за неоснователни. Те са извън обхвата на основанията по чл.303, ал.1 от ГПК. Обсъждането им в инстанционното производство е приключило и въпросът – като такъв от съществото на спора, не подлежи на преразглеждане в извънредното производство за отмяна на решението. То е основано на формални предпоставки и не навлиза в съществото на спора за основателността на иска откъм фактическа и правна страна.. Молбата за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 от ГПК е неоснователна и следва да остане без уважение, поради което ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. К. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, първо г.о. от 20.08.08 г. по гр.д. №285/08 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1 от ГПК. ОСЪЖДА А. Т. К. да заплати на М. М. Г. деловодни разноски за това производство от 240 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: