Р Е Ш Е Н И Е № 572 София, 08 февруари 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2122/2012 година. Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия С. Д. А. срещу решение № 266 от 01.10.2012 год. по внчхд № 897/2012 год. на Пловдивския окръжен съд. В нея се развиват оплаквания за необоснованост и за незаконосъобразност. Твърди се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като се e произнесъл по искова претенция на тъжител без конституирането на гражданския ищец в открито съдебно заседание и без приемането за съвместно разглеждане в наказателното производство на съответно предявен граждански иск. Излага се довод, че при липсата на съответни разпоредби в НПК, съдът не е изпълнил задължението си по чл. 140 от ГПК да провери редовността и допустимостта на предявения с тъжбата иск и не се е произнесъл с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. В тази връзка са изложени подробни съображения по доказателствата по делото и тяхната оценка от страна на въззивния съд, която /според защитата/ е неточна и необективна, тъй като някои от доказателствата съдът е игнорирал, а други е преценил превратно. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направени пред касационната инстанция разноски. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната му жалба по изложените в нея и в представените писмени бележки основания и доводи. Редовно призован, гражданският ищец А. Я. М. не се явява. От името на повереника му –адв. В. К., са постъпили: молба-с която оспорва допустимостта на жалбата на подсъдимия, с аргумент, че не е налице нито едно от основанията по чл. 346 от НПК за касационно обжалване на постановеното решение от Окръжния съд и второ-възражение, в което подробно е аргументирано становището, че претендираните от жалбоподателя нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт, не са налице. В заключение се иска жалбата на касатора да се остави без уважение и се претендират разноски. Прокурорът от ВКП дава също заключение, че като неоснователна, жалбата на касатора следва да се остави без уважение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: В РС-Елхово е постъпила тъжба на А. Я. М. срещу С. Д. А. с обвинение за извършено от него през м. юни 2008 год. престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, във вр. чл. 147 от НК. С тъжбата М. е предявил срещу А. граждански иск в размер на 10000лв. за причинените му от деянието неимуществени вреди. Въз основа на тъжбата с разпореждане от 23.01.2009 год. определеният съдия-докладчик е образувал нчхд № 52/2009 год. по описа на съда, приел е за съвместно разглеждане предявения граждански иск и е конституирал М. като граждански ищец. С присъда № 90 от 24.11.2010 год. по нчхд № 52/2009 год. подсъдимият С. Д. А. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение, като предявеният от М. граждански иск е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. По въззивна жалба на тъжителя срещу присъдата е образувано внчхд № 1331/2011год. В хода на въззивното производство подсъдимият се е позовал на настъпила давност за наказателно преследване по предявеното му обвинение и тъй като предпоставките за това са били налице, въззивният съд е отменил изцяло обжалваната присъда и прекратил наказателното производство на основание чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 2, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК. С решение № 257/12.06.2012 год. по н.д. № 710/2012 год. на ВКС, ІІ-ро н.о., образувано по касационна жалба на тъжителя, решението по внчхд № 1331/2011 год. в гражданската част е отменено и делото върнато за ново разглеждане, поради допуснато съществено процесуално нарушение ограничило правото на гражданския ищец на достъп до съд, изразяващо се в непроизнасяне на въззивната инстанция по гражданския иск съобразно разпоредбите на чл. 317, във вр. чл. 307 от НПК. В останалата част решението е оставено в сила. Съдебният състав разгледал внчхд № 897/2012 год. на Пловдивския окръжен съд изпълнил указанията на касационната инстанция и с обжалваното решение е отменил в гражданската част присъда № 90/24.11.2010 год. по нчхд № 52/2009 год. на Елховския районен съд, като е осъдил С. Д. А. да заплати на гражданския ищец А. Я. М. сумата от петстотин лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие разпространената през м. юни 2008 год. клевета, съдържаща позорни и престъпни обстоятелства, в писмо/молба/ до Министъра на земеделието и горите, с копие до председателя на АЗПБ, Директора на ДФ”Земеделие”, Комисията по „Земеделие и гори” в Народното събрание, вестник „168 часа” и Областна дирекция „Земеделие и гори” - гр.Ямбол и копие до телевизия ”СКАТ”, ведно със законната лихва, считано от м. юни 2008 год. до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от десет хиляди лева, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл по дължимата държавна такса върху размера на уважения граждански иск и по направените от тъжителя разноски по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира за неоснователни, както жалбата на касатора, така и възражението на тъжителя за допустимостта й. Решенията на въззивната инстанция не подлежат на касационен контрол / аргумент по чл. 346 от НПК/. Такъв контрол може да бъде упражнен само върху новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция и то при положение, че с тях деецът не е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК /чл. 346, т. 2 от НПК/. В случая, обжалваният съдебен акт, макар наименован „решение”, притежава характеристиките на присъда, тъй като с него, по описаните в тъжбата факти са обсъждани въпросите за наличието на вреда, противоправно поведение, причинна връзка между тях и наличието на вина, в резултат на които е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия. Фактически, съдебният акт по съдържание отговаря на изискването по чл. 32, ал. 1, т. 1 НПК за постановена от окръжния съд като въззивна инстанция нова присъда, която по силата на чл. 346, т. 2 от НПК, може да бъде предмет на касационна проверка. Ето защо, възражението на тъжителя за недопустимост на касационната жалба е неоснователно. По касационната жалба на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения: Неоснователно е възражението на подсъдимия, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 140 от ГПК да провери редовността и допустимостта на предявения с тъжбата иск и не се е произнесъл с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. Поддържайки това оплакване, защитата явно не държи сметка за това, че гражданският иск в наказателния процес представлява институт на наказателнопроцесуалното право като нормите на ГПК намират субсидиарно приложение в случаите, когато липсват специални предписания по НПК /чл. 88, ал. 1 НПК/. Съгласно чл. 89 от НПК, подсъдимият не е граждански ответник във воденото срещу него съдебно производство и поради това процесуалните му права, редът и начинът на процедура по допускане и разглеждане на гражданския иск се определят от правилата по НПК, тъй като искът за непозволено увреждане в това производство е с акцесорен характер, т.е. разглеждането и уважаването му е неразривно свързано с установяване на предмета по чл. 102 от НПК. Съобразно тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 год. по т.д № 2/2012 год. на ОСНК на ВКС:”...Предметът на доказване, тежест на доказване, представяне и допускане на доказателствените материали, видове доказателства и доказателствени средства е уредена в НПК и в тази област не намират приложение правилата на гражданското съдопроизводство...” и по-нататък:”...В процеса на доказване на основанието и размера на иска, гражданският ищец чрез предвидените в НПК доказателствени способи и средства установява очертаните в рамките на обвинителния акт /респ. частната тъжба-пояснение от настоящия съдебен състав/ фактически обстоятелства, правнозначими за търсената деликтна отговорност”. На следващо място, вярно е възражението от защитника на подсъдимия, че съдът не е спазил редът по чл. 271, ал. 6 от НПК за конституиране на пострадалия в качеството му на граждански ищец в производството с изрично определение в открито заседание, но от друга страна, на А. е връчен препис от тъжбата на пострадалия, по която е образувано съдебното производство и разпореждането на съдията-докладчик, с което й е даден ход и е приета за съвместно разглеждане исковата претенция на тъжителя, а той - конституиран като граждански ищец. В конкретния случай, допуснатото нарушение не е съществено, защото подсъдимият не е изненадан в наказателното производство да отстоява позицията си на защита срещу ищеца/той и частен тъжител/, защото претендираното обезщетение се основава на деликтна отговорност, в резултат на причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на деянието предмет на обвинението и защото след даване ход на съдебното следствие председателят на състава е прочел тъжбата на частния тъжител срещу подсъдимия, наред с предявения граждански иск за обезвреда. Всичко изложено сочи, че не е нарушено правото на подсъдимия да разбере: основанието на предявения срещу него граждански иск; размера на търсеното от ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди като последица от деянието предмет на обвинението, както и на правото му да организира защитата си срещу насочената срещу него искова претенция. По довода за неправилно приложение на закона Касационната жалба е неоснователна и по тези доводи. За да се произнесе по основателността на гражданския иск, съдът се е произнесъл и по въпросите относно противоправността и виновността на деянието, т. е. дали то представлява граждански деликт, за който се дължи обезщетяване на претендирани неимуществени вреди на основание чл. 52 от ЗЗД. Решаването на тези въпроси е станало на базата на установените по делото факти, а именно: На 30.05.2008 год. била насрочена среща в гр.Болярово между земеделските производители и зам.министъра на земеделието и храните Д. П.. На маса, поставена на първия етаж в сградата на ОбСЗ-Болярово, в близост със залата, където щяла да се проведе срещата, била предоставена за подпис от желаещи жалба, наименувана ”Жалба от земеделските производители на територията на Община Болярово, обл. Ямбол, адресирана до Министъра на земеделието и горите, с копие до Председателя на АЗПБ, Директора на ДФ”Земеделие”, Комисията по „Земеделие и гори” в Народното събрание, вестник „168 часа” и Областна дирекция „Земеделие и гори” - грЯмбол”. В нея се описвали проблемите на земеделските производители свързани с личността на А. М. като се твърдяло, за извършени от него неправомерни действия по деклариране на заявените от него обработваеми земеделски площи, по които кандидатствал за плащане по СЕПП в реални граници, както и на твърдението, че той е длъжник на ДФ”Земеделие”. Жалбата била с молба за надлежна проверка от сигнализираните органи и приключвала с твърдения за осъществен от М. тормоз и рекет над земеделските производители в района, за измами и организиране на група за измами, сторени от страна на М.. Подсъдимият прочел жалбата и я подписал на второ място, след което си тръгнал без да присъства на срещата. В последствие, екземпляри от посочената жалба била получена от адресатите си с изключение на Комисията по „Земеделие и гори” в Народното събрание и вестник „168 часа”, както екземпляри получили и телевизия „СКАТ”, макар тя да не била посочена в жалбата като получател. Сигнализираните държавни институции извършили проверка по жалбата, с която били сезирани и установили, че съдържащите се в тях твърдения за задължения на М. към ДФ”Земеделие”; за извършени от него и от организираната от него група измами свързани с получаването на субсидии за реална обработка на земеделска земя, както и за тормоз и рекет не отговарят на обективната истина. На базата на установените по делото факти, въз основа на събрания и проверен по делото писмен и гласен доказателствен материал, въззивният съд е стигнал до различни от първоинстанционния съд обосновани фактически изводи, в съответствие с които е приел, че подсъдимият е знаел, че твърденията, съдържащи се в жалбата са неверни, като е съзнавал, че на М. се приписват престъпления и позорни за него обстоятелства, т.е. А. е извършил деянието, за което е имало надлежно обвинение за квалифицирана клевета при пряк умисъл, защото той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е преследвал общественоопасните му последици. Ето защо, независимо от настъпилата давност по чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 2, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК, подсъдимият носи гражданската си отговорност основана на деликт като един от авторите, подписали документа, адресиран до множество правни субекти и съдържащ приписано и възприето от ищеца позорно поведение, част от които е било окачествено като престъпно и затова законът е приложен правилно. Размерът на уважения иск за неимуществени вреди е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД с накърняване на доброто име на ищеца в обществото и с болките, унижението и емоционалните му страдания довели до здравословни проблеми. Изложеното сочи за неоснователност на жалбата на касатора, поради което като правилно и законосъобразно, обжалваното решение следва да се остави в сила. Гражданският ищец М. е направил разноски за адвокатска помощ пред настоящата инстанция в размер на четиристотин лева, видно от договор за правна защита и съдействие сер. Я, №000003739, които на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият следва да му заплати. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 266 от 01.10.2012 год. по внчхд № 897/2012 год. на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА подсъдимия С. Д. А. да заплати на А. Я. М./двамата със снета по делото самоличност/ направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатска помощ в размер на 400.00/четиристотин/лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: