Ключови фрази
Неплащане на издръжка * повторност * задочно осъден * неоснователност на искане за възобновяване * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * искане за възобновяване на две основания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 21

гр. София, 08 февруари 2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 985 по описа за 2020 г

Настоящето производство е образувано по искане на осъдения Й. С. П., депозирано на 30.11.2020 г, за възобновяване на НОХД № 684/19 по описа на Ямболски районен съд, по което е постановена присъда № 12 от 23.01.2020 г, влязла в сила на 8.02.2020 г. С посочената присъда молителят е признат за виновен в това, че в периода от месец август 2017 г до 27.01.2018 г, след като е осъден с влязло в сила решение по гражданско дело да издържа свой низходящ: детето си С. Й. П., [дата на раждане] г, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: шест месечни вноски, като общият размер на неплатената издръжка възлиза на 680 лв, и деянието е извършено повторно, с оглед на което и на основание чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „общ” режим, и „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез поставяне на съобщение за наложеното наказание на таблото за обяви на Община, /населено място/. На основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието три месеца „лишаване от свобода“, наложено с присъда № 181 от 19.12.2017 г, по НОХД № 1170/17 по описа на Ямболски районен съд, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че молителят е задочно осъден и желае наказателното производство да бъде възобновено, за да вземе лично участие в процеса. Иска се делото да бъде възобновено и разгледано с негово участие. Алтернативно се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, по основателността на което се прави искане делото да бъде изпратено на съответния апелативен съд.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането.
Осъденият моли искането да бъде уважено.
Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо активна процесуална легитимация да сезира настоящата инстанция в процедурата по чл. 423 НПК, при спазване на законоустановения шестмесечен срок / молителят е узнал за присъдата на 25.07.2020 г, когато е задържан, въз основа на ЕЗА, в изпълнение на влязлата в сила присъда /.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Й. С. П. е привлечен към наказателна отговорност, за престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, лично, с постановление от 7.01.19 г, предявено на обвиняемия на 24.04.2019 г, в което е вписан адрес за призоваване: [населено място],[жк], [жилищен адрес]. На обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка” и му е разяснено задължението да не променя местоживеенето си, без да уведоми компетентния орган. Молителят е заявил, че работи като международен шофьор на камион и е оставил телефон за призоваване, на който да бъде търсен за провеждане на следствени действия с негово участие.
На 10.06.2019 г е внесен обвинителен акт в съда. Подсъдимият е търсен на известния по делото адрес, но призовката е върната в цялост с отбелязване, че адресатът не е намерен. Призован е и на посочения телефон, но е установено, че номерът не отговаря. Призован е двукратно по месторабота, където книжата по делото са получени от служител в счетоводството със задължение да бъдат предадени на адресата. По делото са постъпили данни за това, че подсъдимият ползва и друг мобилен телефон, на който също е търсен без резултат, тъй като е установено, че такъв номер не съществува.
При тези данни, искането не може да бъде уважено, поради следните съображения:
Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия / подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но той се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото.
По настоящето дело, осъденият е привлечен лично към наказателна отговорност, откогато се счита, че е узнал за воденото наказателно производство. Не е взел участие в съдебната фаза, тъй като не е отговарял на посочения от него телефон, макар и сам да е обявил, че желае да бъде уведомяван по този начин. От друга страна, в качеството на подсъдим е бил двукратно призован по месторабота чрез служителка от счетоводството, поела задължение да го уведоми, в която хипотеза процесуалният закон приема, че се касае за редовна процедура на призоваване. В същото време, по делото липсват данни за неизпълнение на поетото от служителката задължение, доколкото при получаване на второто съобщение, тя не е уведомила, че е в невъзможност да се свърже с адресата. Следователно, молителят е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но сам е избрал да не се възползва от правото си на лично участие в съдебната фаза, в какъвто случай искането му за възобновяване се явява неоснователно.
Доколкото с искането за възобновяване се релевира и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, по което е компетентен да се произнесе съответният апелативен съд, то настоящето дело следва да бъде изпратено на Бургаски апелативен съд.

По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, ІII НО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. С. П. за възобновяване на НОХД № 684/19 по описа на Ямболски районен съд, по което е постановена присъда № 12 от 23.01.2020 г, влязла в сила на 8.02.2020 г.
ИЗПРАЩА делото на Бургаски апелативен съд, за произнасяне по основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: