4 Р Е Ш Е Н И Е № 218 гр. София, 14.01.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2554 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от ищеца [фирма], [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 253/04.02.2009г. по гр. дело № 541/2008г. на Пловдивски районен съд, Х гр. състав и решение № 65/13.01.2012г. по гр. дело № 1738/2011г. на Пловдивски окръжен съд, Х гр. състав. Молителят поддържа становище, че решенията следва да бъдат отменени поради откриване на нови документи, които не са били известни на молителя при решаване на делото и не е могъл да се снабди с тях своевременно. Твърди, че бившият управител на общинска фирма „Ритон”, [населено място] С. А. е предал на 14.03.2013г. на управителя на [фирма] папка с документи, находящи се в личния му архив, които е запазил и съхранил след напускане на длъжността си в общинската фирма. Молителят сочи, че неговият процесуален представител надлежно е упражнил процесуалните възможности за снабдяване с доказателства в хода на исковото производство, включително чрез задължаване на [община] да предостави пълната техническа и съпътстваща документация по изграждане на спорните обекти, но общината е представила само разрешително за строеж и протокол за определяне на строителна линия. Поддържа становище, че документите са от съществено значение за правилното решение на делото, тъй като от тях се извлича съществуването на права, доказващи претенцията за собственост върху обекта – предмет на установителния иск въз основа на упражняване на право на строеж и придобивна давност, напр. заповед № СД-Б 121/15.07.1988г. за предоставяне възмездно на терена от Общински народен съвет П., акт за държавна собственост № 2274/1984г. и договор за строителство от 20.11.1991г. Релевира доводи, че с новооткритите доказателства се установява противоречие на главния извод на въззивния съд, че процесният обект не е внесен в капитала на дружеството при учредяването му през 1989г., на доказателствата, чл. 11, ал. 1 и 2 УСД № 56, чл. 2 от ППУСД № 56, чл. 6, т. 1 ЗС и § 8 ПЗР на ТЗ. Направено е искане решенията на въззивния и първоинстанционния съд да бъдат отменени и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът [община] чрез процесуален представител главен юрисконсулт Х. А. К. оспорва молбата за отмяна и поддържа становище, че същата е недопустима, евентуално неоснователна. Излага доводи, че представените писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като една част от тях са включени в доказателствения материал на делото, а други не са от значение за изхода на делото, защото се отнасят до дейността и отношенията на Общинска фирма „Ритон”, но са неотносими и не оборват правния извод, че процесният обект не е внесен в капитала на Дружествена фирма с ограничена отговорност „Х. 89” от страна на съдружника Общинска фирма „Ритон”, впоследствие пререгистрирана като [фирма]. Върховен касационен съд на РБ, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, намира за установено следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу влязло в сила решение в срока по чл. 305, т. 1 ГПК и в нея са изложени обстоятелства, които могат да се квалифицират като основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна започва да тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. С молбата за отмяна на влязлото в сила решение са представени няколко писмени доказателства, част от които не се намират по делото, молителят не е могъл да се снабди с тях и които са предадени на управителя на [фирма] от бившия генерален директор на [фирма] С. С. А. с приемо-предавателен протокол на 14.03.2013г. Въз основа на посочените фактически обстоятелства, отчитайки датата на подаване на молбата за отмяна – 17.04.2013г., настоящият съдебен състав счита, че молата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е подадена в преклузивния тримесечен срок съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. За да бъде уважена молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо да бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването на спора или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тези обстоятелства и доказателства следва да имат съществено значение за изхода на спора от фактическа и правна страна. Представените акт № 2274/27.11.1984г. за държавна собственост на недвижим имот, издаден от РНС „В. К.” – П., и заповед № СД-Б 121/15.07.1988г. за предоставяне възмездно на терена от Общински народен съвет П. на СДТ „Обществено хранене” П. не са новосъздадени, нововъзникнали или новооткрити писмени доказателства, тъй като са съществували към момента на първото и второто разглеждане на делото във въззивното производство и влизане в сила на решението. Посочените писмени доказателства са приети като доказателства по адм. дело № 215/2007г. на Административен съд Пловдив, което е приложено като доказателство още при първото разглеждане на делото във въззивната инстанция с определение от 10.03.2010г. по в. гр. дело № 802/2009г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІ гр. състав, и по този начин са приобщени към доказателствения материал по гр. дело № 1738/2011г. на Пловдивски окръжен съд, решението по което дело се иска да бъде отменено. Представените с молбата за отмяна санитарна експертиза от 05.04.1989г. № ХІІ-68 на Х., акт № 1/01.12.1988г. за предаване на строителна площадка, договор за строителство от 20.11.1991г. и трудов договор от 01.12.1988г. за проектиране с арх. Т. Ш. не са от съществено значение за правилното решаване на спора, тъй като се отнасят до конкретни етапи на извършване на основен ремонт с реконструкция и модернизация на обект „Ресторант „Ловен парк””, но не и до прехвърляне собствеността на недвижимия имот на ищеца, респективно на неговия праводател, нито до внасянето на имота в капитала на ищеца, респективно в капитала на дружествена фирма с ограничена отговорност „Х. – 89” при преобразуването на сдружението за съвместна дейност „Х. – 89” и общинска фирма „Ритон” или внасянето му като имущество в сдружението за съвместна дейност от страна на ОФ „Ритон”. Представените писмо изх. № 41/2377 от 28.06.1988г. до ОбНС П. и писмо изх. № 41/2580 от 14.07.1988г. до [фирма] – П. също не са от съществено значение за правилното решаване на спора поради това, че са издадени от СДТ „Обществено хранене” и не удостоверяват наличие на издаден от ОбНС П. акт за внасяне от страна на ОФ „Ритон” на имота в „Х. – 89” О. при учредяването, нито установяват, че обектът е бил в патримониума на ОФ „Ритон” към момента на преобразуване на сдружение за съвместна дейност „Х. – 89” и общинска фирма „Ритон” в дружествена фирма с ограничена отговорност „Х. – 89”. Останалите приложени към молбата доказателства /приемо-предавателен протокол от 14.03.2013г., списък на документите в архивирана папка на [фирма] – досие на ресторант „Ловен парк”, удостоверение изх. № 2.3.410/09.11.2006г. обр. УП-3 и трудова книжка/ не са относими за решаването на спора от фактическа и правна страна, а касаят допустимостта на подадената от ищеца молба за отмяна. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от молителя основания за отмяна на решенията на първоинстанционния и въззивния съд и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора разноски на молителя не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство и не са поискани. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 253/04.02.2009г. по гр. дело № 541/2008г. на Пловдивски районен съд, Х гр. състав и решение № 65/13.01.2012г. по гр. дело № 1738/2011г. на Пловдивски окръжен съд, Х гр. състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: