Р Е Ш Е Н И Е № 244 София,13.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1178 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. Д., В. В. Д.,В. В. Д. и Г. Ж. В. С. и по касационна жалба на Х. С. М. и А. С. К. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 13.04.2010г. по гр.д.№1999/2009г.,с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд,с което е оставена без уважение като неоснователна молба за допълване на решение и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предмета на спора, очертан с решение №938/09.07.2008г. по гр.д.№4134/2007г. на ІІ ГО на ВКС. С определение №118/08.02.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за пределите на задължителния характер на решенията на ВКС,с които делото е върнато на първоинстанционния или въззивния съд,но без постановен от този съд съдебен акт да е бил отменен. Касаторите-ищци поддържат,че обжалваното решение е неправилно, като излагат съображения,че мотивите на ВКС,с които делото е върнато на първоинстанционния съд не се ползуват със сила на пресъдено нещо,а са израз на становището на ВКС за наличие на предпоставки за произнасяне по молбата от 18.03.1998г.,което обаче е формирано без по делото да са били налични доказателства,че по исковата молба от 18.03.1998г. има образувано и висящо производство. Поддържат, че доколкото е установено наличие на висящо производство по гр.д.№16496/2002г. на СРС,47 състав, образувано по искова молба вх.№3907/18.03.1998г.,то по отношение на А. М. и Х. М. всяко едно производство,а оттам и съдебно решение би било недопустимо. С оглед на това излагат съображения,че производството по делото следва да бъде прекратено,като претендират присъждане на направените по делото разноски. Касаторите-ответници поддържат,че обжалваното решение е неправилно. Излагат съображения,че след като делото е било върнато на първоинстанционния съд от тричленен състав на ВКС,но без да е бил отменян акт на първоинстанционния или въззивния съд, първоинстанционния съд следва да се произнесе дали претенцията е допустима и едва след това да преценява нейната основателност,като при липса на постановен предходен съдебен акт ВКС не би могъл да задължи първоинстанционния съд да се произнесе без да обсъди допустимостта и редовността на претенцията,която е послужила за връщане на делото. Молят обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. М. н. ф. и С. о. не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение на въззивния съд е обезсилено допълнително решение от 22.12.2008г. по гр.д.№1822/1993г. по описа на Софийски районен съд,39 състав,с което искането за допълване на решението от 21.01.2002г. по същото дело е оставено без уважение и делото е върнато на СРС за произнасяне по предмета на спора,очертан с решение №938 от 09.07.2008г. по гр.д.№4134/2007г. на ІІ ГО на ВКС. Прието е,че производството,по което е постановено допълнителното решение на СРС,39 състав е образувано по решение на ВКС №938/09.07.2008г. по гр.д.№4134/2007г.,с което ВКС е очертал предмета /рамките/ на спора,по който е следвало да се произнесе СРС,а съгласно чл.218з,ал.1,предл.3 ГПК/отм./ указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда,на който е върнато делото. В случая е прието,че вместо да разгледа по същество основанието за нищожност,за което му е указано по обвързващ начин,че е предмет на спора, първоинстанционният съд е обсъждал дали са налице предпоставките за допълване на решението и е приел,че не са,обратно на приетото по обвързващ СРС начин от ВКС. Прието е,че е налице произнасяне извън предмета на спора,което е недопустимо. В производството по чл.288 ГПК е прието,че е налице необходимост от тълкуване на характера на указанията,дадени от ВКС при връщане на делото на първоинстанционен или въззивен съд,но без постановен от този съд съдебен акт да е бил отменен. По поставения въпрос за пределите на задължителния характер на дадените от ВКС указания в подобна хипотеза настоящият състав приема следното: По смисъла на чл.218з,ал.1 ГПК/отм./ указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда,на който делото е върнато след като решението му е било отменено като неправилно, респ. е било обезсилено като недопустимо или прогласено за нищожно. Указанията касаят новото разглеждане на делото в отменената, респ. обезсилена част. Когато обаче ВКС е приел,че в една част касационната жалба представлява молба за допълване на решението на първоинстанционния или въззивния съд,по която съответно ВКС не е компетентен да се произнесе,задължителни за съда,на когото делото е върнато, са само указанията за реда,по който следва да бъде разгледано искането,в случая чл.193 ГПК/отм./. В такава хипотеза дори ВКС да е изразил становище по спорния предмет и да е приел,че са налице предпоставки за допълване на решението,това негово становище не представлява указания по смисъла на чл.218з,ал.1 ГПК/отм./ и не обвързва съда,на когото делото е било изпратено за произнасяне. Извършеното от ВКС съдопроизводствено действие в случая се изразява само в администриране на делото за допълване на решението до компетентния съд,включващо задължителни указания за необходимостта от произнасяне по реда на чл.193,ал.1 ГПК/отм./,но не и задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при постановяването на съдебния акт. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно. Производството по гр.д.№1822/1993г. по описа на Софийски районен съд,39 състав е образувано по предявен от П. М. Д.,В. В. Д.,В. В. Д. и М. С.,заместена в производството от своя наследник по закон Г. Ж. В. С. срещу Ц. Х.,С. о. и М. н. ф. иск с правно основание чл.7 ЗВСОНИ,като с молба от 07.10.1996г. са уточнени нарушенията на нормативни актове,за които се поддържа,че обуславят основателността на предявения иск. С последваща молба от 23.03.1998г. е въведено ново основание за нищожност,като е посочено също така,че приобретателката Ц. М. е била в брак към момента на закупуването на имота,съпругът й е починал и неговите наследници Х. С. М. и А. С. М. също са надлежни ответници по иска,като срещу тях е предявен иск в отделно производство с искова молба от 18.03.1998г. С решение от 21.01.2002г. по гр.д.№1822/1993г. по описа на СРС,39 състав съдът се е произнесъл само по основанията за нищожност,въведени с молбата от 07.10.1996г. по отношение и на тримата ответници,като е приел,че не следва да се произнася по посоченото в молбата от 23.03.1998г. ново основание. Това становище е възприето и от въззивния съд при постановяване на решение по гр.д.№1875/2002г. по описа на СГС,ВО,ІІ-В състав-прието е,че основанията за нищожност в молби от 23.03.1998г. и 13.11.1998г. не следва да се разглеждат,тъй като представляват не уточнение на иска /след молба от 07.10.1996г. исковата молба вече е била напълно редовна/,а предявяване на нови искове след изтичане на преклузивния срок. Постановеното от СГС на 10.01.2007г. въззивно решение по гр.д.№1875/2002г. е оставено в сила от ІІ ГО на ВКС с решение №938/09.07.2008г.,постановено по гр.д.№4134/2007г. Делото обаче е върнато на първоинстанционния съд за постановяване на решение по чл.193,ал.1 ГПК/отм./ по основанието за нищожност,заявено с искова молба от 18.03.1998г. Както вече беше отбелязано действието на ВКС по връщане на делото за постановяване на съдебен акт от първоинстанционния съд по реда на чл.193,ал.1 ГПК/отм./ представлява действие по администриране. Изразените в решение №938/09.07.2008г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№4134/2007г. съображения за наличието на предпоставки за допълване на решението не са задължителни за първоинстанционния съд, доколкото предметът на касационно обжалване не включва произнасяне по правилността на вече постановен от първоинстанционния и въззивния съд съдебен акт,с който да е било разгледано по същество искане за допълване на решение. В правомощията на съда,до когото делото е изпратено за произнасяне е да прецени дали са налице предпоставките на чл.193,ал.1 ГПК/отм./,включително и с оглед наличието на висящо производство пред 47 състав на СРС по подадената на 18.03.1998г. искова молба. В производството по настоящето дело не може да бъде извършена преценка за допустимостта на производството по допълване на решението с оглед естеството на съдебния акт,с който съдът се произнася по реда на чл.193,ал.1 ГПК/отм./. Предмет на преценката,която съдът следва да извърши е дали е налице непълнота на първоначалното решение. Преценката за наличието на предпоставки за допълване на решението се извършва от първоинстанционния съд,който преценява дали спорният предмет по делото обхваща и искането,по отношение на което се твърди,че липсва произнасяне. Само ако в съдебния акт на въззивния съд е изразено становище,че е налице иск,по който съдът в първоначалното решение не се е произнесъл и е необходимо неговото допълване,касационната инстанция може да извърши преценка и за допустимостта на този иск,вкл. с оглед наличието на друг процес, имащ за предмет същото искане,заявено на същото основание и между същите страни. Преценка за допустимостта на иска може да бъде извършена само ако е прието,че и този иск се включва в спорния предмет по делото. На основание чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по същество по подадената въззивна жалба срещу решението на СРС,39 състав,постановено на 22.12.2008г. по гр.д.№1822/1993г. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд,ГК,ІV-то “Г” отделение, постановено на 13.04.2009г. по гр.д.№1999/2009г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд. Председател: Членове: