Ключови фрази
Установителен иск * връщане на даденото по развален договор * заповед за незабавно изпълнение * неизпълнение на договорни отношения


Решение по т.д. №412/14 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
5

Р Е Ш Е Н И Е

№21

гр. София,25.02.2015




В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 17.02.2015 г. , две хиляди и петнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №412/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на ДФ „Земеделие” –гр. София срещу решение № 190/15.07.2013 г. на Великотърновски апелативен съд/ ВтАС/по в.т.д. №65/2013 г., с което е отменено решение №252 от 22.10.2012 г. по т.д. №375/2011 г. на Русенски окръжен съд, и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК от касатора против [фирма]-гр. Р. установителни искове за дължимостта на сумите 30 852,49 лева,съгласно уговорката в чл.8.1 от Договор № 1534/11.08.2004 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и 723,63 лева-лихва обезщетение за забава върху горната сума за периода: 08.07.2010 г. -27.09.2010 г. .Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска като основателен.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба [фирма]-гр. Р. изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правоотношенията между страните по спора се основават на сключен помежду им Договор № 1534/11.08.2004 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на програма С., по силата на който ответното дружество е получило безвъзмездно от ДФ Земеделие сумата от 30 852,49 лева за създаване на 45 дка лозе в землището на [населено място], общ. И., област Р.. След осъществяването на горния проект, бенефициентът–ответник е отчуждил обектът на инвестицията с посочения нотариален през 2009 г., т.е. преди изтичането на задължителния нормативно и договорно определен срок от 5 години/ чл.27 от Наредба № 14/18.05.2001 г. на М-ра на земеделието и храните и уговорките в чл.4.17 и чл.4.18 от договора между страните/.Съгласно клаузата в чл.8.1 от договора между страните, при неизпълнение на така поетото задължение получателят на безвъзмездната финансова помощ дължи нейното възстановяване на ДФ Земеделие, поради което и с нотариална покана, връчена на дружеството на 07.07.2010 г. последният е поканен да върне получената безвъзмездна помощ, което не е сторено. За да отхвърли исковите претенции при така възприетата фактическа обстановка, съдът е приел, че връщане на даденото по договора се дължи само след развалянето му по реда на 87 ал.1 ЗЗД , поради което и същите са неоснователни.
Обжалваното решение е допуснато до касация, доколкото изложените в обстоятелствената част на исковата молба като правопораждащи факти / съдържанието на съответните уговорки в действащия между страните договор/ навеждат на съмнения за разминаване на иска, с който съдът е бил сезиран по основание, с този, по които същият се произнесъл / връщане на даденото след разваляне на договора/ , което от своя страна е индиция за недопустимост на обжалваното решение.

По основателността на касационната жалба :
Касационната жалба е основателна.
Така постановеното решение е недопустимо, поради произнасяне по иск на непредявено основание. Искът е предявен по реда на чл. 422 ГПК , след издаването на заповед по чл.417 ГПК от Рус.РС по ч.гр.д. № 7950/2010. Както в самото заявление, въз основа на което е издадена заповедта по чл.417 ГПК, така и в исковата молба по иска по чл.422 ГПК ищецът ДФ Земеделие основава иска си на неизпълнение от страна на ответника- бенефициент на безвъзмездната финансова помощ отпусната по договора сключен от страните по спора на 11.08.2004 г. на неизпълнението на поетото със същия договор задължение да не отчуждава селскостопанския обект, за който е отпусната помощта в продължение на определения в самия договор краен срок и свързаната с това неизпълнение неблагоприятна последица от това , също уговорена в съдържанието на същия този договор. Следователно, съдилищата изобщо не са сезирани с иск за връщане на даденото на отпаднало основание/ развален договор/, т.е. с иск по чл.55 ал.1 ЗЗД , а с такъв за отговорността на страната , произтичаща от неизпълнението на конкретна уговорка в него и която се основава също на конкретна клауза, предвиждаща основание и предел на тази отговорност. При произнасянето си по иска съдът е обвързан от конкретните правопораждащи факти, изложени в обстоятелствената част на ИМ и няма никаква възможност да излиза произволно извън така наведеното от ищеца основание на иска, като разглежда по своя преценка и факти, с които не е сезиран и по този начин променя основанието на иска. Подобни процесуални действия представляват нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес- чл.6 ал.2 ГПК и водят до недпустимост на обжалваното въззивно решение като произнесено извън предмета на спора, т.е. по непредявен иск.
С оглед изложеното и при вмененото от закона задължение на съда да следи служебно за допустимостта на решението в обжалваната част, същото следва да се обезсили изцяло като недопустимо, след което делото да се върне на въззивния съд за повторно разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по действително предявения иск на наведеното от ищеца основание.
По искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕО:
В открито съдебно заседание в производството пред ВКС от страна на ответника по касационната жалба [фирма]-гр. Р. е направено искане за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.628 ГПК до Съда на ЕО , по въпроса за противоречие на чл. 27 от Наредба №14 /18.05.2001 г. , относно т. н. петгодишно правило, забраняващо отчуждаване от бенефициента на обекта , за който е отпусната безвъзмездната финансова помощ, с правото на ЕС-чл.4, ал.4 от Многогодишното финансово споразумение между ЕК от страна на ЕО и Република България /Специална предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБ/.
Съгласно Член 234 от ДОГОВОР ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ (консолидирана версия), Съдът на ЕО е компетентен да се произнася преюдициално относно: а) тълкуването на настоящия договор; б) валидността и тълкуването на актовете на институциите на Общността и на ЕЦБ; в) тълкуването на уставите и статутите на органите, създадени въз основа на акт на Съвета, когато те предвиждат това . Същото е правилото и в чл.150 от ДЕОАЕ . Следователно Многогодишното финансово споразумение между ЕК от страна на ЕО и Република България /Специална предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБ/-в сила от 20.01.2001 г. изобщо не съставлява акт , подлежащ на тълкуване от Съда на ЕО, а двустранно споразумение между ЕК и РБ, при това сключено преди присъединяването на РБ към Европейския съюз. В тази връзка следва да се има предвид и практиката на Съда на ЕО , с която последният приема, че е компетентен да тълкува разпоредби на европейското право само относно приложението им в държава –членка от датата на присъединяване в ЕС-така: Опр. от 11.05. 2011 г. по дело дело С-32/10 на Съда на ЕО и цит. в него Решение от 10.01.2006 г. по дело Yonos C-302*04 , Решение от 14.06.07 по дело Telefonika 02, Czeh R. C-64/06.
С оглед изложеното искането по чл.628 ГПК на процесуалния представител на [фирма]-гр. Р. следва да се остави без уважение.

По отношение на разноските :
Приложим е чл.294 ал.2 ГПК.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение


Р Е Ш И:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.628 ГПК на процесуалния представител на [фирма]-гр. Р. за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.628 ГПК до Съда на ЕО , по въпроса за противоречие на чл. 27 от Наредба №14 /18.05.2001 г. –относно т. н. петгодишно правило, забраняващо отчуждаване от бенефициента на обект , за който е отпусната безвъзмездната финансова помощ с правото на ЕС-чл.4, ал.4 от Многогодишното финансово споразумение между ЕК от страна на ЕО и Република България /Специална предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБ/.
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение 190/15.07.2013 г. на Великотърновски апелативен съд/ ВтАС/по в.т.д. №65/2013 г.
ВРЪЩА делото на Великотърновски апелативен съд за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд и произнасяне по иска на действително предявеното му основание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.