Р Е Ш Е Н И Е №111 гр. София, 20.10.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 2494 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. С. срещу Решение № І-156/ 04.11.2013 г. по в.гр.д.№ 718/13 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която потвърдено първоинстанционното Решение № 17/ 16.01.2013 г. по гр.д.№ 507/06 г. на Несебърския районен съд, постановено във фазата на извършване на съдебната делба, с което са изнесени на публична продан като неподеляеми следните недвижими имоти, допуснати до делба между касатора и съделителя А. А. Л., а именно: 1. нива от 4,513 дка в землището на [населено място], м.”Юрта”, съставляваща поземлен имот с идентификатор № 53045.165.10 по плана за земеразделяне на [населено място]; 2. втори жилищен етаж от жилищна сграда с идентификатор 53045.502.363.1, изградена в УПИ ІІ-385 в кв.39 по плана на [населено място]. В касационната жалба се поддържа, че в тази му част решението на въззивния съд е неправилно поради нарушаване на съдопроизводствените правила, уреждащи извършването на делбата. Моли се за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът по касационната жалба- А. А. Л. заявява в съдебно заседание становище, според което постановеното от въззивния съд решение по извършване на делбата е законосъобразно. С Определение № 197/ 16.05.2014 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- предвид обуславящото значение за изхода на делото на следния въпрос, произнасянето по който от въззивния съд се явява в отклонение от задължителната съдебна практика, а именно: Необходимо ли е, за да се извърши делбата по реда на чл.292 ГПК /отм./, да е налице еднородност на допуснатите до делба имоти. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав възприема разрешението, произтичащо от постановките на т.13 от ПП № 4 от 30.10.1964 г., според които за приложимостта на чл.292 ГПК /отм./, е необходимо от имотите, предмет на делбата, да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител, при което съставянето на дялове или тегленето на жрабий да е невъзможно или много неудобно, като същевременно всеки от съделителите следва да получи реален дял от наследствен имот, без да е необходимо имотите да са еднородни. С оглед горното и доколкото при постановяване на решението си въззивният съд не се е съобразил с посочената задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва да се приеме, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, регламентиращи извършването на делбата. Като се има предвид, че в конкретния случай в срока по чл.288, ал.5 ГПК /отм./ никой от съделителите не е направил искане за възлагане на допуснатия до делба жилищен имот, а от друга страна тегленето на жребий е невъзможно, доколкото до делба са допуснати имоти, съществено различаваши се по стойност, а същевременно квотите на съделителите са различни / т.5-б от ПП № 7/ 28.11.1973 г./, то очевидно делбата следва да се извърши по реда на чл.292 ГПК /отм./ чрез разпределяне на имотите между съделителите. В този смисъл е ориентирана и константната съдебна практика по приложението на чл.292 ГПК /отм./, респ. 353 ГПК, постановена по реда на чл.290 ГПК, според която е допустимо разпределение по този ред на различни по вид самостоятелни имоти, щом между съделителите не е налице спор относно обособяването им в самостоятелни дялове /Решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 144/11 г. на ІІ г.о. и Решение № 165 от 31.05.2012 г. по гр.д.№ 900/11 г. на ІІ г.о./. Като се има предвид, че в конкретния случай двата допуснати до делба имоти са различни по стойност /жилищният етаж в [населено място] е оценен на 60 000 евро, а нивата в м.”Юрта”- на 31 591 евро/, а същевременно делът на съделителя Т. А. от жилищния имот е значително по-голям от този на съделителката А. Л. /съответно 65/100 ид.ч. и 35/100 ид.ч./, при равни права на двамата по отношение на земеделския имот, то съобразно принципа на чл.69 ЗН всеки от съделителите да получи своя дял в натура двата имота следва да бъдат разпределени между съделителите, като Т. А. получи в дял жилищния имот, от който има съществено по-голям дял, а А. Л.- нивата. При това разпределение и като се съобрази паричната стойност на дяловете на двамата съделители в делбените имоти, за уравнение дела на А. Л. съделителят Т. А. ще следва да й заплати сумата 5 204,50 евро или 10 179,12 лв. По гореизложените съображения обжалваното решение на Бургаския окръжен съд следва да бъде отменено като неправилно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и вместо него да бъде постановено касационно решение по същество, с което делбата бъде извършена по реда на чл.292 ГПК /отм./ съобразно посочения по-горе начин. В частта относно дължимите върху стойността на дяловете такси, определени съгласно чл.8 от Тарифа № 1 за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивното решение е влязло в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № І-156/ 04.11.2013 г. по в.гр.д.№ 718/13 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която потвърдено първоинстанционното Решение № 17/ 16.01.2013 г. по гр.д.№ 507/06 г. на Несебърския районен съд, постановено във фазата на извършване на съдебната делба, с което са изнесени на публична продан като неподеляеми следните недвижими имоти, допуснати до делба между касатора и съделителя А. А. Л., а именно: 1. нива от 4,513 дка в землището на [населено място], м.”Юрта”, съставляваща поземлен имот с идентификатор № 53045.165.10 по плана за земеразделяне на [населено място]; 2. втори жилищен етаж от жилищна сграда с идентификатор 53045.502.363.1, изградена в УПИ ІІ-385 в кв.39 по плана на [населено място], вместо което постановява: ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Т. А. С., на основание чл.292 ГПК /отм./, следния недвижим имот: втори жилищен етаж на площ от 120 кв.м. от жилищна сграда с идентификатор 53045.502.363.1, изградена в УПИ ІІ-385 в кв.39 на площ от 590 кв.м. по плана на [населено място], на стойност 117 349,80 лв. ПОСТАВЯ В ДЯЛ на А. А. Л., на основание чл.292 ГПК /отм./, следния недвижим имот: нива от 4,513 дка в землището на [населено място], м.”Юрта”, съставляваща поземлен имот с идентификатор № 53045.165.10 по плана за земеразделяне на [населено място], на стойност 61 786,62 лв. ОСЪЖДА Т. А. С. да заплати на А. А. Л. за уравнение на дела й сумата 10 179,12 лв. /десет хиляди сто седемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: