Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * Неоснователно обогатяване - субсидиално приложение * Обезсилване на решение * доказателствена тежест


7

Р Е Ш Е Н И Е
№246
[населено място] ,22.02.2017 год.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември,две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 23 / 2016 год., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 235 по гр.д.№ 1507 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено решение № 307 по т.д.№ 602/2012 год. на Старозагорски окръжен съд, за осъждане касатора да заплати на Едноличен търговец „Г. Г.”, на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, сумата от 86 495,94 лева – левовата равностойност на получената от касатора реколта,от ползвана без основание земеделска земя с обща площ от 697,38 дка, за стопанската 2011/2012 год., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 02.08.2012 год. до окончателното й изплащане, както и е потвърдено първоинстанционното решение за оставяне без уважение възражението за прихващане на касатора, до размера на сумата от 6 275,60 лева – стойността на направени от същия разходи по обработването на 52,969 дка земеделски земи за стопанската 2011/2012 год.,вкл. в частта по присъдени разноски.Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, с доводи за нередовност на исковата молба.Твърди, че същата съдържа твърдения относими както към иск по чл.73 ЗС, така и към претенция по чл.59 ЗЗД, а съдът е разгледал осъдителните искове на основание чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, въпреки че липсва между страните по спора престиране, предпоставящо реституция , поради липса на основание за престирането. Позовава се и на обстоятелството, че с допълнителната искова молба е направено недопустимо едновременно изменение на основание и петитум на исковете / вкл. по исковете, квалифицирани от съда по чл.108 ЗС, по които първоинстанционното решение е влязло в сила/, като се претендира връщане не на индивидуализираните първоначално земеделски земи, а на 697,38 дка в землището на [населено място], предвид обработването на същите при условията на фактическа /неформална/ комасация - по устно споразумение между всички арендатори. Съответно, първоначално се претендират от ответника добивите от зърно от ползваните от ответника без основание земеделски земи, а в последствие се претендира тяхната равностойност. В евентуалност и ако не би се споделил довода за недопустимост на въззивното решение, касаторът оспорва същото като неправилно, тъй като приложената от съда правна квалификация предпоставя реална престация между страните по спора, респ. връщане на полученото без основание, каквито обстоятелства претенцията не съдържа. Касаторът оспорва легитимацията на ЕТ „Г. Г.„ да претендира стойността на получената от земеделските земи – собственост на ищците физически лица реколта, акцентирайки на сключване на арендните договори между ищците през март 2012 год., независимо от извършване разходи от ответника по обработването на земите предходно на това договаряне, т.е. отрича правото на ищеца върху реколтата от „пролетниците„ за същата стопанска година / чл.31 от Закона за аренда в земеделието /. При това страната счита недоказано обработването на всички процесни земеделски земи, освен тези, които с отговора на исковата молба са заявени като ползващи се от нея и за 2011/ 2012 стопанска година, по силата на сключени със собствениците им /ищци/ договори за наем,оспорени от ищцовата страна като нищожни.Намира, че с произнасянето си въззивният съд е подменил предмета на спора,обсъждайки доказателства и обосновавайки решението си с такива за наличието на дублиране на 704 дка в землището на [населено място] и при недоказано обработване от ответника на индивидуализираните в исковата молба имоти, а доказано - за площи, с кореспондираща на същите квадратура,при неяснота и на самия ищец относно точната индивидуализация на така ползвана,без основание от ответното дружество, при условия на неформална комасация, площ.Досежно присъдения размер касаторът оспорва прилагането на средностатистически предполагаеми добиви, вместо реално установени такива от процесните земи, съобразно счетоводните записвания на самия ответник.Оспорва и извода за нищожност на договорите за наем,сключени за 7 от процесните имоти, предвид неоформяне правоотношението по ползването им чрез договор за аренда. Наред с постановяването му в нарушение на материалния закон – чл.59 ЗЗД ,евентуално чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД,касаторът твърди допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване на всички обстоятелства и доказателства по спора.Изхождайки от съдържанието на събраните доказателства, касаторът твърди необоснованост на решаващия извод, за доказано ползване от ответника на равностойни на индивидуализираните в исковата молба земи,макар различни от тях, предвид последиците на постигната неформална комасация , при това не между собствениците на земеделски земи в землището на [населено място], а между арендаторите, отделно от възражението, че ищецът не е легитимиран да претендира пропуснати ползи от ползване на различни от посочените в исковата молба и собствени на арендодателите, с които ищецът има сключени договори за аренда, земеделски земи.
Ответната страна по иска ,предмет на касационното обжалване - ЕТ „ Г. Г. - Н. Н. „, правоприемник в хода на процеса, предвид смъртта на Г. Г. - оспорва касационната жалба и твърдяната недопустимост на въззивното решение.Оспорва довода за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, предвид съобразяване от съда на всички събрани по делото доказателства.Акцентира на компетентността на разпитания свидетел, като служител на Общинска служба „Земеделие„, както и на доказателственото значение на факта за предадено в хода на процеса държане на част от спорните земи от ответника на ищците – физически лица.
С определение № 725 / 03.08.2016 год. касационното обжалване е допуснато поради преценена вероятна недопустимост на въззивното решение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл.293 ГПК, за да се произнесе , съобрази следното:
Ищецът – ЕТ „ Г. Г. „ твърди, че в качеството на арендатор, за процесните земеделски земи, с обща площ от 697,38 дка , собственост на съищците – физически лица, е сключил арендни договори за 2011/2012 стопанска година / през м.март 2012 год. /.Твърди, че тези земи се обработват без основание от ответното дружество [фирма] / техен предходен арендатор /, поради което е лишен от възможността да ги обработва и да добива реколта от тях.Твърди,че въпреки отправена покана, ответното дружество отказва да ги предаде за обработване от ищеца – едноличен търговец. Ищецът претендира осъждане ответника да му заплати стойността на получена без основание реколта от същите земеделски земи – 348,69 т.зърно, за стопанската 2011/2012 год. , в размер на 146 449,80 лева.Ответното дружество оспорва исковете като недопустими, евентуално като неоснователни,като твърди,че обработва само 7 от посочените в исковата молба земеделски земи, по договори за наем със собствениците им – ищци, за стопанската 2011/2012 год., които не възнамерява да задържи след изтичането на стопанската година и няма спор,че в хода на производството е предал държането им на ищците – физически лица, решението по исковете на които е влязло в сила, поради което не са страна в настоящото производство.Ответникът оспорва обработването на останалите земеделски земи.В евентуалност от уважаването на исковете,предявява възражение за прихващане на разходите по обработването на земеделските земи за стопанската 2011/2012 година.С допълнителната искова молба ищецът е уточнил, че предвид неформална комасация - по устно споразумение на всички арендатори, обработващи земеделските земи в землището на [населено място], ответното дружество на практика не обработва индивидуализираните от ищците земи, а равностойни им земеделски имоти в същото землище.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на физическите лица,квалифицирани като ревандикационни – по чл.108 ЗС, съобразявайки, че не се поддържат от същите, предвид уреждане споровете между арендатора – ищец и ответника за ползването им през следващата стопанска година. Решението в тази му част, както и по иска за връщане на неоснователно получена от ответника парична субсидия, като необжалвано, е влязло в сила. Осъдителните искове на [фирма] са уважени частично, на формално правно основание чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД, предвид доказано обогатяване на ответника, с равностойността на получена от обработването на 647,38 дка земеделски земи, без правно основание за това, при условията на неформална комасация, земеделска продукция, остойностена по средни пазарни цени за района и независимо от счетоводно отразените от ответното дружество приходи за същата стопанска година.
С въззивното решение е потвърдено решението по осъдителния иск,за получен без основание приход от земеделска продукция – за сумата от 86 495,94 лева. За да потвърди решението, на основание чл.55 ал.1 пр. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че за 7 от имотите ответното дружество признава ползване,но сключените от същото договори за наем са нищожни, поради което и въпреки същите, ползването му е без правно основание.За останалите 49 бр. земеделски имоти, въззивният съд приема, че от свидетелските показания се установява безпротиворечиво „ дублиране на около 700 дка в землището на [населено място]„.Съдът е установил стопанисване от ответника, при условията на неформална комасация, на различни от посочените с исковата молба, но кореспондиращи на общата им площ,земеделски земи,т.е. извод за стопанисване /държане/ от ответното дружество на конкретните, индивидуализирани в исковата молба земеделски земи, въззивното решение не съдържа.Въззивният съд е придал правно значение на обстоятелството,че в заключенията на специализираната експертиза не се коментира „очертаването„ на процесните земеделски земи / с оглед получаване на субсидии / и от трети за спора лица – арендатори.Установено е обстоятелството, че ответникът не е декларирал по чл.70 ал.2 ППЗСПЗЗ / освен признатите 7 бр. / процесните земеделски земи за стопанската 2011/2012 год..При установено разминаване между фактически обработвани земеделски земи и тези,за които съответният арендатор има правно основание за ползване, както и „очертаването„,за нуждите на субсидирането, като некореспондиращо по предмет със земеделските земи, за които арендаторът има сключени договори за аренда,въззивният съд е обосновал извод, че очертаването на земи, в повече от декларираните от ответника за стопанската 2011/2012 год.,установява и ползването на идентични по площ на процесните земеделски имоти, в повече от декларираните , именно от и единствено от ответника,като арендатор в района на землището на [населено място], съобразявайки последици на твърдяна „неформална” комасация – неизвършена по реда,предписан от закона, а по устно споразумение между арендатори.С оглед последната, остойностяването на претенцията е извършено на база установеното съотношение между видовете отглеждани култури за цялото землище на [населено място] /слънчоглед, ечемик,пшеница / и на база среден пазарен добив от декар съответна култура,за съответната стопанска година.Съдът е отрекъл относимостта на осчетоводените от ответното дружество конкретни приходи, съответно осчетоводен от същото среден добив от декар, мотивирайки се, че данните от системата САПИ са по-достоверни от тези на ответника.
По възражението за прихващане: съдът приема надлежно предявено такова единствено за разходи по обработването на признатите за стопанската 2011/2012 год. 7 земеделски имота – площ от 52 ,969 дка, до размера на сумата от 5 725,55 лева.Възражението не е уважено по съображения за недоказаност на така направените разходи, за което съдът е счел,че ищецът е следвало да възложи задача на съдебно-агрономическа експертиза,съответно да представи първични счетоводни документи за извършването им. Така, по претенцията на ищеца съдът е кредитирал заключението на комплексната агроикономическа експертиза и уважил иска, на база среден добив и средна пазарна цена за съответните култури, а по възражението на ответника – отказал кредитирането й в частта и по установен среден разход на декар.
Съдът е квалифицирал иска / предмет на касационното обжалване /, като иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД – връщане на дадено при начална липса на основание, въпреки че ищецът ЕТ „Г. Г. „ не се позовава на осъществена между него и [фирма] престация, по отношение която и в сочената хипотеза да се дължи реституция на даденото. Напротив,собственото си обедняване ищецът обвързва с факта на неосъществено стопанисване на земеделски земи,за което разполага с правно основание, предвид стопанисването им от ответника, без правно основание за това. Като произтичащ от общ, стоящ извън конкретно правоотношение между страните факт,така обоснованият иск кореспондира на субсидиарния - с правно основание по чл.59 ЗЗД.Съгласно т.5 на ППВС № 1/1979 год., при този иск обедняването на ищеца и обогатяването на ответника не са в причинна връзка помежду си ,респ. не са следствие едно от друго,а последици от реализирането на общ за всяко от тях правопораждащ факт или група от факти.Тази причинност в случая е налице, съобразно обстоятелствената част на исковата молба : ответникът стопанисва земеделски земи, без основание, като се обогатява от същото, а ищецът – търговец е лишен от ползването им, въпреки наличието на правно основание за това – договор с трети лица, и се обеднява от това. Не се касае,обаче,единствено за погрешна правна квалификация на съда,доколкото при разглеждането на иска е пренебрегнат въведения с нормата принцип за обезщетяване на обеднилия се ищец,до размера на обогатяването на ответника.Последното предпоставя възмездяване съобразно реалния приход, с приспадане на разноските по реализирането му, т.е. чистата печалба.С включването им в относимия за разглеждането на иска фактически състав, разноските не биха могли да бъдат самостоятелен предмет на възражение за прихващане от ответника, което съдът е следвало да съобрази.
Следователно,въззивното решение, в допуснатата му до касационно обжалване част, и потвърденото с него първоинстанционно решение, следва да бъдат обезсилени, а делото върнато на друг състав на Окръжен съд – Стара Загора, за ново разглеждане от фазата по извършване на доклад, в съответствие с изискуемото от чл.146 ГПК съдържание. Именно от тази фаза на производството се явяват опорочени процесуалните действия на първоинстанционния съд,вкл. по разпределението на доказателствената тежест в процеса.
При новото разглеждане на делото от инстанциите по същество, съобразно изхода му и съгласно чл.78 ГПК, ще следва да бъдат присъдени разноските и за настоящото касационно производство, съгласно чл.204 ал.2 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл.293 ал.4 вр. с чл.270 ал.3 пр.трето ГПК
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 235 по гр.д.№ 1507/2014 год. на Пловдивски апелативен съд и потвърденото със същото осъдително решение № 307 по т.д.№ 602 / 2012 год. на Старозагорски окръжен съд,в частта в която със същите е разгледан иск, за осъждане [фирма] да заплати на Едноличен търговец „Г. Г.”, с правоприемник в хода на производството ЕТ „Г. Г. – Н. Н.„, сума до размера на 86 495,94 лева, като предявен на основание чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД / начална липса на основание /
ВРЪЩА делото за ново разглеждане, от друг състав на Окръжен съд – Стара Загора, на действително предявеното правно основание – чл.59 ЗЗД , съобразно горните указания.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :