Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е


№ 15

гр.София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Кристина Първанова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4520 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.80 ЗННД.
Образувано по жалба на министъра на правосъдието, представляван от главен юрисконсулт И. Т. срещу решение от 20.09.2021 г. на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара по дисциплинарно дело № 2/2021 г., с което е отказано да бъде наложено дисциплинарно наказание на нотариус А. Ш., рег.№ *** от регистъра на НК и район на действие Районен съд София, за нарушения по чл.27, чл.49б, чл.52, ал.1 ЗКИР, чл.587, ал.1 и 3, вр.чл.586 ГПК, чл.25 ЗННД, чл.21, ал.1 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори и чл.8 от Етичния кодекс на нотариусите.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а изводите на дисциплинарния състав не кореспондират със събраните доказателства и установените в хода на дисциплинарното производство факти.
Нотариалната камара на Република България не взема становище.
От А. Г. Ш., чрез адвокат С. М. от АК-София е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в жалбата и счита решението за правилно, обосновано и постановено в съответствие с процесуалните правила, поради което иска да бъде потвърдено, като се присъдят сторените разноски в производството. В проведеното съдебно заседание, нотариусът се представлява и от адвокат В. П. от АК-Х., която също излага съображения в писмено становище.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, като взе предвид изложените от страните становища и данните по делото, намира следното:
Дисциплинарното производство е образувано по предложение на министъра на правосъдието за нарушения при издаване на констативен нотариален акт № 174, том І, рег.№ 4923, дело № 140 от 15.08.2019 г., както следва:
1/ Нотариус Ш. не е индивидуализирала имота чрез посочване на основни кадастрални данни по одобрените кадастрална карта и кадастрален регистър /КККР/.
Издаването на констативен нотариален акт № 174/15.08.2019 г. за правото на собственост на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1001.486.1.20 по КККР, се основава на схема-проект, но извън случаите на чл.52, ал.1 ЗКИР, което е в нарушение на чл.49б ЗКИР.
От данните в нотариалното дело е видно, че с КНА се признава право на собственост на „Рила Комерс“ ООД за самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1001.486.1.20 по КККР, на адрес: гр.София, бул.Витоша № 52, ет.1, находяща се в два УПИ І-15 и УПИ V-5 от кв.351, както и в две сгради с идентификатори № 68134.1001.486.1 и 68134.1001.487.1, което не съответства на приложените документи.
Изводът на нотариуса се основава на схема-проект на самостоятелен обект № 15-244365/20.03.2019 г. на СГКК и удостоверение за приемане на проект за изм. на КККР, което е издадено за сграда с идентификатор № 68134.1001.486.1 в [населено място], [улица], етаж 1 /по строителните книжа имотът е „с площ около 154 кв.м“ на [улица], 54 и 56,/, а в схемата-проект липсват съседи /само три обекта над етажа/, без означена площ. В нотариалният акт е направен извод, че площта на самостоятелния обект е 361 кв.м, а „имотните граници по КК и регулационния план съвпадат“, което не може да се приеме за вярно по схемата-проект на СГКК, според която обектът се намира в недвижим имот с идентификатор № 68134.1001.486, , т.е. при влезли в сила КККР се признават вещни права върху самостоятелен обект, който не е индивидуализиран по граници, площ и идентификатор.
Схемата-проект № 15-244365/20.03.2019 г. на СГКК /по т.14 от НА/ е за самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1001.486.1.20 по КККР и предназначение жилище, апартамент, без посочена площ. Такъв идентификатор не съществува в АГКК, а в КНА е посочено, че имотът е с предназначение за търговка дейност. /представена по дисциплинарното дело е Схема-проект № 915-404037 от 09.05.2019 г. на СГКК за обект с предназначение за търговска дейност, който не е описан в нот.акт/
Проектът за изм.на КККР е депозиран на 05.02.2019 г. и следва да се съхранява 6 месеца след неговото приемане, съгласно чл.77, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., т.е. до 05.08.2019 г.
Пред АГКК е поискано от „Рила Комерс“ ООД заличаване на самостоятелни обекти с идентификатори № 68134.1001.486.1.18; № 68134.1001.486.1.19; № 68134.1001.487.1.14, № 68134.1001.487.1.15; № 68134.1001.487.1.16; № 68134.1001.487.1.17 и нанасяне на самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1001.486.1.20. По заявление от 05.02.2019 г. на „Рила Комерс“ ООД, началникът на АГКК е постановил отказ за изм. на КККР със заповед от 04.11.2019 г. и нанасяне на самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1001.486.1.20.
В подадената жалба на „Мехтранскомерс“ООД е представен НА № 69, том І, рег.№ 2248, дело № 65/2005 г. за собственост на магазин № 3, на бул.Витоша № 56, с площ 17,80 кв.м /самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1001.486.1.16/, както и обявление за публична продан на самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1001.486.1.18 от ЧСИ В.И..
2/ Издаденият констативен нотариален акт № 174 от 15.08.2019 г. за признаване право на собственост е вписан в Служба по вписванията на следващия ден - 16.08.2019 г., а съгласно чл.21, ал.1 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, подлежащите на вписване нотариални актове и документи се представят за вписване пред съдията по вписванията в деня на тяхното извършване или удостоверяване.
3/ Липсва изготвено постановление съгласно чл.587, ал.1 и 3, вр.чл.586 ГПК отразяваща проверката на нотариуса, дали правото на собственост се удостоверява от съответните документи и са достатъчни да се признае, че вещното право принадлежи на молителя – нарушение на цитираните норми и чл.25 ЗННД.
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана да обжалва решението на дисциплинарната комисия страна в производството, поради което същата е редовна и допустима.
За да постанови решението, дисциплинарен състав на Нотариалната камара е приел, че дисциплинарната отговорност на нотариус А. Ш., рег.№ *** от регистъра на НК и район на действие РС София, за установени при издаването на констативен нотариален акт № 174, том І, рег.№ 4923, дело № 140/15.08.2019 г. за собственост върху недвижим имот нарушения, не е погасена по давност, тъй като сроковете по чл.76 ЗННД текат поотделно за всеки орган, по чиято инициатива може да бъде образувано дисциплинарно производство. Според мотивите на решението, предложението на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание е изцяло неоснователно, тъй като: 1/За нарушения по чл.27, чл.49б, чл.52, ал.1 ЗКИР, дисциплинарната отговорност на нотариуса при издаване на констативен нотариален акт може да бъде ангажирана само когато констатацията на нотариуса е отменена с влязло в сила решение на съда и не е основана на противоречива съдебна практика. В случая, според мотивите на дисциплинарния състав, има спор за материално право, който не е приключил и е извън предмета на дисциплинарното производство, с оглед на което липсва основание за отговорност по Глава пета от ЗННД; 2/Липсва нарушение на чл.25 ЗННД и чл.21, ал.1 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, с оглед характера на констативния нотариален акт, който не засяга правата на участващите страни или трети лица, довело до съставяне на нищожен или недопустим акт. Вписването на нотариалния акт на следващия ден е формално нарушение, което не е недопустимо, нито прави акта нищожен или непораждащ права, с оглед на което, според дисциплинарния състав, не е необходимо да бъде налагано дисциплинарно наказание; 3/ Нарушението на чл.587, ал.1 и 3 ГПК за произнасяне с мотивирано постановление при издаване на констативен нотариален акт по документи или чрез обстоятелствена проверка не е включено като основание за нищожност на нотариалното действие / арг.от чл.576 ГПК/; 4/ Разпоредбите на чл.8 и сл. Етичния кодекс на нотариусите в Република България не визират конкретни задължения на нотариуса, поради което нарушаването им не е основание за налагане на дисциплинарно наказание.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, като взе предвид изложените от страните становища и данните по делото, намира следното:
Възражението за изтекла давност по чл.76, ал.1 и ал.2, изр.2 ЗННД, обосноваваща недопустимост на дисциплинарното производство срещу нотариус А. Ш., е неоснователно. С обжалваното решение правилно се приема, че сроковете по чл.76 ЗННД текат поотделно за всеки орган, по чиято инициатива може да бъде образувано дисциплинарно производство. Дисциплинарната отговорност на нотариуса се погасява само ако наказващият орган по чл.77, ал.1 ЗННД, т.е. министъра на правосъдието или съвета на нотариусите са бездействали по отношение на нарушенията, за които са узнали. Налице е паралелна компетентност, с оглед на което началото на сроковете по чл.76 ЗННД за ангажиране на дисциплинарна отговорност на нотариуса е узнаване на нарушението от всеки наказващ орган, не по-късно от две години от извършването му. От данните по дисциплинарното дело е видно, че първата молба за проверка от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД, с твърдения за нарушения при издаване на констативен нотариален акт № 174 от 15.08.2019 г., е отправена до Нотариалната камара на Република България на 03.04.2020 г., по която Съветът на нотариусите приема, че не са налице данни за ангажиране на дисциплинарната отговорност на нотариуса.
Липсват доказателства за узнаване от министъра на правосъдието на подадената жалба вх.№ 360/03.04.2020 г., за нарушенията при издаване на констативен нотариален акт № 174/15.08.2019 г., преди предложението му на 30.06.2021 г. за образуване на дисциплинарно производство по жалба вх.№ 94-00-60/01.04.2021 г. на „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД, с оглед на което следва да се приеме, че дисциплинарната отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на нотариуса, не е погасена по давност.
В решението на дисциплинарния състав по съществото на искането се приема, че при издаване на констативния нотариален акт по чл.587, ал.1 ГПК (по документи) за установяване право на собственост на „Рила Комерс“ ООД върху самостоятелен обект в имот с идентификатор № 68134.1001.486.1.20 по КККР и адрес: гр.София, бул.Витоша № 52, ет.1, нотариусът не е допуснал нарушения, които да обосноват извод, че е налице основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, тъй като той е автономен в преценката си дали да признае или не правото на собственост само въз основа на представените по нотариалното дело документи. Оспорването на вещните права, признати от нотариуса, е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, само когато тази констатация е отменена с влязло в сила решение на съда, а в случая има спор за материално право, което е извън предмета на дисциплинарното производство. Останалите нарушения са формални и не са причинили вреди, поради което не обуславят дисциплинарна отговорност.
Изводите на дисциплинарния състав са правилни по същество. От доказателствата по делото се установява, че констативен нотариален акт № 174/15.08.2019 г. за право на собственост на недвижим имот /посочен в ККРР като шест самостоятелни обекти със съответните отделни схеми и отделни идентификатори/ е бил издаден въз основа на схема-проект, която индивидуализира имота с проектен идентификатор № 68134.1001.486.1.20 по КККР, но по отношение на която схема-проект се твърди, че е издадена извън случаите на чл. 52, ал. 1 ЗКИР (нарушение по чл.49б ЗКИР).
КККР не пораждат, нито променят или прекратяват права. Когато отразеното в тях не съответства на действителното правно положение, АГКК следва да приведе КККР в съответствие с него. Ако липсва спор по отношение на недвижимите имоти, правното положение се удостоверява в охранително производство от нотариуса или от съда по жалба срещу постановения отказ, а при наличието на спор – по исков ред от съда. Схема-проект, в тази връзка, се изисква при необходимост от привеждане на КККР в съответствие с действителното положение на отразените в тях недвижими имоти, поради което не може да се приеме, че с нотариалното удостоверяване е нарушен материалния закон, ако при издаването на схема-проект от АГКК имотът, предмет на охранително производство, не е бил отразен в КККР /изброяването в чл.52, ал.1, т.1–7 ЗКИР не изчерпва всички възможни случаи на необходимост от привеждане на КККР с действителното правно положение – напр. хипотезите по чл.53а ЗКИР, които също са изброени неизчерпателно/. Отделно от това, не може да бъде вменено на нотариуса задължението да проверява дали са спазени законовите предпоставки при издаването на актове от АГКК. По отношение на нотариуса, в този смисъл, представянето на схема-проект е предпоставка да проведе охранителното производство, да провери правото на собственост на молителя според представените документи и да издаде искания акт, ако тези документи го легитимират като собственик, тъй като отказът на нотариуса подлежи на обжалване пред съда, вкл. на касационно обжалване, когато решението на окръжния съд потвърждава отказа.
Задължение на нотариуса в охранителното производство, съответно – на съда в исковото производство, е да бъде установена идентичност на имота според действалите последователно във времето кадастрални и регулационни планове и КККР, когато такива са приети за съответния район. Както преди, така и след влизането в сила на новия чл.55а ЗКИР (ДВ, бр.41 от 2019 г., в сила от 22.08.2019 г.) идентичността може да бъде удостоверена от общината, но установяването й по обвързващ начин е в правомощията на нотариуса, респ. на съда, което може да се осъществи с помощта на правоспособно лице по кадастъра, което да съвмести данните от различните планове в комбинирана скица съгласно чл.16, ал.3 ЗКИР или чрез възлагане на експертиза и назначаване на вещо лице по реда на чл.197 ГПК. Лицето с правомощия по кадастъра отговаря единствено за съвместяването на данните, като в този случай неговото заключение не обвързва решаващия орган, а според чл.202 ГПК съдът го преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая, правилно нотариусът се е доверил на представената комбинирана скица за пълна или частична идентичност на имота /заснет в КККР с повече идентификатори/, която е изготвена от правоспособно лице по кадастъра – ГЕОКАД, [населено място], на основание чл.16, ал.3 ЗКИР, тъй като с нея се удостоверява пълната идентичност на имота според кадастралната основа на регулационния план от 2012 г. и КККР от 2016 г. След като комбинираната скица е издадена от правоспособно лице по чл.16, ал.3 ЗКИР, отразеното в нея, че не служи за снабдяване с нотариален акт и за извършване на сделки, следва да се приеме, че е без правна стойност.
От представените в нотариалното производство строителни книжа, въз основа на които се определя действителното предназначение на имота, комбинираната скица и схемата-проект се установява, че недвижимият имот е с търговско предназначение – самостоятелен обект в сграда, без съседни самостоятелни обекти на етажа, което е достатъчно за неговата индивидуализация. В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че поземлените имоти се индивидуализират с поне три граници (съседи), което важи съответно за сградите и за отделните обекти в тях, с тази особеност, че когато сградата е една, нейните граници не се посочват, освен ако в имота не съществува или не са били построени повече от една сграда. Един отделен обект в сграда може да заема целия етаж (или повече етажи), при което посочването само на етажа (етажите) е достатъчно, за да го индивидуализира, без да е необходимо посочване на други граници (напр. стълбище, проход, рампа и двор). Когато обаче на някой от етажите в сградата има и други самостоятелни обекти, обособяването им с граници (съседи) се налага, с оглед индивидуализиране на отделния обект. В този смисъл, чрез идентификатора се посочва еднозначно имота на съответната територия (чл.26, ал.2 ЗКИР), което го индивидуализира пълно, доколкото отразеното в КККР отговаря на действителното правно положение.
Няма законова пречка един самостоятелен обект да навлиза в друга сграда и друг поземлен имот в съседство, ако собственикът на този обект притежава съответните идеални части от правото на собственост върху земята или от правото на строеж, както е в случая. Към коя от сградите ще бъде формиран неговият идентификатор се определя със схемата-проект, което в настоящия случай е приел и нотариуса.
Площта на поземлените имоти, на сградите и отделните обекти в тях не е индивидуализиращ белег, доколкото релевантни за обособяването на самостоятелния обект са границите (съседите) на имота, но законът може да придаде правно значение на този факт (чл.210 ЗЗД).
Нотариусът не може да изисква недвижимия имот да бъде нанесен в КККР преди да бъде издаден акта в охранителното производство въз основа на скица или схема-проект, тъй като охранителният акт е основанието за постановяване на заповед за изменение на КККР, съгласно чл.52, ал.2 ЗКИР. Самостоятелният обект с идентификатор № 68134.1001.486.1.20 по издадената схема-проект не може да се нанесе в КККР, преди заповедта за изменение да влезе в сила; а постановяване на отказа за изменение на КККР /след издаването на констативния нот. акт № 174/15.08.2019 г./ е без правно значение за дейността на нотариуса.
Правилно дисциплинарният състав е приел, че в случая нотариусът не отговоря дисциплинарно за неизготвяне на мотивирано постановление, като отделен документ, наред с оформянето на констативния нотариален акт за признаване право на собственост по документи, но не поради това, че нарушението е формално, а поради изискването за мотивиране на акта, т.е. съдържанието на констативния нотариален акт, в който се изброяват документите, въз основа на които се признава правото на собственост, удовлетворява изискването за издаване на мотивирано постановление по чл.587 ГПК. Само ако нотариусът постановява отказ да издаде искания акт за признаване на собственост по документи, който подлежи на обжалване, изготвянето на мотивирано постановление от нотариуса като отделен документ е наложително, с оглед проверката на крайния му извод от съда, да не бъде издаван акта (при обстоятелствена проверка, изготвянето на мотивирано постановление се налага, за да бъдат обсъдени събраните свидетелски показания).
При така изложените фактически обстоятелства, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че при издаването на констативен нотариален акт № 174 от 2019 г., за признаване право на собственост на „Рила Комерс“ ООД върху имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1001.486.1.20 по КККР, нотариус Ш. не е осъществила претендираните дисциплинарни нарушения. Правилно дисциплинарният състав е приел в решението си, че при издаването на констативен нотариален акт за собственост нотариусът е автономен в преценката си, но неправилно е приел, че правораздава. В охранителното производство, нотариусът, а и съдът (при обжалване на отказ) съдействат на страните в гражданските правоотношения да бъде издаден искания акт. Отказът на нотариуса може да се приеме за незаконосъобразен по реда на чл.577 ГПК, а издаденият охранителен акт да накърнява правата на трети лица (чл.537, ал.2 ГПК), но изводите да не са резултат на дисциплинарни нарушения (виновно и противоправно поведение) на нотариуса или съда.
Правото на собственост се признава от нотариуса към момента на неговото възникване, според представените документи, вкл. строителните книжа, които в случая удостоверяват, че имота е един, но не изключват възможността собствеността да е променена /напр. на трети лица да бъдат признати права върху реално обособени части, които не са погасени или са възникнали по-късно и могат да се предявят по общия исков ред/. При констатация за такива права, нотариусът е длъжен да ги зачете само ако е направено пред него искане за спиране на охранителното производство, въз основа на доказателства за предявен иск срещу молителя, което в случая липсва.
От друга страна е без значение за дейността на нотариуса, че съдебен изпълнител може да е насочил изпълнение върху целия или реална част от имота, тъй като дори това да е било съобщено на нотариуса, той може да зачете чуждите права само ако са били предявени с иск срещу молителя (публичната продан е деривативен придобивен способ, а евентуалният купувач няма да стане собственик, ако длъжникът по изпълнението не е такъв).
При тези съображения, правилно дисциплинарният състав приема, че липсва дисциплинарно нарушение на решаващия орган, ако издаденият охранителен акт не е признат за незаконосъобразен или съществува противоречива съдебна практика по разрешавания правен въпрос, на която той се е позовавал. Дисциплинарното производство обаче може да бъде проведено и дисциплинарно наказание да бъде наложено не само ако акта е оспорен, тъй като критерият за извършено дисциплинарно нарушение е наличието или отсъствието на виновно и противоправно поведение, което може да се изразява в превратната преценка на доказателствата или в превратно тълкуване на закона.
По отношение на доводите в касационната жалба за нарушения при вписването на констативния нотариален акт, настоящият състав на ВКС приема, че данните за това кога е извършено то е без правно значение, тъй като изискване за вписването му е уредено с изменението на чл.112, б.„а“ ЗС (Доп. ДВ, бр.34/2000г.), а изискването да бъде извършено вписването същия ден – с изм. на Наредба № 32/1997г., през 2003г. Като фактически състав, обаче, вписването на констативния нотариален акт в нотариалните книги не е уредено, т.е. не съществува персонална партида, по която да бъдат нанесени данните от вписването на констативния нотариален акт, освен тази на молителя. Вписването на констативните нотариални актове, в този смисъл, ще придобие правно значение след въвеждане на имотния регистър в съответния съдебен район, при създаването на имотни партиди, но по действащите правила за вписване в нотариалните книги, забавянето на вписването на констативните нотариални актове е без правно значение. Отделен е въпросът, че нотариусът отговаря дисциплинарно за забавянето само ако се докаже, че то се дължи на неполагане на дължимата грижа от негова страна.
С разпоредбите на чл.8 и сл. от Етичния кодекс на нотариусите в Република България не се вменяват конкретни задължения на нотариуса, въз основа на закона, нарушаването им не е скрепено със санкция и в този смисъл не може да се приеме, че обуславя налагане на дисциплинарно наказание поради виновното му и противоправно поведение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Дисциплинарната комисия при Нотариалната камара от 20.09.2021 г. по дисциплинарно дело № 2/2021 г., с което е отхвърлено искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на нотариус А. Ш., рег. № *** от регистъра на НК и район на действие Районен съд София, за нарушения по чл. 27, чл. 49б, чл. 52, ал.1 ЗКИР, чл. 587, ал.1 и 3, вр.чл. 586 ГПК, чл. 25 ЗННД, чл.21, ал.1 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, както и нарушение на чл. 8 от Етичния кодекс на нотариусите.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.