Ключови фрази
Искане за възобновяване на наказателно дело от Главния прокурор на РБ * компетентност на изпълняващия съд в производство по трансфер на осъдени лица * Трансфер на български гражданин, осъден от чуждестранен съд


Р Е Ш Е Н И Е
№ 431

гр.София, 12 март 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ

със секретар Кристина Павлова
при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1689/2012 година, за да се произнесе,
взе предвид:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК, образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 296/2012 год. на Бургаския окръжен съд и отмяна на решение № 15/30.05.2012 год., постановено по отношение на осъдения Т. Й. П.. Обосновава се необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане с допуснато нарушение на закона – в частта относно приложението на чл.41, ал.3 НК при изпълнение на присъдата, и в частта, в която е постановил изтърпяване само на част от наложеното наказание лишаване от свобода, а не на целия определен с присъдата размер от 5 години.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него аргументи и доводи.
Осъденият П. чрез защитника си оспорва основателността на искането и определя като противоречиви твърдения, възприемането на които ще доведат до влошаване положението му.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в искането и намира:
Бургаският окръжен съд, наказателен състав с решение № 15/30.05.2012 год. по чнд № 296/2012 год. приел за изпълнение присъда по наказателно дело на Първоинстанционния съд-Брюксел от 25.05.2010 год., с която българският гражданин Т. Й. П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.379, 380 § 1 и § 4 и чл.383а § 1 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия, съответстващи на чл.159б, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.159а, ал.2, т.21, т.4 и т.6 вр.ал.1 НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, от което ефективно следва да бъде изтърпяно наказание лишаване от свобода 3 години и 4 месеца и
определил да бъде изтърпяно на основание чл.61, т.3 вр.чл.59, ал.1 ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
На основание чл.457, ал.5 НПК приспаднал предварителното задържане, постановено на основание чл.42, ал.2 ЗЕЕЗА /считано от 02.07.2009 год. до 03.07.2009 год./, времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” /считано от 03.07.2009 год. до 07.08.2009 год./, както и предварителното задържане и изтърпяното наказание лишаване от свобода /считано от 22.02.2009 год. до 24.02.2012 год./.
Приложил чл.41, ал.3 НК като зачел положеният труд в Кралство Белгия като два работни дни се зачитат за три дни лишаване от свобода за времето от м.май 2010 год. до 17.01.2011 год. в затвора С.-Ж. и за времето от 17.10.2011 год. до 24.02.2012 год. в затвора И. в Кралство Белгия.
Производството е образувано по предложение на компетентния да го изготви окръжен прокурор на гр.Бургас на основание чл.44, ал.11 ЗЕЕЗА пред Окръжния съд по местонахождение на осъденото с посочената присъда в Кралство Белгия лице Т. П. за привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода в производството по трансфер във фазата на приспособяване – чл.457 НПК. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения като с оспореното определение се е произнесъл по въпросите, изчерпателно изброени в ал.3. Приел, че са налице основанията за процедурата по трансфер само по отношение на онази част от присъдата, в която е осъден на ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода само до размер на 40 месеца/3 години и 4 месеца/, тъй като за разликата над 40 месеца до 5 години, в какъвто е определен общия размер на наказанието лишаване от свобода, чуждестранният съд е постановил при изпълнение лицето да бъде с условна присъда за период от 3 години в сроковете и рамките на закона, регулиращ отлагането на присъдите, условните присъди и пробации. Конкретната процедура е специална, защото допълва производството по европейската заповед за арест, но не се променя нито нейното приложение – само по отношение на лица, осъдени на ефективно изтърпяване и съответно за наказание, за което лицето е осъдено ефективно да изтърпи наказание лишаване от свобода, нито целта на тази процедура по трансфер-изтърпяване на наказанието, по отношение на което е постановено да бъде изтърпяно ефективно от гражданин на изпълняващата държава за конкретно престъпление и при режим според специалния закон (ЗИНЗС). Процедурата по трансфер не се прилага към условно осъдените лица, а за такова лице следва да се счита П. в частта, за която е постановено условно изтърпяване в определения размер и за определения срок. Характерът и срокът на наказанието в частта за ефективното изтърпяване са съвместими със законодателството на изпълняващата държава. Приспособяване в съответствие с разпоредбите на чл.66 или чл.70 НК на Република България на наложеното с присъдата за изпълнение в частта над 40 месеца не може да бъде направено, тъй като ще се утежни положението на осъдения. Промяна в този смисъл би означавало преразглеждане на присъдата, но това е единствено в компетентността на осъдилата държава. Ако след изтърпяване на частта, за която с присъдата е постановено това да стане ефективно, се породят съмнения и затруднения във връзка с изпълнението на частта от наказанието, за което е постановено присъдата да бъде условна, свързани с тълкуването им, съдът, който се е произнесъл по признаване на присъдата, може да се произнесе по реда на чл.414 НПК.
Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на закона със зачитане на положения труд от осъдения при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено с влязлата в сила присъда. Поначало редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода се уреждат със специалния закон - Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Този вид наказание се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, целящ превъзпитание на осъдените и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация. Лишените от свобода могат да бъдат включени за обучение в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията и/или в други програми, които имат същата цел за въздействие към превъзпитание и ускоряване процеса към постигане целите на наказанието. Само в случаите, когато осъденото лице показва с поведението си, че не се поправя, съдът съгласно разпоредбата на чл.41, т.4 НК е компетентен да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни, което се взема предвид от компетентния по изпълнението орган. Правилно първоинстанционният съд е приел въз основа на документите от осъдената държава, че осъденото лице е полагало обществено полезен труд по време на изтърпяване на наказанието в затвори в Кралство Белгия и че е получавал възнаграждение. Затова изводът, че тези периоди следва да се вземат предвид и да се отчетат при изчисляване на срока на изтърпяното наказание, т.е. че са налице предпоставките за приложението на чл.178 от ЗИНЗС, е законосъобразен. Решение в посочения смисъл не противоречи на правомощията и на органите по изпълнение, тъй като изпълнението на наказанието се регламентира от закона на изпълняващата държава, която е единствено компетентна да взема всякакви необходими решения – правомощие, произтичащо от разпоредбата на чл.9, т.3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица (влязла в сила за Република България на 15.09.1994 год.) и вътрешното законодателство на Република България. По този начин и при този режим се решават и въпросите за вида на затворническото заведение и режима на изтърпяване на наказанието.
Предвид изложеното за неоснователност на доводите за нарушение на закона искането за отмяна на решението по реда на възобновяването е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 296/2012 год. на Бургаския окръжен съд и отмяна на решение № 15/30.05.2012 год., постановено по отношение на осъдения Т. Й. П..
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

Особено мнение на члена на съдебния състав Лиляна Методиева:
Не споделям мнението на мнозинството на съдебния състав за неоснователност на искането на Главния Прокурор на Република България за възобновяване на ЧНД № 296/2012 год. по описа на Бургаския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото решение. Възприетото съображение на решаващия съд, че при приспособяване на присъдата на чуждата държава следва да се приеме за изпълнение само тази част от наказанието лишаване от свобода, за която е постановено ефективно изтърпяване, и че противното би довело недопустимо преразглеждане на присъдата, което е единствена компетентност на постановилия я съд приемам, че не държи сметка за същността на трансфера на осъдено лице, така както е регламентиран в глава тридесет и шеста от НПК.
В производството по чл. 457 от НПК във фазата на приспособяването съдът приема за изпълнение присъдата, постановена от чуждия съд, като решава въпросите дали деянието, за което е осъден в чужбина българският гражданин съставлява престъпление по нашия наказателен закон, на кои текст от него съответства и дали е определено за изтърпяване наказание в рамките на този закон.
Не споделям разбирането че съдът се произнася по предложението на Главния прокурор само относно въпросите посочени в чл. 457 ал.3 от НПК. Предоставена му е процесуална възможност не само да прецени съответствието между чуждия и българския закон, но и да направи преценка за съответствието на наказанията по двата закона. Когато по закона на Република България максималният срок на наказанието лишаване от свобода е по-малък от определения с присъдата е длъжен да го намали до този срок. Разпоредбата на чл. 457 ал.6 от НПК го задължава да се произнесе и по допълнителните наказания, наложени с присъдата, ако такива са предвидени в съответният текст от българския закон и не са изпълнени в държавата, където е постановена присъдата.
В конкретният случай Бургаският окръжен съд е приел, че текстът по който Т. Й. П. е осъден в Кралство Белгия съответства на текст от Българския наказателен кодекс и че деянието е наказуемо с наказание в определените от присъдата граници. На стр. 3-4 от мотивите на решението е изложил съображения, че не са налице законови предпоставки за коригиране на наказанието по размер, а то съгласно приложеното от отдел “Международно правно сътрудничедство” при Върховната касационна прокуратура съдебно решение постановено на 25.05.2010 год. от първоинстанционния съд – Брюксел е лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 5000 евро. Считам, че присъдата следва да се приеме за изпълнение в тези граници, доколкото нашият наказателен закон не предвижда възможност с присъдата да бъде наложено едновременно ефективно и условно наказание лишаване от свобода. Останалите въпроси, които са разрешени от съда постановил присъдата – увеличаване на наказанието глоба и замяната му при неизпълнение с лишаване от свобода, както и условното освобождаване след ефективното изтърпяване на част от наказанието са въпроси касаещи изпълнението на присъдата, които всяка държава суверенно е решила и приемащата държава не може да ги възприема под предлог, че противното би довело до утежняване наказателното положение на осъдения. По българския наказателен закон не съществува процесуална възможност предварително да бъде решен въпросът за замяна на наказанието глоба с лишаване от свобода при неизпълнение, както и предварително условно освобождаване от изтърпяване на част от наказанието.
Отделно от това съдът е смесил двата закона като в една част е приложил бългаският наказателен закон, а в друга – чуждият, което е процесуално недопустимо. Така в приетата за изпълнение чужда присъда са посочени начална и крайна дата за освобождаване от заатвора и при съпоставянето им следва извод, че чуждият закон не познава зачитането на работни дни като основание за намаляване на присъдата. В тази част съдът е приложил българския закон, като е зачел на основание чл. 41 ал.3 от НК положения труд в Кралство Белгия. От друга страна е приложил чуждия закон, като е приел, че от определеното за изтърпяване наказание пет години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно три години и четири месеца. Въпросът за освобождаване на част от започнатото изпълнение на наказанието е уреден в чл. 70 от НК и следва да бъде приложен този закон.
По тези съображения приемам, че Бургаският окръжен съд е допуснал нарушение на материалния закон, което е основание за възобновяване производството по делото и за връщането му за ново разглеждане, за да бъде решен правилно въпросът с изпълнението на присъдата постановена от чуждия съд.
Член съдия:
/Л. Методиева/