Р Е Ш Е Н И Е № 255 София, 31.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 30 септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 3109 /2014 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 442 от 01.07.2014г. по касационни жалби на [фирма] с променено наименование [фирма] София е допуснато касационно обжалване на решение № 1217/14.06.2013г. по гр.д.№ 143/2013г. на Софийски апелативен съд и на решение № 274 от 27.01.2014г. по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на първото решение. С него е отменено частично решение № 1831/12.10.2012г. по т..д.№ 5273/2011г. на СГС и вместо това [фирма] е осъдено да предаде на основание чл. 108 ЗС на [фирма] изпълнителен лист, издаден на 21.07.2010г. по т.д.№ 520/2009г. на САС за сумата 601 107 лв. С второто решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в описанието на процесния изпълнителен лист, като е добавено съдържанието „ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба – 12.08.2004г. до окончателното плащане” С касационна жалба № 8824/01.08.2013г. се прави оплакване за неправилност на основното решение, защото съдът е приел, че следва да има специално споразумение за предаване на фактическата власт върху изпълнителния лист без да съобрази споразумението между страните, постигнато след издаване на листа от 04.08.2010г., че не е преценил, че е налице основание за държане на изпълнителния лист от длъжника, защото с това споразумение, вземането по листа е погасено. С втората касационна жалба се обжалва решението за поправка на очевидна фактическа грешка с твърдение, че това решение е неправилно, тъй като изпълнителният лист е достатъчно индивидуализиран с посочване на датата и номера на делото, по което е издаден и описване на вземането, което материализира не е било необходимо, не е имало очевидна фактическа грешка, поради което и молбата не е следвало да се уважава. Ответникът по касация [фирма] /ответник и по иска/ взема становище за основателност на жалбата и за допускане до касационно обжалване и по двете жалби Ответникът по касация [фирма] /ищец по иска/ не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК по въпроса: „окончателното уреждане на отношенията между страните по повод на дълга по изпълнителния лист поражда ли правно основание, последния да бъде предаден на длъжника и да се намира у него. Касационно обжалване е допуснато на решението за поправка на очевидна фактическа грешка, защото е едно цяло с основното решение. Изпълнителният лист е процесуална ценна книга, издадена от съда в установена форма и съдържание, материализираща правото на принудително изпълнение на притезание, доказано с изпълнително основание, въз основа на което се издава. Той овластява и разрешава на изпълнителния орган по искане на кредитора да пристъпи към принудително изпълнение на материализираното в изпълнителния лист притезание, когато няма доброволно изпълнение. Притезанието по изпълнителният лист може да се изпълни и доброволно от длъжника. В облигационно право, когато не се е развил исков процес за вземане, чл. 77, ал.2 ЗЗД постановява, че ако за вземането е бил издаден специален документ от длъжника, при изпълнение, той може да поиска връщането му от кредитора. Нормата на чл. 109 ЗЗД установява оборима презумпция, че ако частният документ за вземането се намира у длъжника, задължението, визирано в него е погасено. Изпълнителният лист се издава от държавен орган – съдът и не е частен документ, поради което за него тези две норми са неприложими, но те установяват принципа, че при погасяване на вземането, документа, който го материализира няма основание да се държи от кредитора, че държането му от длъжника, когато е придобит добросъвестно от него е доказателство за погасяване на задължението. Доброволното изпълнение на материализираното в изпълнителния лист притезание е основание за прекратяване на изпълнителното производство, ако такова е образувано въпреки изпълнението. Съгласно чл. 433, ал.1 т.1 ГПК. погасяването на вземането по изпълнителния лист се доказва с разписка за плащане, която ако не бъде оспорена от взискателя, се приема за истинска. Тъй като принудителното изпълнение замества липсата на доброволно изпълнение, няма законова пречка дори след издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнително производство, страните да уредят доброволно отношенията си, предмет на същия и да дерогират принудителното изпълнение. В този случай споразумението, с което се уреждат отношенията, предмет на изпълнителния лист и на принудителното изпълнение, образувано въз основа на него е основание да се държи от длъжника този изпълнителен лист. До колкото изпълнителният лист е ценна книга, правата по която могат да се реализират по пътя на принудителното изпълнение, със споразумението за погасяване на правата, които материализира, отпада и основанието кредиторът да държи листа. Той вече не материализира негово вземане. По касационната жалба: Предявен е иск по чл. 108 ЗС от [фирма] против [фирма] и [фирма] за ревандикация на изпълнителен лист, издаден на 21.07.2010г. по т.д.№ 520/2009г. на САС за сумата 601 107 лв. ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба – 12.08.2004г. до окончателното плащане. Искът е уважен само по отношение на жалбоподателя [фирма]. Присъдената сума по изпълнителния лист е стойността на разходи, необходими за поправка на некачествено извършени СМР по договор за строителство между страните от 01.10.2002г. След постановяване на въззивното осъдително решение е издаден процесния изпълнителен лист и по него е образувано изпълнително дело № 201078704001137 при ЧСИ М.Д.. Управител на [фирма] е бил А. Б., който на 02.08.2010г. прехвърля с договор с нотариална заверка всичките си дялове на Х. Ч. и е взето решение последния да стане управител. На 03.08.2010г. е заявено искане за вписване в Търговския регистър на новите обстоятелства – прехвърляне на дяловете и смяната на управителя, а вписването е извършено на 18.08.2010г. На 04.08.2010г. е сключено споразумение между [фирма], представлявано от Б. и двете ответни дружества, с предмет да уредят изцяло отношенията си по повод търговското дело и образуваното изпълнително дело № 201078704001137 на ЧСИ М.Д.. [фирма] е признала неоснователността на претенцията за вземането си по изпълнителния лист и се отказва от тях, а дружествата-длъжници са се отказали от своята претенция за неполучена част от цената по договора за строителство в размер на 2 283 654 лв. Заверени са нотариално молби за отказ от иска и от въззивната жалба и за прекратяване на изпълнителното дело и връщане на изпълнителния лист. На 05.08.2010г. е подадена молба от Б. за прекратяване на изпълнителното дело и връщане на изпълнителния лист. Искането е уважено, като върху молбата е отразено получаването от Б. на изпълнителния лист. Възивното решение обаче е потвърдено с решение № 118/11.07.2012г. по гр.д.№ 537/2011г. на ІІ т.о. на ВКС. Молбата на [фирма] за издаване на дубликат от изпълнителния лист е оставена без уважение с решение от 16.12.2012г. по същото дело, поради това, че по делото е установено, че изпълнителния лист се намира у длъжника [фирма].. Този факт е потвърден и от приетите от въззивната инстанция документи: протокол от 29.06.2011г. по ДП 1/2011г. на О.-Л. и протокол от 27.11.2012г. по проведеното по същото дознание н.о.х.д. № 457/2012г. на Окръжен съд-Велико Търново. Първата инстанция е отхвърлила иска, като е приела, че не е установено към момента на предявяване на иска дали изпълнителния лист е във фактическа власт на ответниците. Прието е за неоснователно възражението на ищцовото дружество, че споразумението е недействително, защото е сключено без представителна власт, тъй като към момента на сключването му и нотариалната заверка на подписите на представителите на страните по него, по отношение на третите лица Б. все още е бил представител и споразумението поражда действие. По съдържание, макар да не е споразумение за прихващане, то урежда отношенията между тях по повод договора за строигелство и погасява вземането по изпълнителния лист, поради което той дори да се държи от ответниците, то не е без основание. Въззивната инстанция е потвърдила извода за неоснователност на възражението за липса на представителна власт, но не е възприела последния извод. Приела е, че изпълнителния лист като процесуална ценна книга материализира правомощието на кредитора по него да иска принудително изпълнение, а ако вземането е погасено, то на основание чл. 439, ал.2 ГПК, длъжникът може да оспори вземането до колкото споразумението е подписано след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист. С оглед отговорът на поставеният въпрос, сключеното на 04.08.2010г. споразумение между [фирма], представлявано от Б. и двете ответни дружества, с предмет уреждане изцяло на отношенията им по повод търговското дело и образуваното изпълнително дело № 201078704001137 на ЧСИ М.Д. е основание представителят на длъжника [фирма] с променено наименование [фирма] София да държи изпълнителния лист. В изпълнение на това споразумение са предприети действия по прекратяване на изпълнителното производство, получаване на изпълнителния лист и фактическото му предаване на представителя на длъжника. Законосъобразно и обосновано и двете инстанции са приели, че е неосноватено възражението на ищеца за липса на представителна власт у Б. да го представлява. Към момента на сключването му и нотариалната заверка на подписите на представителите на страните по него, по отношение на третите лица Б. все още е бил представител и споразумението поражда действие. По съдържание това споразумение, макар да не е за прихващане, то урежда отношенията между страните по повод договора за строителство и погасява вземането по изпълнителния лист, поради което той дори да се държи от ответниците, то не е без основание. Изпълнителният лист е движима вещ - ценна книга, правата по която могат да се реализират по пътя на принудителното изпълнение, но със споразумението са погасени правата, които материализира, поради което отпада и основанието кредиторът да държи листа. Той вече не материализира негово вземане. Затова предявеният ревандикационен иск с предмет движима вещ – изпълнителен лист е неоснователен. Решението на въззивната инстанция, с което той е уважен е неправилно, както и решението за поправка на очевидна фактическа грешка и следва да се отменят, като вместо това, предявения иск се отхвърли. Жалбоподателят [фирма] с променено наименование [фирма] София претендира разноски в размер на 7 260 лв. съобразно списъка, които доказва с договор за правна помощ, фактура, платежно нареждане и извлечение от сметка, както и с вносни бележки за внесената държавна такса. Предвид резултата по спора, искането ще се уважи до претендирания в списъка размер. Няма основание за присъждане на разноски на П.” О.. Той е ответник по иска, който е бил отхвърлен по отношение на него и в двете съдебни инстанции. Без значение е какво е било становището му по касационната жалба. Тъй като е ответник по касация, не му се дължат разноски и за настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1217/14.06.2013г. по гр.д.№ 143/2013г. на Софийски апелативен съд и решение № 274 от 27.01.2014г. по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на първото решение. ОТХЪРЛЯ предявеният иск на основание чл. 108 ЗС от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] р. „О.” [улица] ЕИК-102811561 против [фирма] със седалище [населено място], [улица], [жилищен адрес] ЕИК[ЕИК] с променено наименование [фирма] София ЕИК[ЕИК] да бъде осъден ответника да предаде изпълнителен лист, издаден на 21.07.2010г. по т.д.№ 520/2009г. на САС за сумата 601 107 лв. ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба – 12.08.2004г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА Т. Т.” Е. да плати на [фирма] София ЕИК[ЕИК] деловодни разноски в размер на 7 260 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ