6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
гр. София,20.07.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1402 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване срещу решение № 155 от 21.10.2013г. по в.гр.д. № 30/2012г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение от 01.11.2011г. /поправено с решение от 14.12.2011г./, постановено по т.д. № 9/2011г. на Окръжен съд - Разград, в частта, с която [община], на основание чл.79, ал.1, пр. първо ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД, е осъдена да заплати на [фирма] разликата над 23282,55 лева до 50 000 лева - възнаграждение за осъществени и приети СМР по договор от 30.11.2006г. за конверсия на бивши военни бази ЛОТ - 1 Р. и тристранно споразумение от 21.03.2008г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1000 лева – законна лихва за периода от 26.07.2010г. до 11.02.2011г.
В жалбата на [община] се сочи, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че от изпълнените по сертификат №1 СМР за общо 445 650 лева, след приспадане на неодобрената от министерството сума от 5 180 лева, сумата, одобрена за разплащане възлиза на 440 470 лева, от която е задържан резерв от 10%, съгласно указанията на МФ във връзка с изпълнението на ПМС №72 / 30.03.2009г. за одобряване на бюджетни кредити по инвестиционната програма за 2009г. възлизащ на 44 047 лева, който резерв не е преведен на общината и същата не може да оперира с него, поради което сумата за плащане по сертификата е в размер на 396 423 лева, от която заплатени 395 064 лева. Въззивната инстанция неправилно е приела, че общината дължи на изпълнителя на СМР по анекса към сключения с МРРБ договор сумата от 45 406 лева като част от установената главница в размер на 67 329,55 лева, като се поддържа, че разликата между одобрената по сертификат №1 сума за плащане /след приспаднат резерв от 10 %/ и заплатената сума от 395 064 лева по фактура от 14.12.2009г. възлиза едва на 1359 лева /396 423 лева – 395 064 лева/. Иска присъждане на направените разноски за всички инстанции, като представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по жалбата – ищец по исковете, [фирма], счита, че жалбата е неоснователна.
Ответникът по жалбата - третото лице помагач на страната на касатора, МРРБ, иска отмяна на решението, като неправилно, с препращане към съображенията, изложени в касационната жалба на общината.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по въпроса: Одобрените бюджетни кредити по инвестиционни програми с Постановление на Министерския съвет като допълнителни целеви субсидии за капиталови разходи и реализирани с акт на Министерството на финансите с промяна в размера на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет, но непреведени в пълен размер от Министерството на финансите на общините и задържани като резерв, могат ли да бъдат предмет на разпореждане от страна на общините?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 30.11.2006г. между МРРБ, в качеството на възложител, и [фирма], в качеството на изпълнител, след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, е сключен договор за преустройство на бивши военни бази в [населено място] в бизнес зона по проект „Конверсия на бивши военни бази” ЛОТ -1 – Р.. На 21.03.2008г. между МРРБ, наречен „договарящ орган” и „възложител”, [фирма] - „изпълнител” и [община]- „краен ползвател”, е подписано тристранно споразумение, в което е предвидено плащането на извършените от изпълнителя и одобрени от строителен надзор допълнителни СМР по анекса към договора да се извърши от крайния ползвател при условията на осигурени от държавата бюджетни средства като целева субсидия на общината и след получено писмено съгласие от договарящия орган. Необходимите за плащане документи са: тристранното споразумение, сертификат за плащане, издаден от строителен надзор и одобрен от крайния ползвател, писмено съгласие на договарящия орган за извършване на плащането и издадена фактура от изпълнителя към крайния ползвател. С тристранното споразумение е отчетено възлагането от МРРБ на допълнителни ремонтни работи на изпълнителя, наложили се в хода на изпълнение на проекта по реконструирането на военните бази и превръщането им в бизнес зона, конкретно приети по обем и стойности в приложената към споразумението количествена сметка на обща стойност от 471 729,27 евро. О. има качеството на възложител единствено по отношение на недооценените със споразумението и КСС към него работи за почистване и подновяване на сградите, които биха били извършени от изпълнителя над договорено т.е. за необходимите, но непредвидени в количествената сметка работи, като те се заплащат от общината с осигурени от нея средства. Или с тристранното споразумение общината е поела следните задължения към изпълнителя: 1/ за разплащане като краен ползвател /т.2 от споразумението/ на възложените му по договора и анекса с МРРБ работи, описани в количествената сметка по т.5 от споразумението, за които са преведени на общината бюджетни средства по целева субсидия и за които възложителят - МРРБ е дал писмено съгласие и 2/ за плащане /т.7 от споразумението/ със самостоятелно осигурени от общината средства /месно или частно финансиране/ на извършените над обема по споразумението необходими работи за почистване и подновяване на сградите. С писмо от 29.12.2008г. [община] е уведомила Министерство на финансите, че с оглед приключване на изпълнението по споразумението с издаването на сертификат, е необходимо финансиране на общината със сумата от 471 729 евро - равна на тази по количествено стойностната сметка по тристранното споразумение, като от така поисканите средства е отпусната само част в размер на 600 000 лева, одобрена с ПМС № 72 / 30.03.2009г. и преведена на общината на 29.04.2009г. като допълнителна целева субсидия за капиталови разходи по бюджет 2009г., разпределени по обекти, както следва: рехабилитация на сграда № 12 на индустриалния и бизнес парк – Р. – 160 000 лева; благоустрояване, рекултивация и озеленяване – 120 000 лева; площадкови комуникации, пътища №2 и 3 и паркови площи за обслужване на сграда № 12 - 140 000 лева; външна сграда – 85 000 лева и проектиране и строителен надзор – 95 000 лева. Съобразно указанията в писмо на МФ от 19.03.2009г. от тази сума 10 % са били отнесени като резерв. Друга субсидия за плащане по тристранното споразумение общината не е получавала. Изпълнените СМР са били приети без възражения за недостатъци, за отклонения в нормите и за неспазване на срокове, като за тях са били съставени констативен акт обр.15 на 25.03.2009г. и протокол обр.16 на 30.04.2009г. и въз основа на тях общината е издала през май 2009г. удостоверения за въвеждане на строежа в експлоатация и за ползване на строежа. Издадени са били и подписани от строителен надзор и от изпълнителя сертификати № 1 и № 2 към тристранното споразумение относно допълнително извършените по анекса към договора СМР за окончателното завършване и предаване на обекта, придружени с количествено стойностни сметки към всеки от тях. По сертификат № 1 са включени суми за плащане: за рехабилитация на сграда № 12 – 160 000 лева; благоустрояване, рекултивация и озеленяване – 120 000 лева; площадкови комуникации, пътища № 2 и 3 и паркови площи за обслужване на сграда № 12 - 140 000 лева; проектиране на обект – 25 650 лева. По сертификат № 2 е включена сума за плащане, без натрупване от предходния сертификат, в размер на 322 622,26 лева за рехабилитация на сграда 12. Възложителят е одобрил тези суми за плащане с изключение на 5180 лева от перото за проектиране по сертификат № 1 и сумата от 8 560,84 евро /16 743,55 лева/ по сертификат № 2 за реконструкция на сграда 12, като същите са приети като недооценени разходи, надхвърлящи предвиденото в КСС и възложено от възложителя, поради което е изведено, че общината следва сама да осигури тези средства. Според решаващия състав, за одобрената сума по сертификат № 1 в общ размер на 440 470 лева на общината са отпуснати средства за целева субсидия в същия размер от общо 440 470 лева, поради което общината дължи заплащането им, доколкото за всички суми по сертификат №1 са осигурени целеви средства от бюджета в същия размер. Отчетено е, че от дължимите 440 470 лева общината е заплатила 395 064 лева по издадена от изпълнителя на 14.12.2009г. фактура по сертификат № 1, поради което остава дължима разлика от 45 505 лева до горницата от размера на субсидията за конкретните дейности. За одобрената сума по сертификат № 2 за рехабилитация на сграда 12 – 305 878,71 лева /322 622,26 лева – 16 743,55 лева/ не са осигурени целеви средства на общината, поради което е изведено, че за тях касаторът не дължи на изпълнителя заплащането им по т.2 от тристранното споразумение. Съгласно т.7 от тристранното споразумение, общината има задължение за заплащане на недооценени разходи, които са в размер на сумите от 5180 лева по т.4 от сертификат №1 и в размер на 16 743,55 лева по т.1 от сертификат №2. С оглед изложеното е прието, че общият размер на дължима от общината на изпълнителя по споразумението сума възлиза на 67 329, 55 лева / 45 406 лева + 16 743,55 лева + 5180 лева/, поради което предявеният частичен иск от 50 000 лева е уважен изцяло. Във връзка с акцесорната претенция е посочено, че с изтичането на дадения с поканата от ищеца едноседмичен срок за изпълнение, общината е изпаднала в забава от 26.07.2010г. относно дължимите по двата сертификата суми по т.2 и т.7 от споразумението, като дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 67 329,55 лева за периода от 26.07.2010г. до датата на исковата молба – 11.02.2011г. възлиза в размер на 3 824, 77 лева, въз основа на което е уважен и частичния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД в пълния претендиран размер от 1000 лева.
По релевирания правен въпрос:
Съгласно чл.42 от Закона за устройството на държавния бюджет /отм./, в републиканския бюджет се предвиждат средства за финансово подпомагане на общините, като те се предоставят под формата на общи или целеви субсидии. Размерът и формата на предоставянето на средствата се определя в годишния закон за държавния бюджет, като на основание чл.28, ал.1 ЗУДБ /отм./ Министерският съвет организира изпълнението му чрез Министерството на финансите.
Според чл.17, ал.1 и ал.2 от Закона за държавния бюджет за 2009г., се утвърждават нелихвени разходи и трансфери /субсидии, вноски/ за общините в размер на 90%, като останалите 10% могат да се предоставят частично по видове разходи и трансфери по отделни бюджети с акт на Министерския съвет, при съобразяване с оценките и прогнозите за текущата година на макроикономическите и бюджетните показатели, използвани за изготвянето на държавния бюджет за 2009г. С Постановление № 72 / 30.03.2009г. за одобряване на бюджетни кредити по инвестиционната програма за 2009г., в сила от датата на обнародване – 07.04.2009г., издадено въз основа на чл.28, ал.1 от Закона за устройството на държавния бюджет, на общините се одобряват допълнителни целени субсидии за капиталови разходи по бюджетите им за 2009г., разпределени по общини.
С оглед очертаната законова рамка, настоящият състав дава следния отговор на поставения въпрос: Одобрените бюджетни кредити по инвестиционни програми с постановление на Министерския съвет като допълнителни целеви субсидии за капиталови разходи и реализирани с акт на Министерство на финансите с промяна в размера на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет, но непреведени в пълен размер от Министерството на финансите на общините и задържани като резерв, съгласно годишния закон за държавния бюджет, не могат да бъдат предмет на разпореждане от страна на общините.
По съществото на касационната жалба:
С подписването на тристранно споразумение между страните по договора за изработка и общината като трето лице е постигнато съгласие плащането на допълнителните работи по анекса към договора да се извърши от общината, вместо от възложителя - МРРБ, но само при условие, че за тези работи тя бъде целево субсидирана от бюджета. За одобрените от възложителя за плащане договорени работи по сертификат №1 за рехабилитация на сграда № 12 – 160 000 лева; благоустрояване, рекултивация и озеленяване – 120 000 лева; площадкови комуникации, пътища № 2 и 3 и паркови площи за обслужване на сграда № 12 - 140 000 лева; проектиране на обект – 20 470 лева /25 650 лева – 5180 лева „недооценени разходи”/ е определена целева субсидия от републиканския бюджет, но доколкото финансирането се извършва при условията на чл.17, ал.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009г., 10 % от увеличението на бюджетните взаимоотношения с Централния бюджет е задържано като резерв и за него няма реално субсидиране на общината. Въззивният съд при определяне размера на отпуснатата на общината субсидия за всяка от конкретните дейности /по обекти/ по сертификат № 1, одобрени от министерството – възложител, не е съобразил целевия й характер и вместо резервът от 10 % да се отчете спрямо отпуснатата целева субсидия за всяка от тези дейности /обекти/ поотделно, той е отнесен към сумарния размер на субсидията за всички дейности, въпреки, че тя е отпусната целево по пера и вкл. за работи, които не са предмет на сертификат № 1. По този начин, в противоречие на дадения отговор на поставения въпрос, резервът е включен от апелативния съд в предмета на разпореждане на общината при разплащанията й по конкретни, целево субсидирани, капиталови разходи, без тя да притежава правото на разпореждане с него.
След приспадане на задържания резерв от 10 %, одобрените за плащане от възложителя работи по сертификат №1, за които общината е получила субсидиране, са в размер на 396 423 лева /440 470 лева – 44 047 лева/, от които заплатени 395 064 лева, или непогасения размер на дължимото от общината възнаграждение по сертификат № 1 възлиза на 1359 лева.
Относно сумите за недооценените СМР в размер на 16 743,55 лева и 5180 лева по т.7 от тристранното споразумение, чието заплащане не е предпоставено от отпускане на целева субсидия на общината, както и за непогасения остатък от 1359 лева, дължим след приспадане на резерва от 10% от субсидията за всяка от дейностите /обектите/ по сертификат №1, одобрени от възложителя, не е допуснато касационно обжалване и решението е влязло в сила. В частта за разликата над 23 282,55 лева /16 743,55 лева + 5 180 лева + 1359 лева/ до пълния уважен размер на частичния иск по чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД от 50 000 лева, или за 26 717,45 лева, за която е допуснат касационният контрол, въззивното решение е неправилно, тъй като не е осъществено условието, при което общината дължи вместо възложителя по договора за изработка, плащане на приетата работа – субсидиране на общината от централния бюджет, поради което в тази част обжалваното решение следва да се отмени и искът по чл.266, ал.1 ЗЗД – отхвърли.
Дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 23282,55 лева за периода от 26.07.2010г. до датата на исковата молба – 11.02.2011г. възлиза в размер на 1322,60 лева, поради което въззивното решение следва да се остави в сила за уважения частичен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД в пълния претендиран и присъден размер от 1000 лева.
С оглед изхода на делото, в полза на касатора следва да бъдат присъдени направени разноски /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/ за всички инстанции в размер на 5973,93 лева, съобразно отхвърлената част на исковете.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.1, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 155 от 21.10.2013г. по в.гр.д. № 30/2012г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение от 01.11.2011г. по т.д. № 9/2011г. на Окръжен съд - Разград, в частта, с която [община], на основание чл.79, ал.1, пр. първо ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД, е осъдена да заплати на [фирма] разликата над 23 282,55 лева до 50 000 лева - възнаграждение за осъществени и приети СМР по договор от 30.11.2006г. за конверсия на бивши военни бази ЛОТ - 1 Р. и тристранно споразумение от 21.03.2008г., ведно със законна лихва върху тази разлика от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, разноски за първата инстанция за горницата над 9255,94 лева до 19440 лева, както и за присъдените за въззивното производство разноски за горницата над 1828,33 лева до 3840 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу [община] частичен иск по чл.79, ал.1, пр. първо ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 717,45 лева /разликата от 23 282,55 лева до 50 000 лева/ възнаграждение за осъществени и приети СМР по договор от 30.11.2006г. за конверсия на бивши военни бази ЛОТ - 1 Р. и тристранно споразумение от 21.03.2008г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 155 от 21.10.2013г. по в.гр.д. № 30/2012г. на Апелативен съд – В., в частта, с което е потвърдено решение от 01.11.2011г. по т.д. № 9/2011г. на Окръжен съд – Разград за осъждане на [община] да заплати на [фирма] по предявения частичен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД законна лихва в размер на 1000 лева за периода от 26.07.2010г. до 11.02.2011г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [община], сумата от 5973,93 лева - направени разноски за всички инстанции, съобразно отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|