4 Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр.София, 18 февруари 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия И. касационно дело № 710 по описа за 2010 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. И. Б. срещу решение на Бургаски апелативен съд № 203 от 8.11.2010 г, по ВНОХД № 224/10, с което е потвърдена присъда № 28 от 25.01.2010 г на Бургаски окръжен съд, по НОХД № 270/09. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в извършване на съвкупност от престъпления, а именно: 1/ в това, че на 7.05.2009 г в[населено място], е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 706 лв, от владението на С. С. Ф., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила, с оглед на което и на основание чл. 198, ал. 1 вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 58 а и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, 2/ в това, че на 7.05.2009 г в[населено място], е използвал чужд платежен документ / дебитна карта /, без съгласието на титуляра С. С. Ф., като е изтеглил 400 лв, с оглед на което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 58 а и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на седем месеца „лишаване от свобода”, 3/ в това, че на 7.05.2009 г в[населено място], е използвал чужд платежен документ / дебитна карта /, без съгласието на титуляра С. С. Ф., като е изтеглил 200 лв, с оглед на което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 58 а и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на седем месеца „лишаване от свобода”. На основание чл. 23, ал. 1 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание, а именно: една година „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при „строг” режим, чрез настаняване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието пет месеца „лишаване от свобода”, наложено му, с присъда № 288/9.10.08 на Районен съд, А., по НОХД № 216/08, за изтърпяването на което е определен „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на пострадалата С. С. Ф. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 010 лв, заедно със законните последици. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наложеното наказание не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и на целите по чл. 36 НК. С жалбата се иска по-нататъшното му намаляване до размер от осем месеца „лишаване от свобода”. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят или негов представител не се явяват и не вземат становище по жалбата. Частният обвинител и граждански ищец Ф. или неин повереник не участват в настоящето производство. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло, по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Съкратеното съдебно следствие е обусловило налагане на наказанието, при условията на чл. 58 а и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Така индивидуализирани, наказанията, определени за престъпленията, включени в съвкупността, отговарят на критерия за справедливост. Отчетени са комплексно релевантните за наказателната отговорност обстоятелства и целите по чл. 36 НК. Подсъдимият е с обременено съдебно минало, като деянията, предмет на настоящето наказателно производство, са извършени в изпитателния срок на предходна условна присъда, тоест, деецът се отличава със завишена степен на лична обществена опасност. В същото време, престъплението, обуславящо най-тежката наказуемост / това по чл. 198, ал. 1 НК /, разкрива висока степен на обществена опасност, а такава е налице и по отношение на останалите престъпления, включени в съвкупността. При тези данни, съдилищата са проявили достатъчно снизхождение, поради което всяко по-нататъшно намаляване на наказанието би било неоправдано. Ето защо, искането на жалбоподателя за смекчаване на наказателноправното му положение чрез редуциране на наказанието до осем месеца „лишаване от свобода” не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 203 от 8.11.2010 г на Бургаски апелативен съд, по ВНОХД № 224/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: