4 гр. д. № 667/2011г. на ВКС, І г.о. РЕШЕНИЕ N 100 София, 23.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 21 февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА ЛИЛИЯ РИКЕВСКА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гражданско дело N 667/2011 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. М. Г., Т. Б. Т., М. Б. Г. и В. Б. Г. срещу решение № 160 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 76/2011 г. на окръжен съд [населено място], с което е отменено решението по гр. д. № 1655/09 г. на РС Враца и вместо него е постановено друго, с което е допуснато извършване на делба между касаторите и П. Т. К. на съсобствения им поземлен имот с идентиф. 12259.1006.1 по кадастралната карта на [населено място], кв. Б. и построената в него двуетажна жилищна сграда на площ от 76 кв. м. с идентиф. 12259.1006.1.1 и сграда застроена на площ от 16 кв. м. с идентиф. 12259.1006.1.2 при права ½ за П. К. и по 1/8 ид. ч. за останалите съделители. С определение от 24.22.2011 г., постановено по делото на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него въпрос дали в резултат на осъществяваното от общия на ответниците по иска наследодател Б. Т. владение върху имота, включващ терен и сгради – гараж и жилищен етаж, е придобил правото на собственост върху целия имот и оборена ли е презумпцията по чл. 69 ЗС. Касационните доводи са за необоснованост на правните изводи, поради несъответствието им на установените факти по делото и неправилно прилагане на закона. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и за да се произнесе взе предвид следното: Срещу касаторите, като наследници на Б. Т., е предявен от П. Т. К. иск за делба на поземлен имот с идентиф. 12259.1006.1 по кадастралната карта на [населено място], кв. Б. и построената в него двуетажна жилищна сграда на площ от 76 кв. м. с идентиф. 12259.1006.1.1 и сграда застроена на площ от 16 кв. м. с идентиф. 12259.1006.1.2. Ищцата П. К. е поддържала, че имотът е бил собствен на общия на страните наследодател Т. Г. Г., бащата на ищцата и на наследодателя на касаторите Б. Т.. Ответниците са наследници на починалия син на Т. Г., Б. Т. Твърдяла е че общият наследодател е придобил правото на собственост върху него на основание давностно владение установено след сключен частен писмен договор за покупко-продажба на 01.10.1982 г., поради което имотът е съсобствен на основание наследствено правоприемство. Касаторите са противопоставили довод, че владението на имота е осъществявано от наследодателя им Б. Т., който е живял в имота със семейството си и е придобил правото на собственост върху него на това оригинерно основание. Баща му Т. Г. не е владял имота за себе си, поради което не е придобил вещни права за имота и при откриване на наследството останало от него, имотът не е бил в партиромиума му. От фактическа страна по делото е установено, че поземленият имот, предмет на частен писмен договор сключен на 01.10. 1982 г. е бил със статут на лозе с площ от 1 дка. Частният договор за покупко-продажба е сключен между Т. Г. Г., действал като купувач, и Т. и И. Т. - продавачи. На основание на този договор е установено владение върху имота от сина на купувача Б. Т.. Касаторите са твърдяли, че частният договор е сключен от Г., тъй като по това време наследодателят им Б. Т. Г. е бил в лоши отношение със съпругата си от първия му брак. С гласни доказателства е установено, че първоначално в имота е бил построен гараж, в който Б. Т. е извършвал частна занаятчийска дейност – тенекеджийство. В построяването му са взели участие с труд наследодателя Г., сина му Б. и зет му П. К., съпруг на ищцата. В имота е била построена и стопанска сграда, в която в периода от 1983 до 1985-86 г. свидетелят К. е отглеждал животни. След това е построена и жилищна сграда, отново с участието на наследодателя, в която сграда е живял синът Б. със семейството му. Свидетелката А. П., бивша съпруга на Б. Т., установява, че над гаража е бил построен един етаж за живеене, в който тя и съпругът й Б. са живели, а след развода им Б. е продължил да живее в това жилище с втората си съпруга, ответницата Р. Г., до смъртта му настъпила през 2009 г. Свидетелят П. М. установява, че в имота е живял и развивал занаятчийска дейност Б. Т., а баща му Г. и майка му са живели винаги в [населено място] в този смисъл са и показанията на свид. П. К., който установява и това, че в имота съпругата му – ищцата по иска и тъща му, са ходели на гости. С писмени доказателства е установено, че имотът съгласно ЗРП от 1967 г. е бил извън регулацията на населеното място, а в плана от 1988 г. е заснет с пл. № 3 и в разписния списък към него е записан на Б. Т. Г.. На негово име са разкрити партидите на поставените електромер и водомер за захранване на имота с ел. енергия и вода, като той е страна по тези договори. Всички свидетели безпротиворечиво установяват, че общия наследодател Т. Г. не е владял имота, живеел е на друг адрес и извършваните от него действия са такива за оказване помощ при построяването на гаража и жилищния етаж над него, в които обекти синът му Б. е извършвал стопанска дейност и е живеел със семейството си. Установяват и това, че ищцата П. след закупуване на имота е обработвала част от него за производство на земеделски култури, но не им е известно тя да е владяла имота за себе си с намерение да придобие права върху него след смъртта на общия наследодател, настъпила през 1992 г. От съвкупната преценка на доказателствата се установява, че Б. Т. е установил владение върху имота за себе си, с намерение да придобие правото на собственост върху него. Той е построил в имота и жилищната сграда, в която е живял със семейството си до смъртта му, настъпила през 2009 г. Ищцата се позовава на наследствено правоприемство, поради което е следвало да установи, че наследодателят й е придобил вещни права върху имота на основание давностно владение. От събраните доказателства не се установява по отношение на Г. да са се осъществили всички елементи от фактическия състав на давностното владение. Обратно извършените от него инцидентни действия, изразяващи се в участие с труд при построяването на гаража, а след това и на жилищния етаж над него, сочат на действия с цел помагане на сина му да се устрои с жилище и задоволява жилищните нужди на семейството си. Наследодателят не е владял имота, а е живеел в друго населено място. При така установените факти разрешените от съда материалноправни въпроси, по които е допусната касационна проверка са необосновани и направени при неправилно прилагане на закона. Наследодателят Т. Г., починал през 1992 г., не е придобил вещни права върху имота на основание давностно владение, тъй като не се установява да е осъществили елементите – обективен и субективен от фактическия състав на този придобивен способ. Той не бил могъл да придобие вещни права на това оригинерно основание до 1990 г. и поради ограничителния режим установен с нормата на чл. 29 ЗСГ. Едва след отмяната й с ДВ бр. 31 от 1990 г. е могъл да се позове на придобивна давност, но до настъпването на смъртта му не е изтекъл визирания в закона срок и не се установява да е владял имота за себе си. Релевантно е владението осъществявано след 03.04.1990 г., а то е осъществявано от Б. Т. и съпругата му. Презумпцията, че осъществявалия владението на имота е влядал за себе си не е оборена от събраните по делото доказателства. При тези данни ищцата П. К. не установява да е съсобственик на имота на основание наследствено правоприемство, поради което искът за делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изложеното въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество като искът за делба ще бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника по иска Т. Б. Т. направените от него разноски по делото за всички инстанции, които възлизат на сумата 1302 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 160 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 76/2011 г. на окръжен съд [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от П. К. срещу на Р. М. Г., Т. Б. Т., М. Б. Г. и В. Б. Г. иск за делба на поземлен имот с идентиф. 12259.1006.1 по кадастралната карта на [населено място], кв. Б. и построената в него двуетажна жилищна сграда на площ от 76 кв. м. с идентиф. 12259.1006.1.1 и сграда застроена на площ от 16 кв. м. с идентиф. 12259.1006.1. като неоснователен. ОСЪЖДА П. Т. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [жк], вх. Д, ет. 7, ап. 117 да заплати на Т. Б. Т. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. Д, ап. 73 сумата 1302 (хиляда триста и два) лв., разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: