О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 536 гр. София, 31.12.2018 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2917 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Подадена е частна жалба от В. С. Николова против определение № 3242/24.10.2018г. по ч.гр.д. № 4906/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 23.08.2018г. по гр.д. №11027/2018г. на СГС, I ГО, 14 с-в за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на ОС-Търговище. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното оределение. Иска се отмяна на същото и постановяване на друго за изпращане на делото по подсъдност на СОС. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. С обжалваното определение САС е приел, че частната касаторка е предявила иск с правно осн. чл.432, ал.1 КЗ против ЗД „БУЛ ИНС“АД пред Софийски градски съд на 14.08.2018г. Установил е, че ПТП е настъпило на територията на София област, а постоянният адрес съобразно исковата молба на ищцата е [населено място]. Решаващият съд е съобразил, че в актуалната към датата на предявяване на иска редакция на чл.115, ал.2 ГПК законодателят е определил изборна местна подсъдност за разглеждане на иска на увреденото лице срещу застрахователя, като искът може да бъде предявен по постоянен или по настоящ адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие. Ищецът може да упражни това свое право като предяви иска пред някой от така посочените местнокомпетентни съдилища. На осн. чл.119, ал.3 ГПК въззивният съд е посочил, че възражение за местна подсъдност може да се повдигне само от ответника или служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. При неспазване на правилата за местна подсъдност, според въззивната инстанция, законодателят не е определил изрично на кой от местнокомпетентните съдилища следва да се изпрати делото, поради което е приел, че може да го изпрати на всеки един съд измежду местнокомпетентните по чл.115, ал.2 ГПК. В случая, тъй като постоянният адрес на ищцата е в [населено място], то въззивната инстанция е заключила, че предявеният иск е подсъден на ОС-Търговище. За неоснователно е преценено искането на ищцата, обективирано в частната жалба пред САС, делото да се изпарти на СОС като съд по местонастъпване на застрахователното събитие, а ищцата следва да понесе последствията от изпращането на делото на ТОС, поради предявяване на иска пред ненадлежен съд. В изложението частната касаторка обосновава искането си за допускане на касационно обжалване на въззивното определение с произнасянето на САС по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК за изборна подсъдност по искове на увреденото лице срещу застрахователя за заплащане на обезщетение по КЗ. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, доколкото приложимата към спора редакция на чл.115, ал.2 ГПК /ДВ бр.65/2018г./ е нова и по нея не е създадена задължителна практика на ВКС. Съгласно коментираната редакция на чл.115, ал.2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018г. искови молби, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Същите искове се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Следователно подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК, предвид спецификата на горепосочените искове, разкрива характеристиките на специална местна подсъдност, която във всички случаи изключва както общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 ГПК - по седалище на ответника при искове срещу юридическо лице, така и всички други предвидени в ГПК местни подсъдности. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените. Правото на избор принадлежи на ищеца. Възражение за неподсъдност на делото на осн. чл.119, ал.3 вр. чл.115, ал.2 ГПК може да се направи от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. При констатация, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на чл.115, ал.2 ГПК съд, изборът от страна на ищеца не е правилно упражнен. Сезираният със спора съд не може да определи кой друг съд, измежду алтернативно предвидените в разпоредбата, е компетентен да разгледа спора, без преди това да предостави възможност на ищеца да направи този избор. Едва след указания в изложения смисъл и при липса на уточнение от страна ищеца съдът, пред който е висящо делото по иск за обезщетение по КЗ от увреденото лице, следва да избере една от алтернативните възможности, да прекрати производството по делото и да го изпрати на така определения съд. Предвид гореизложените съображения частната жалба е основателна. Съобразно исковата молба ищцата е посочила за свой адрес [населено място], а за място на настъпване на застрахователното събитие – км.3+000 на път III-164 в посока [населено място] към [населено място], установен и от констативен протокол за ПТП. Исковата молба е била подадена пред СГС, т.е. в отклонение от правилото на чл.115, ал.2 ГПК. На осн. чл.119, ал.3 ГПК сезираният със спора съд правилно е констатирал, че не е местно компетенетен да се произнесе по него, но в отклонение от отговора на правния въпрос не е дал указания на ищцата да посочи кой съд измежду изброените в чл.115, ал.2 ГПК избира. В частната жалба срещу определението по чл.121 ГПК на СГС ищцата е посочила изрично, че желае делото да се разгледа от Софийски окръжен съд, който се явява съд по местонастъпване на застрахователното събитие. Следователно в хода на висящността на процеса относно проверката на местната подсъдност на спора, правото на избор на увреденото лице е било упражнено и то е следвало да бъде зачетено от въззивния съд като делото се изпрати по подсъдност на СОС. Потвърждавайки определението на СГС за изпращане на делото по подсъдност на ОС-Търговище, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Водим от горното, състав на Първо търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 3242/24.10.2018г. по ч.гр.д. № 4906/2018г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 23.08.2018г. по гр.д. № 11027/2018г. на СГС, I ГО, 14 с-в в частта за изпращане на делото по подсъдност на ОС-Търговище и вместо тях ПОСТАНОВЯВА : ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: