4 1 Р Е Ш Е Н И Е № 472 София,19 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1620 по описа за 2012 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Б. А. Б. против присъда от 28.05.2012 г., постановена по внохд № 185/12 г. на Окръжния съд – гр.София, с която се възразява наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК и иска потвърждаване на първоинстанционната присъда. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му – адвокат С. Д., поддържат жалбата с искане за оправдаване. Частният обвинител и граждански ищец З. Д. А., редовно призована, не взема участие в касационното производство. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за отсъствието на основания за изменение или отмяна на атакувания съдебен акт. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда от 24.01.2012 г. по нохд № 478/10 г. Районният съд – гр.Ихтиман оправдал подс.Б. по предявеното му обвинение по чл.213а, ал.2, т.т. 1 и 2, във връзка с ал.1 НК и отхвърлил предявения от А. срещу подсъдимия граждански иск за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. По внохд № 185/11 г., образувано по протест на прокурора и жалба на частния обвинител и граждански ищец, СОС отменил присъдата на ИРС в частта, с която подс.Б. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.213а, ал.2, т.2, във връзка с ал.1 НК, както и в частта, с която е отхвърлен за сумата от 1000 лева предявения от А. против подс.Б. граждански иск за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението, извършено от подсъдимия, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 21.04.2010 г. до окончателното й изплащане, като вместо това постановил нова присъда, с която признал подс.Б. за виновен и на основание чл.213а, ал.2, т.2, във връзка с ал.1 и чл.54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лева. На основание чл.66, ал.1 НК СОС отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на З. А. сумата от 1000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, дължимо ведно със законната лихва от 21.04.2010 г. до окончателното му изплащане. СОС се произнесъл по разноските и държавната такса. Присъдата на ИРС в останалата й част е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Пределите на настоящата проверка са ограничени, предвид иницииралия образуването на касационното производство и направените от него оплаквания, като вън от нея е оправдаването на подс.Б. по първоначалното обвинение по чл.213а, ал.2, т.1, във връзка с ал.1 НК, а в гражданската част – над сумата от 1000 лева, по предявения от А. граждански иск. Жалбата е неоснователна. 1. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. На тази плоскост се оспорва дейността на въззивния съд по оценката на доказателствата и техните източници, като наред с това се претендира, че мотивите на оспорената нова въззивна присъда са противоречиви и непоследователни. За изясняване на обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК първостепенният съд е събрал доказателства от множество доказателствени средства, писмени и гласни. Въззивният съд не е провеждал съдебно следствие, а свързано със задължението за изясняване на фактите от кръга на главния, е утвърдил дейността на ИРС, по събирането на необходимите, относими и достатъчни доказателства, и тяхната проверка. СОС всъщност не се е съгласил с оценката на посочената доказателствена съвкупност, което е предопределило и друг изход на делото , различен от този на първостепенния съд. Макар и да не се оспорва, ВКС намира за необходимо да посочи, че мотивите на новата присъда съответстват на изискванията на чл.339, ал.3, във връзка с чл.305 НПК – посочени са установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, като е взето отношение по противоречивите доказателствени материали и са изложени съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. От изложените в мотивите съображения е видно, че СОС е анализирал всички събрани по делото доказателства, а преди това се е произнесъл по достоверността и допустимостта на техните източници. Показанията на св.М. не могат да бъдат отхвърлени само защото известно време преди инкриминираното събитие той е имал близка връзка с пострадалата А., която насетне не се е доразвила. Показанията на последната са били оценявани особено прецизно, във връзка с всички останали събрани по делото доказателства, в това число, но не най-напред и предимно с показанията на св.М.. СОС е отчел, че с показанията си св.М. е установил факти, които е възприел от лични разговори, проведени от него със св.А. за случилото се на 21.04.2010 г. между нея и подсъдимия, което принципно не е забранено от процесуалния закон – чл.117 НПК. Правилно въззивният съд не е дал вяра на част от показанията на св.А., конкретно очертана в мотивите на присъдата, след като при извършената от него оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, не е намерил те, в съответната част, да се утвърждават положително от нея. Доколкото обаче, настоящата инстанция е сезирана само с жалба на подсъдимия, очертала ясно пределите на касационната проверка, е безпредметно обсъждането, дали заканата за „смачкване”, не изпълва съдържанието на заканата по ал.2, т.1 на чл.213а НК, в който обратен смисъл СОС е изложил съображения. Правилно СОС не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, които в частта, свързана с инкриминираното събитие, не намират опора в доказателствата по делото. Достатъчно за илюстрация е това, че заявеното от него, че е потърсен от съответното РПУ четири-пет дни по-късно (от 21.04.2010 г.), категорично се опровергава от приложения по делото предупредителен протокол от 21.04.2010 г.(л.16 от досъдебното производство), от който е видно, че е подписан от подс.Б. на същата дата в 14,50 часа, тъкмо поради подадената от А. жалба. Що се отнася до групата свидетели, срещнали се със св.А. в двора на РПУ, по различно време, то няма как да се изисква идентичност на възприятията им, доколкото последните поначало са в зависимост от качествата на отделната личност, конкретната ситуация и др., които за тази група свидетели, обективно не са равни. По-важно е това, че всички те са възприели тревожното състояние на А., причините за него, страхът й от бъдещото поведение на подсъдимия и търсенето на помощ от органите на МВР за противодействието му. Друг е въпросът, че акцентът, който се поставя в касационната жалба, свързан с наличието на кръв, не държи сметка за показанията на св.Ал.Т., част от последно коментираната група свидетели. 2.Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Данни, самостоятелно, за неправилно прилагане на закона, не са изложени в касационната жалба, като релевираното основание очевидно се претендира като последица от заявеното по т.1. При казаното по-горе, относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуални правила, проверката за наличието или не на основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК е възможна в рамките на фактическите констатации, приети за установени от СОС, а в тях законът правилно е приложен. Като е установил признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, СОС е имал основание да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия. 3.Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Правилно СОС е индивидуализирал наказанията на жалбоподателя по реда на чл.54 НК, като е наложил и двете кумулативни наказания в размер на предвидения от закона минимум. Не се претендира, а и липсват основания да се приеме, че най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко с оглед степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и данните за личността на дееца, изводими от това. Чистото съдебно минало на подсъдимия не е достатъчно основание за приложението на чл.55 НК, в който единствен случай е възможно поначало намаляване на обема на отговорността му. 4.Оспореният съдебен акт е правилен и законосъобразен и в гражданската му част. Присъденото обезщетение в полза на пострадалата по размер е по-скоро символично, отколкото несправедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД. При тези съображения ВКС не намери основания за изменение или отмяна на обжалваната нова присъда на СОС. Ето защо на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда 28.05.2012 г., постановена по внохд № 185/12 г. на Окръжния съд – гр.София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: