О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
гр. София 10.05.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. дело № 3312/2021 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „С. Г. Груп“ ЕАД, подадена чрез адв. В. В., против въззивно решение № 74/06.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 41/2021 г. на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено решение № 20140/ 30.11.2020 г. по гр. д. № 91/2020 г. на Районен съд - Златоград, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. И. М. не дължи на „С. Г. Груп“ ЕАД сумата от 15 070,55 лева по договор за потребителски кредит № 50174/16.06.2010 г., сключен между С. И. М. и „Първа Инвестиционна Банка“ АД и са присъдени съдебни разноски.
В касационната жалба се релевират оплаквания недопустимост и неправилност на атакуваното решение. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивния съд в своето решение, да обсъди всички наведени от страните доводи и да обсъди всички релевантни за изхода на делото доказателства?”; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи свои мотиви и да направи свой самостоятелен извод по представените доказателства от страните, включително да преквалифицира иска и да дава указания по доказателствената тежест?“; 3. „Налице ли е правен интерес у длъжника-ищец от установяване, че същият не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист?“ и 4. „Допустимо ли е предявяването на отрицателен установителен иск /без значение дали по чл. 124 ГПК или по чл. 439 ГПК/ за установяване недължимост на вземане, като погасено по давност, изтекла след снабдяване на кредитора ответник с изпълнителен лист на съдебно изпълнително основание, при липса на висящо изпълнително производство за събирането му?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с приетото в т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и решение № 111/03. 11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о., вторият с решение № 388/17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94/28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др., а третият и четвъртият с определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. на I т. о., решение № 31/09.09.2010 г. по т. д. № 400/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 76/07.06.2011 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 42/26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г. на ВКС, IV г. о. и Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Поддържа и, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно – основания по чл. 280, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касационната жалба С. И. М., подаден чрез адв. Гр. Д., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че в случая е неприложим текста на чл. 439, ал. 2 ГПК, тъй като този текст дава възможност длъжникът да може да оспори чрез иск изпълнението и искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Посочил е, че основанието въз основа на което ищецът С. И. М. претендира да бъде уважен отрицателния установителен иск, че не дължи вземането от 15 070,55 лева по договор за потребителски кредит от 16.06.2012 г. е поради това, че е
погасено по давност. Твърдението му е, че не е получавал покана за
доброволно изпълнение по изп. д. № 594/2018 г. на частен съдебен
изпълнител Н. М. и до деня на получаване на писменото
уведомление за извършената цесия от „Първа Инвестиционна банка“ АД
на „С. Г. Груп“ ЕАД на 13.03.2020 г. не е бил потърсен за да заплати
посоченото задължение нито от „Първа Инвестиционна банка“ АД,
нито от частния съдебен изпълнител. Към писменото уведомление за извършената цесия до длъжника не са приложени писмени доказателства,от които да е видно как са възникнали задълженията. Липсва по гр. д. № 91/2020 г. на Районен съд - Златоград, както и към посоченото изп. д. № 594/2018 г. на частен съдебен изпълнител Н. М., продължено при частен съдебен изпълнител И. Ч. като изп. д. № 550/2012 г. процесният договор за кредит № 50174/16.06.2010 г., сключен между С. И. М. и „Първа Инвестиционна банка“ АД, както и издаден изпълнителен лист. Приложеното изп. д. № 594/2018г. на ЧСИ Н. М. /прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 26.02.2018 г./ е ирелевантно,тъй като касае друг договор за кредит от 14.06.2012 г., при който взискател е МКБ „Юнионбанк“ АД, а не процесният договор за потребителски кредит от 16.06.2012 г. По изложените съображения въззивният съд е приел, че с договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия /от 19.12.2019 г. е прехвърлено погасено по давност вземане, което не съществува към момента на сключване на договора за цесия и въобще липсват доказателства да е прехвърлено, поради което искът е основателен.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК не е налице, тъй като ищецът по установителния иск е установил наличието на правен интерес за водене на иска.Видно от твърденията на ищеца и на ответника между страните е налице спор относно дължимостта на вземането.
Не се разкрива и наличие на претендираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото решението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси. Първите два въпроса за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните са обуславящи, но действията на въззивния съд са в съответствие с трайно установената съдебна практика /включително цитираните от касатора съдебни решения на ВКС/. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е обсъдил в мотивите на решението си всички наведени от страните доводи и възражения, събраните по делото доказателства, както и тяхната доказателствена стойност относно подлежащите на доказване факти, съобразно дадената правна квалификация на претендираните права. Така зададени въпросите, преценени и във връзка с наведените от касатора в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съображения, се отнасят към правилността на направената от въззивния съд преценка на събраните доказателства и относимите към предмета на доказване факти и по същество представляват касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Трети и четвърти въпроси не могат да послужат за достъп до касационно обжалване, защото са неотносими. За да уважи отрицателния установителен иск въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява в полза на ответника да е прехвърлено съществуващо вземаме. Ищецът е длъжник по изп. д. № 594/2018г. на ЧСИ Н. М., но същото е образувано по молба на „Юнионбанк“ АД за събиране на вземане по договор за кредит от 14.06.2012 г., а не процесният договор за потребителски кредит от 16.06.2012 г. Доколкото по въпросите не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване, не следва да се обсъжда и наличието на поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението.
При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1178,40 лева /хиляда сто седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 74/06.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 41/2021 г. на Окръжен съд - Смолян.
ОСЪЖДА „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517 да заплати на С. И. М., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 1178,40 лева /хиляда сто седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |