6 Решение по т.д.№ 1040/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №161 София, 17.01. 2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1040 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. И. П. срещу Решение от 26.05.2011 год. по гр.д.№ 14066/2010 год. на Софийски градски съд с което е потвърдено решението от 20.10.2010 год. по гр.д.№ 6715/2010 год. на Софийски районен съд, 62 с-в. С него първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло обективно съединените искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ на И. П. срещу ЗД [фирма] за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Искането е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъдат уважени изцяло претенциите на И. П. за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Претендира присъждането на разноски. Ответникът по касация [фирма] чрез представено по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмено възражение е изразил становище, че жалбата е неоснователна. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за съпоставяне на хипотезите на ал.1 и ал.3 на чл.51 ЗЗД и произнасяне по въпроса съставлява ли противоречие с т.10 на ППВС № 4/1975 год. обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението. Като взе предвид доводите по жалбата и извърши по реда и на основание чл.290 ал.2 ГПК проверка на обжалвания въззивен акт, ВКС-Търговска колегия състав на І т.о. приема следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ вр.чл.51 ЗЗД за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. В качеството си на пострадал на 28.06.2007 год. от ПТП пешеходец, И. П. е претърпяла телесни увреждания, изразяващи се в счупване на тазовата кост и травматични увреждания на лявото бедро. Няма спор, че в предходно производство по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ на П. е било присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди, свързани с лечението на счупената тазова кост и увреждането на лявото бедро от вътрешната страна на което е останал груб цикатрикс. Поради обстоятелството, че през м.10.2009 год. на И. П. е извършена реконструктивна пластична операция на лявото бедро, тя е предявила: 1./ Иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя на виновния водач на увреждащия автомобил [фирма] в размер на 16000 лв. за претърпени неимуществени вреди; 2./ Иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу [фирма] в размер на 2900 лв. за претърпени имуществени вреди, съизмерими с разходите за пластичната операция. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице влошаване на здравословното състояние на П., а необходимостта от пластична операция е взета предвид в предходното съдебно производство при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Сезиран с въззивната жалба на И. П., СГС също е стигнал до извода, че не е налице ексцес – влошаване на здравословното състояние на П.. По поставения правен въпрос становището на съдебния състав е следното: С ал.1 на чл.51 ЗЗД законодателят е регламентирал пълното обезщетяване на понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици за пострадалия. На обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от деликта – т.1 на ППВС № 4/1968 год. С т.10 на ПП № 4/1975 год. ВС на НРБ в съответствие с принципа на пълното обезщетяване е разгледал хипотезата, когато по-късно настъпилите вреди съставляват влошаване на състоянието на пострадалия, комуто в предходен момент вече е било присъдено обезщетение. Това не следва да се тълкува в смисъл, че по-късно настъпилите вреди подлежат на обезщетяване само ако могат да бъдат квалифицирани като влошаване, и не подлежат на обезщетяване и когато са настъпили при етап от лечението/възстановяването на пострадалия с цел подобряване на състоянието му. По отношение на неимуществените вреди, последващото обезщетяване би било неоснователно, само ако настъпването им е било взето предвид в предходното производство и е формирало размера на присъденото обезщетение. Това изрично е посочено в т.10 на ППВС № 4/1975 год. Предходното обезщетение за претърпени имуществени вреди, обаче, не може да обхваща и новонастъпилите, освен присъдените при условията на бъдеща периодичност такива. Пред такава хипотеза в случая не сме изправени и произнасянето по правния въпрос не я обхваща. Т.е. при новонастъпили имуществени вреди, дори те да не се настъпили в резултат от влошаване на състоянието, обезщетяване се дължи, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради това и становището на съдебния състав по поставения правен въпрос е, че с чл.51 ал.1 ЗЗД законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с ал.3 на чл.51 ЗЗД съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението не е в противоречие с т.10 на ППВС № 4/1975 год.,ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение. По основателността на жалбата. При пътно-транспортното произшествие, движещата се извън пътното платно И. П. е била блъсната в гръб от качил се на тротоара автомобил “Фолксваген-Туарег” и е получила увреждания: фрактура на таза (счупване на дясната седалищна кост); травматичен деколман на вътрешната страна на лявото бедро; разкъсно-контузна рана на външната страна на лявото бедро. Оперирана е била по спешност, а след изписването е получила гнойно усложнение на раната на лявото бедро, което е наложило ново продължително лечение. Раната е зарастнала с груб остатъчен белег. В производството по гр.д.№ 1651/2008 год. на Софийски градски съд, І отд., 6 с-в, тези обстоятелства са били предмет на обсъждане и присъденото обезщетение от 35000 лв. за неимуществени вреди е с оглед търпените от И. П. болки и страдания във връзка с това здравословно състояние и наличието на траен козметичен дефект на лявото бедро. Исковите претенции, които са предмет на разглеждане в настоящето производство произтича от последващо приложено лечение и реконструктивна хирургия на увреденото ляво бедро на И. П., наложила се поради наличие на вдлъбвания от изрязаната мастна тъкан и липсващата плът в района на белега. Била оперирана в клиника за пластична хирургия, като била извършена вакуумна липоаспирация на медиалните и латерални части на бедрата. След филтрирането на 250 мл. мастни клетки се извършил липофилинг (запълване) на мекотъканните дефекти на лявото бедро. Състоянието на ищцата преди и след пластичната операция е установено от неоспореното заключение на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, съдържаща и снимков материал. Становището на настоящия съдебен състав е, че извършеното лечение е за възстановяване на увреждания, които са пряка и непосредствена последица от деликта. Болките и страданията които И. П. е претърпяла във връзка с хирургическата интервенция не са били обезщетени в предходното производство, както не са били обезщетени и разходите и за пластичната операция. Не може да бъде споделено становището на Софийски градски съд, че след като не се касае за влошаване на здравословното състояние на пострадалата по смисъла на чл.51 ал.3 ЗЗД, обезщетение за новите болки и страдания и възстановяването на направените разходи за лечение не се дължи. За търпените по време на операцията и следоперативния период болки и страдания, както и за неудобствата през периода на възстановяване, застрахователят ще следва да заплати на И. П. обезщетение в размер на 10000 лв. Ще следва да и заплати разходите за пластичната операция в размер на 2830 лв., които са доказани от представената по делото фактура № 693/17.11.2009 год., която не е оспорена. Доказателства за направени разходи за разликата до претендираните 2900 лв. не са представени. От изложеното по-горе следва, че въззивното решение ще следва да бъде касирано и ВКС се произнесе по съществото на спора, като уважи исковите претенции до посочените по-горе размери, ведно със законната лихва, считано от датата на новонастъпилите болки и страдания – датата на пластичната операция. Ще следва да бъдат присъдени на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. разноски за трите инстанции, съобразно уважената част на исковете – 3889.73 лв. И. П. е освободена от внасянето на държавна такса на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК, поради което ще следва да бъде ангажирана отговорността на [фирма] за заплащане по сметката на ВКС на държавна такса в размер на 433.20 лв. на основание чл.78 ал.6 ГПК. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение от 26.05.2011 год. по гр.д.№ 14066/2010 год. на Софийски градски съд и решението от 20.10.2010 год. по гр.д.№ 6715/2010 год. на Софийски районен съд в частта с която предявените от И. И. П. искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ са били отхвърлени за сумата до 10000 лв. за неимуществени вреди и до 2830 лв. за имуществени вреди, както и в частта за разноските, вместо което и на основание чл.293 ал.1 ГПК постановява: ОСЪЖДА [фирма] с Е.-да заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ вр.чл.51 ал.1 ЗЗД на И. П. И. с ЕГН-[ЕГН] сумата 10000 лв (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 2830 лв. (две хиляди осемстотин и тридесет лева) имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2009 год. и до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма] с Е.-да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗА на адвокат Ю. Х. А. от АК-Б. сумата 3889.73 лв., представляваща направени по делото разноски за трите съдебни инстанции. ОСТАВЯ в сила Решение от 26.05.2011 год. по гр.д.№ 14066/2010 год. на Софийски градски съд в останалата му част. ОСЪЖДА [фирма] с Е. да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 433.20 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.