2 РЕШЕНИЕ N 866 София, 04.08.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1586/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Регионален съюз на ТПК [населено място] срещу решение от 29.06.2009 г. по гр. д. № 44/2009 г. на Русенски окръжен съд. С него е оставено в сила решение от 01.12.2008 г. по гр. д. № 5876/07 г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Трудово производствена кооперация “С.” [населено място] иск за установяване, че касаторът е собственик на недвижим имот, представляващ ¼ ид. ч. от дворно място с площ от 437 кв. м., съставляващо УПИ VІ-6, а по новия план п. 575 в кв. 94 по плана на [населено място] ведно с построената в него двуетажна масивна сграда, състояща се от първи етаж застроена на площ от 115 кв. м. и втори етаж застроен на площ от 160 кв. м., в които са изпълнени осем канцеларии, коридор, санитарен възел и таван. С решението е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] – ВНП – Г. М.”, [населено място] ревандикационен иск за първия етаж от сградата, построена в описания имот, състоящ се от три канцеларии, два кабинета, два склада с предверие, коридор и сервизни помещения. К. довод е за неправилно прилагане на материалния закон. Ответникът по жалбата ТПК С., [населено място] я намира за неоснователна. Ответникът [фирма], счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице въведените касационни основания. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери следното: С определение от 19.07.2010 г. е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешеният с него въпрос дали касаторът, който е регистриран като кооперативен съюз с решение от 27.12.1994 г. постановено по ф. д. № 3055/1994 г. и вписан в регистъра за кооперациите, има статут на възстановен кооперативен съюз по смисъла на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. и §1 от ДР на ЗК от 1999 г. към който препраща § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗК ( ДВ, бр. 41, от 2007 г.) и на това основание е правоприемник на ОС на ТПК Р., чиято дейност била преустановена през 1970 г. в изпълнение на ПМС № 16 от 03.07.1970 г., а притежаваното имущество е било предадено на Стопанска дирекция местна промишленост и комунално битови услуги (СД МПКБУ), натоварена с извършването на стопанска дейност, сходна с развиваната от кооперациите. От фактическа страна е установеноследното: На 14.12.1950 г. е бил одържавен на основание ЗОЕГПНС магазин-дюкян с цялата винарна изба под него със застроена площ от 160 кв. м. и 15/20 ид. ч. от дворното място с площ от 1000 кв. м., съставлявало п-л Х-10 в кв. 111 по плана на [населено място] от Н. В.. В съставения акт за държавна собственост за имота на 25.12.1951 г. е отразено, че имотът се ползва от Районния съюз на ТПК. През 1953 г. ИК на Г. Р. е взело решение да се отстъпи на Районния съюз на ТПК (тогава Р.-Р.) право за надстрояване на втория етаж върху масивната сграда застроена на 160 кв. м. в полза на– Р., като изрично е записано в съставения протокол № 18 на заседанието от 9.04.1953 г. че надстроената част ще премине в собственост на държавата, а Р. ще плаща наем за ползването на надстроения имот в размер на данък сгради и амортизационните отчисления. За извършване на надстрояването от РС на ТПК Р. е дадено разрешение от министерство на комуналното стопанство. През 1961 г. ИК на Г. Р. на 15.06.1961 г. е взело решение да продаде на ОС на ТПК Р. държавния имот п-л Х-10 в кв. 111. Решението е било одобрено с решение на ОНС от 20.07.1961 г. Въз основа на тези решения е бил сключен договор на 07. 09.1961 г. между председателя на ИК на Г. и председателя на ОС на ТПК [населено място] за продажба на ¾ ид. ч. от дворното място и построената в него масивна сграда с три дюкянски помещения и винарска изба. В т. 2 на договора е записано, че ОС на ТПК Р. е собственик на надстройката на описаната сграда. В изпълнение на ПМС № 16 от 03.07.1970 г. за усъвършенстване ръководството на местната промишленост и трудово-производителните кооперации и на Р. № 394 от 15.08.1970 г. дейността на ОС на ТПК е била прекратена и съюзът е предал имотът и двуетажната сграда на Стопанска дирекция “Местна промишленост и битови услуги”. След 1970 г. към двуетажната сградата е пристроена едноетажна на площ от около 115-116 кв.м. През 1979 г. имотът със сградата е била предадена на първия ответник – ТПК”С.” [населено място] в изпълнение заповед № 146 от 14.03.1979 г. на директора на [фирма] при СНС-Р.. С ПМС № 17 от 1988 г. е закрита дейността на Стопанска дирекция МПКБУ като с разделителен протокол от 30.07.1988 г. предоставената за стопанисване и управление от СД собственост е бил предоставена на организациите, от които е била иззета. През 1996 г. ТПК ”С.” [населено място] се снабдява с нотариален акт № 24, т. ХVІ, н. д. № 9119/96 г. за собственост на двуетажната сграда застроена на площ от 160 кв. м. и на ¼ ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, съставляващо УПИ VІ-6 в кв. 94, а по действащия план имот 575 в кв. 94 по плана на [населено място], съставен по реда на обстоятелствената проверка при направено позоваване на осъществявано давностно владение. На 1.11.1996 г. ТПК „Съгласие” [населено място] се е снабдил с нот. акт за собственост на основание давностно владение и за пристроената едноетажна сграда на площ от 116 кв. м.( н. а. № 153, т. ІХ, н. д № 7732/96 г.) На 10.05.2007 г. ТПК”С.”, [населено място] е продало дворното място и първия етаж от двуетажната сграда на втория ответник [фирма], [населено място], за което е съставен н. а. № 129, т. ХVІІІ, н. д. № 4520/07 г. По отношение правосубектността на ищеца е установено, че касаторът е регистриран през 1994 г. като кооперативен съюз с наименование “Окръжен съюз на трудово кооперативни организации” и седалище [населено място]. От представения протокол от проведено общо събрание през 1995 г. се установява, че съюзът има за членове пет ТПК, като няма данни дали те са били членове и в преустановилия дейност през 1970 г. ОС на ТПК. По делото не е представен протокол от проведено общо събрание на членовете на бившия ОС на ТПК, на което да е взето решение за възстановяването му, за да се установи, че възстановяването е извършено най-малко от две кооперации, които са били членове на преустановилата през 1970 г. дейността си. Въз основа на така установените факти при правилно прилагане на закона съдът е приел, че по делото не е установено касаторът да е правоприемник на преустановилата през 1970 г. дейността си ОС на ТПК Р.. Той е регистриран през 1994 г., при действието на ЗК от 1991 г. В чл. 60 до 63 на закона е регламентиран редът за създаването на кооперативни съюзи, дейност и органи, но същите не са имали юридическа правосубектност. Правна възможност за възстановяване на кооперативни организации е била предвидена само по отношение на кооперациите с §1 от ДР на същия закон. Законодателят е разпоредил с § 2 от същия закон, че завареното до приемането на този закон имущество на кооперативните съюзи се разпределя между членуващите в тях кооперации пропорционално на дяловите им вноски (отчисления) във фондовете на съюза. Кооперациите, получили това имущество, се разпореждат с него съобразно този закон. Правна възможност за възстановяване на кооперативни съюзи е предвидена едва с изменението от 2003 г. ( ДВ бр. 13/2003 г.) на § 1 от ПЗР на ЗК от 1999 г. С § 39 от ПЗР на ЗИДЗК са очертани предпоставките, които следва да са налице за да настъпи реституцията по разпореждане на закона. Нормата повелява, че се възстановява правото на собственост върху одържавено или иззето по отменени нормативни актове имущество на кооперации и кооперативни съюзи, възстановили дейността си, ако до деня на влизане в сила на този закон това имущество е държавна или общинска собственост. Със следващото изменение на закона е приет § 27 от ПЗР, който дава легална дефиниция на възстановена кооперация, а с ал. 2 разширява обхвата на §1 от ДР като включва в него и възстановените кооперативни съюзи, като определя, че такива са съюзите, възстановени от най-малко две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на съюза. Касаторът е учреден като кооперативен съюз преди законът да е предвидил възможността за възстановянето им и да е регламентирал способа за това, поради което той не е правоприемник на ОС на ТПК, преустановил дейността си през 1970 г. Разпоредбите в Законът за кооперациите от 1999 г. относно възстановяването на регионалните съюзи са от материалноправен характер и имат действие за напред. Законодателят не е предвидил ретроактивно действие на тези норми. Ето защо извършените преди приемането на закона действия за създаване на регионален съюз на кооперации, не може да се приравни по правни последици на възстановяване на регионален съюз по предвидения в закона ред. При този изход на въпроса за правоприемството, обоснован е и следващият извод, че касаторът не се регламентира като собственик на двуетажна сграда построена на площ от 160 кв. м., на пристроената към нея едноетажна сграда на площ от 115 (116) кв. м., в УПИ VІ-6, а по действащия план имот пл. № 575 в кв. 94 по плана на [населено място], както и на ¼ ид. ч. от дворното място. Законосъобразно е прието от съда, че съществувалия ОС на ТПК [населено място] не е станал собственик на първия етаж от двуетажната сграда и 3 ид. ч. от имота на основание договор за продажба сключен с ИК на ОНС Р., тъй като не са били осъществени всички елементи от сложния фактически състав за разпореждане с държавно имущество, включващ и разрешение на МС. Бившият ОС на ТПК Р. в случай на възстановява може да претендира че е собственик на втория етаж от сградата, ако докаже че е построена с негови средства като се позове на нормата на чл. 3, ал. 2 ЗОбС отм., а сега идентичната на нея норма на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ бр.41/2007г./ ОС на ТПК Р. не е бил собственик и на пристроената едноетажна сграда, застроена на площ от 115-116 кв. м., тъй като същата е построена след прекратяване дейността на ОС на ТПК през 1970 г., т. е. когато имотът е бил държавна собственост. Като е отхвърлил установителния иск предявен срещу ТПК “С.” за установяване право на собственост върху ¼ ид. ч. от дворното място и двуетажната сграда и ревандикационния иск срещу [фирма], [населено място] за първия етаж от двуетажната сграда в описания имот, съдът е постановил обосновано и законосъобразно решение. То съответства и на задължителната практика на ВКС, формирана с постановени други решения в производство по чл. 290 ГПК по сходни дела с ищец касатора. Не са налице основания за касирането му, поради което жалбата следва да се остави без уважение, а решението в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА от 29.06.2009 г. по гр. д. № 44/2009 г. на Русенски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: