Р Е Ш Е Н И Е № 311 София, 18.09.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Теодора Стамболова Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Калин Софиянски разгледа докладваното от съдия Троянов нак. дело № 517 по описа за 2023 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Н. А. Т., чрез защитника му адвокат С. К., за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 1284/ 2020 г., по описа на Бургаския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване, поради неучастие на осъдения в наказателното производство. Твърди се, че осъденият Т. е узнал за постановената присъда на 03.01.2023 г. в чужбина, при изпълнение на европейската заповед за неговия арест, както и че екстрадицията е извършена при предоставени гаранции за възобновяване. В съдебно заседание осъденият Н. А. Т. и неговият защитник адвокат С. К. поддържат искането по развитите в него съображения за възобновяване на делото. Настояват за определяне на най-леката мярка за неотклонение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за основателно, тъй като осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно преследване. Предлага да бъде взета мярка за неотклонение, изискваща задържане, поради обремененото съдебно минало на молителя, предпоставящо ефективно изтърпяване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 260097 от 30.06.2021 г. по н.о.х.д. № 1284/ 2020 г. Бургаският районен съд признал подсъдимия Н. А. Т. за виновен в това, че на 25.11.2016г. в дома си в гр. Б., ул. "Ц.", № 50, ет. 2, ап. 3, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества: метамфетамин с нето тегло 2,533 грама, със съдържание на основно вещество - 13,00%, и метамфетамин с нето тегло 0,122 грама, със съдържание на основно вещество - 36,10%, или общо нето тегло от 2,655 грама, на обща стойност 66,38 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В тежест на осъдения били възложени разноските по делото, а предметът на престъпление бил отнет в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК. Присъдата е постановена при условията на задочно производство по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК и не била обжалвана пред въззивна инстанция. Влязла е в законна сила на 16.07.2021 г. Осъденият Т. е бил задържан на територията на Федерална република Германия на 03.01.2023 г., въз основа на ЕЗА, издадена на 07.01.2022 г. от Бургаската районна прокуратура. С решение от 24.03.2023 г. на Областния съд в гр. Кобленц, ФРГ, екстрадицията е допусната. Предаден е на българските власти на 21.04.2023 г. и е приведен в затвора в затвора в гр. Бургас. Искането на осъдения за възобновяване на н.о.х.д. № 1284/ 2020 г., по описа на Бургаския районен съд, е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт. Разгледано по същество искането на осъдения е основателно. Наказателното производство срещу осъдения Н. А. Т. е протекло изцяло при условията на задочно производство. Досъдебното производство е образувано на 17.10.2016 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие по разследването – оглед на местопрестъплението. По образуваното д.п № 4313ЗМ-1025/2017 г., по описа на Първо РУ на МВР-Бургас, ос.Т. бил призован лично на 29.11.2017 г. за повдигане на обвинение, насрочено за 05.12.2017 г. Според приложените постановление за повдигане на обвинение от 06.11.2017 г. (л. 57) и постановление за разпит на обвиняем от 05.12.2017 г. (л. 58). В протоколите е отразено, че са връчени на 05.12.2017 г. при отказ, като обвиняемият не подписал, защото не присъствал упълномощения му защитник. Отказите били удостоверени от разследващия полицай Г. К., но в отсъствието на свидетел. При явяването си пред разследващия орган Т. представил договор за правна защита по образец на Адвокатска колегия – гр. Бургас, с който на 04.12.2017 г. упълномощил адв. З. К. К. да го представлява по делото, както и ръкописна молба от адвоката до разследващия орган (л. 60 от д.п.) с искане за пренасрочване на планираното процесуално действие за друга дата, поради служебен ангажимент – представителство по н.д. № 1096/ 2017 г. на ВКС, ІІІ н.о. Осъденият Т. бил призован отново да се яви за предявяване на постановлението за привличане на обвиняем и за разпит на 12.12.2017 г., но не бил намерен. В докладна записка е отразено, че призованият не живеел повече от две години на адреса. От направена справка за пътуванията на осъдения Т. се установява, че същият е напуснал пределите на страната на 06.12.2017 г. през ГКПП Калотина-шосе с лек автомобил (л. 64 д.п.). На 24.02.2020 г. разследващият орган предявил на адв. З. К. постановление от 18.02.2020 г. за привличане на Т. като обвиняем, който отсъствал. Въз основа на обвинителен акт от 18.03.2020 г. Бургаският районен съд образувал н.о.х.д. № 1284/ 2020 г. и на 30.06.2021 г. постановил присъдата си в задочно производство, с участието на защитника. Осъденият Н. А. Т. не е взел лично участие в наказателното производство. Постановлението за привличане на обвиняем не е надлежно предявено на Т., въпреки че той лично се е явил на 05.12.2017 г. Ако разследващият орган и наблюдаващият прокурор бяха съобразили трайно установената съдебна практика отказът от подписване на протоколи да се удостоверява в присъствието на поне един свидетел, изходът на делото би бил друг. Институтът по чл. 423 от НПК предвижда задължително възобновяване на приключило наказателно производство в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на молителя. В настоящия казус осъденият Т. не е бил привлечен по надлежния ред към наказателна отговорност и не е имал качеството на обвиняем. Налице са процесуалните предпоставки по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство. Постановената спрямо осъдения Н. А. Т. осъдителна присъда следва да бъде отменена на законно основание, поради наличието на обективни причини извън поведението на разследващия орган и на съда, а делото – върнато на досъдебната фаза, от стадия на привличане на обвиняем, когато е започнало и задочното производство (арг. от чл. 425, ал. 2 от НПК). Съобразно изискванията на чл. 423, ал. 4 от НПК осъденият Н. А. Т. е задържан за изпълнение на ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Многократно е осъждан за различни по вид престъпления. Воден от тези съображения касационният съдебен състав счете, че с настоящото решение следва да бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 425, във вр. с чл. 432, ал. 1 от НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н.о.х.д. № 1284/ 2020 г., по описа на Бургаския районен съд, ОТМЕНЯ влязлата в сила на 16.07.2021 г. присъда № 260097 от 30.06.2021 г. и ВРЪЩА делото на фазата на досъдебното производство, от стадия на привличане на обвиняем. ВЗЕМА спрямо Н. А. Т. мярка за неотклонение задържане под стража. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.