5 Р Е Ш Е Н И Е № 222 София, 15 април 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети април, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ФИДАНКА ПЕНЕВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №1158/2011 г. Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия И. Г., депозирана чрез процесуалния му представител срещу въззивна осъдителна присъда от 02.12.2010г. на Софийски градски съд. В жалбата на подсъдимото лице се релевират бланкетни оплаквания за налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, като изложените фрагментарни съображения словно обективират допуснати съществени процесуални нарушения при реализираните от въззивната инстанция анализ и оценка на доказателствения материал. Поставя се акцент на липсата на процесуална годност и доказателствена стойност на приобщения протокол за разпознаване от 24.01.2007г., предпоставили постановяването на осъдителен съдебен акт, базиращ се на предположения. Предлага се отмяна на атакуваната въззивна присъда и оправдаване на подсъдимия Г. за извършено престъпление по чл.198 от НК. В съдебно заседание на 12.04.2011г. подсъдимото лице и неговият защитник се явяват лично пред касационната инстанция, поддържат подадената жалба и молят за правоприлагане на чл.354, ал.1, т.2 от НПК. В настоящото производство частният обвинител и граждански ищец-Е. М. участва чрез упълномощен повереник, който пледира за правилност и законосъобразност на въззивния съдебен акт. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия Г.. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 24.06.2010г., по нохд № 8777/2007г., Софийски районен съд, е признал подсъдимия И. Е. Г. за невиновен в това, на 07.01.2007г., в[населено място], да е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 1191,14 лева, от владението на Е. С. М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението по чл.198, ал.1 от НК, с произтичащите от това гражданскоправни последици. С атакувания съдебен акт от 02.12.2010г., Софийски градски съд, в производство, образувано по протест на прокурора и жалба на частния обвинител и граждански ищец, е отменил изцяло първоинстанционната присъда по нохд №8777/2007г. и вместо нея постановил нова, с която ангажирал наказателната и гражданска отговорност на И. Г. за инкриминираното престъпно посегателство по чл.198, ал.1 от НК. С визираната въззивна присъда на подсъдимия е наложено наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК и същият е осъден да заплати сумите от 3000 лева, репариращи претърпените неимуществени вреди от престъплението и 1191,14 лева, представляваща имуществена обезвреда, ведно с държавната такса по уважените граждански претенции, и направените по делото разноски, индивидуализирани по размер. При осъществения съдебен контрол ВКС не установи дерогиране на процесуалноправните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, вменяващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и не констатира пороци в доказателствената дейност на въззивната съдебна инстанция, довели до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно деяние със съответните обективни и субективни характеристики, и неговото авторство. Акцентираните доводи за превратно тълкуване и непълнота в инкорпорираната по делото доказателствена съвкупност са неоснователни. Мотивирано Софийски градски съд е приел, че свидетелските показания на Е. М.-жертва на престъплението са последователни, убедителни и житейски правдиви досежно значимата за обвинението фактология. Пострадалата пресъздава с подробности и в детайли обстоятелствата, сочещи на времето, мястото, механизма на осъществяване на неправомерните действия и предмета на посегателство, като е категорична, че И. Г. е автор на престъпния акт. П. и точно е описана конкретиката по отношение на реализираното спрямо нея нападение на 07.01.2007г., в района на ул.”Пражка пролет”,[населено място], изразяваща се в нанасяне на удар в лицето и поваляне на земята, последвани от насилствено издърпване на дамската чанта, при които Е. М. успяла да визуализира извършителя, безусловно идентифициран от нея при проведеното съдебно разследване. Достоверността на гласното доказателствено средство е проверена чрез задълбочено обсъждане и при съотнасяне с останалата доказателствена маса. Фактическите данни за инкриминирания грабеж и неговия автор, съдържими се в разказа на свидетеля М. М. /очевидец на процесния инцидент и присъствал в качеството на поемно лице при разпознаването/; в приложената писмена документация /справка от [фирма]/; и в компетентните, научно-аргументирани мнения, обективирани в изготвената съдебно-медицинска експертиза, с изискуемата се степен на доказателствен интензитет обосновават обвинителната теза. Формулираното заключение не се опровергава от обясненията на И. Г. и от свидетелските показания, дадени от неговата приятелка Р. Ц., насочени към осигуряване на алиби на подсъдимото лице. Лансираната от И. Г. версия, че в инкриминираната нощ не се е намирал на местопрестъплението, не е доказателствено обезпечена чрез заявеното от подсъдимия за упражняваната към месец януари 2007г. професия - таксиметров шофьор и за намерената от него в управлявания лек автомобил вещ /мобилен телефон с карта, притежаван от Е. М./. Очертаното обстоятелство за местонахождението на Г. не намира категорична доказателствена опора и в твърденията на Р. Ц.. Визираните гласни доказателствени източници са обсъдени професионално и с юридически усет, при съблюдаване на характера на обясненията на подсъдимото лице - доказателствен способ и средство за защита, и на близостта на И. Г. с разпитания процесуален участник Ц., като с оглед особеностите на депозираното, индициращи на фрагментарност, неопределеност и вътрешна противоречивост, и предвид отсъствието на кореспондираща връзка със съвкупния доказателствен материал, правилно са интерпретирани. Промяна в очертаната позиция за доказаност на инкриминираното посегателство срещу собствеността и за съпричастността на подсъдимия към него, не предпоставят и възраженията на служебния защитник за опорочено в рамките на досъдебното производство разпознаване, материализирано в протокол от 24.01.2007г.,с които принципно настоящият съд се солидаризира. Разпознаването на лица по конкретното дело е извършено при игнориране разпоредбата на чл.171, ал.1 от НПК, доколкото е установено че визираният като поемно лице при извършване на процесуално-следственото действие - В. Х. не го е възприел непосредствено и положил подпис на изготвения от дознателя документ без налична яснота за съдържанието му. Това предопределя негодност на писмения доказателствен източник и съответно липса на процесуална стойност на удостоверените чрез него фактически данни. Последното обаче преценено на плоскостта на демонстрираната категоричност и безусловност на пострадалата при идентифициране на И. Г. в съдебно заседание, и при съобразяване на изявленията на присъстващия при разпознаването свидетел М. М., подкрепящи изцяло казаното от жертвата, не обуславя съмнения в авторството на осъщественото престъпно деяние и не мотивира постановяване на оправдателна присъда, при условията на чл.304 от НПК. Законодателят не абсолютизира определени доказателствени средства, придавайки им уникалност и неповторимост. При недостатъци, констатирани в изготвените писмени протоколи по реда на чл.169-171 от НПК, аргументиращи тяхната процесуална негодност, санкционните последици се свеждат до изключването им от доказателствената маса по делото. В обсега на повдигнатото обвинение и при съблюдаване характеристиките на извършеното престъпление, очертаният от нормата на чл.102 от НПК предмет на доказване, може и следва да бъде установяван чрез обективно и всестранно разследване, и след изчерпване на всички процесуални способи за събиране и проверка на доказателствата, относими към конкретното наказателно производство, в съответствие с предписанията на чл.чл.13,14 и 107 от НПК. След инкорпориране на доказателствения материал, с последващи анализ и оценка за неговата процесуална стойност, съдът изгражда своите фактически констатации и правни изводи, като при хипотезите, в които обвинителната теза е доказана по несъмнен начин, и не съществуват налични колебания относно извършването на инкриминираното деяние, престъпната му съставомерност и неговото авторство, каквато е конкретиката по настоящия казус, ирелевантно е че някои от приобщените доказателствени източници са негодни и изключени от доказателствената съвкупност по делото. В контекста на изложеното въззивната инстанция не е допуснала претендираните в касационната жалба нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение по фактите, значими за правната квалификация на инкриминираното престъпление и неговия извършител. Съдебните инстанции са реализирали следващата се процесуална дейност, свързана с разкриване на обективната истина в наказателния процес и изпълнили възложените им от разпоредбите на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК задължения, обосновали правилното прилагане на материалния закон и справедливост при отмерване на наложеното наказание, поради което и ВКС счита, че не са налице основанията по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, налагащи отмяна на атакуваната присъда. Мотивиран от предложените съображения,касационният състав счита, че в обхвата на предоставената му компетентност в инициираното по жалба на подсъдимия съдебно производство, следва да остави в сила постановения въззивен акт на Софийски градски съд, по внохд №5181/2010г., с който е ангажирана наказателната и гражданска отговорност на И. Г. за инкриминираното престъпно посегателство по чл.198, ал.1 от НК. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 02.12.2010г., по внохд №5181/2010г., по описа на Софийски градски съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.