Р Е Ш Е Н И Е № 282 София 27.06.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1063 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [община],В. област,представлявяна от кмета А. К. Т. чрез пълномощник адв.Й. Б. от АК-Варна против решение № 57 от 15.04.11г.по в.гр.дело № 71/11г.на Апелативен съд – Варна,с което е потвърдено решение № 1452 от 13.12.10г. по гр.дело № 1035/10г.на Окръжен съд- Варна. С него е осъдена [община] да заплати на И. А. Н. сумата 35 400 лв,представляваща обезщетение за причинени вреди от замърсяване със строителни отпадъци в част с площ от 5900 кв.м.от собствения й имот,съставляващ ПИ с идентификатор с площ от 7.742 дка,находящ се в землището на [населено място],м.С.,ведно със законната лихва,считано от завеждане на иска до окончателното изплащане,на основание чл.170 от ЗООС. С определение № 214 от 23.02.12г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост на основание т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС. В касационната жалба се поддържа,че обжалваното решение е процесуално недопустимо.Доводите за недопустимост се свеждат до това,че въззивният съд се е произнесъл по иск по чл.49 ЗЗД при наличието на специален ред,по който увредената ищца може да търси обезщетение за претърпените от нея вреди – чл.1 ЗОДОВ. Ответницата по касационната жалба моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,при извършената проверка относно процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение,намира следното: С исковата молба,предвид и уточнението й от 21.06.10г.,ищцата е поддържала,че в имота й са причинени вреди вследствие на замърсяване от строителни отпадъци,изхвърляни с разрешение на О. [населено място],която не е упражнила периодичен контрол относно начина на изхвърлянето им. С обжалваното решение,като е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд е приел,че предявените искове са с правно основание чл.49 ЗЗД вр.с чл.170 ЗООС.От фактическа страна е прието,че ищцата е претърпяла вреди вследствие замърсяване на 5.9 дка от собствения й имот със строителни отпадъци и земни маси,с парична равностойност на вредите в размер на 35 400 лв.Замърсяването на имота било извършено от физически и юридически лица,на които ответната община е издала разрешителни за извозване и депониране на строителни отпадъци до определеното за това депо,които обаче са ги разтоварвали и извън него,респективно в нейния имот.Според въззивния съд увреждането е настъпило поради бездействие от страна на ответната администрация, която не е изпълнила задължението си да обозначи границите на депото и да контролира чрез своите органи дали отпадъците се изхвърлят точно на определеното за целта място. При така установените обстоятелства по делото оплакванията в касационната жалба за недопустимост на обжалваното въззивно решение са основателни. Неправилен е изводът,направен в обжалваното решение,че предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД.От обстоятелствената част и петитума на исковата молба следва,че предявеният иск е с правно основание чл.1 ал.1 ЗОДОВ – за обезщетение за имуществени вреди поради незаконно бездействие на длъжностни лица,изпълняващи административна дейност.Съгласно чл.16 ал.1 от Закона за управление на отпадъците кметът на общината организира управлението на дейностите по отпадъците,образувани на нейна територия.Според ал.3 т.4 от същия член кметът отговоря за избора на площадка, изграждане, поддържане,експлоатация,закриване и мониторинг на депата за битови и строителни отпадъци или на други инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждане на битови или строителни отпадъци,а т.8 на ал.3 му вменява в отговорност предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаване на незаконни сметища.На основание чл.15 ал.1 т.3 Кметът на общината организира управлението на отпадъците на територията на общината.От посочените текстове се налага извода,че дейността по управление на отпадъците е част от административната дейност на кметската администрация,поради което твърдяното бездействие е по повод изпълнението на тази дейност.Ето защо,за претендираното обезщетение за имуществени вреди не е приложим общия ред по чл.49 ЗЗД.Това налага обезсилване на обжалваното решение на основание чл.293 ал.2 пр.2 ГПК като процесуално недопустимо и прекратяване на производството,като делото следва да бъде изпратено за разглеждане на компетентния административен съд. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 57 от 15.04.11г.,постановено по в. гр.дело № 71/11г.на Апелативен съд – Варна. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ИЗПРАЩА делото на Административен съд – Варна по компетентност. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.