Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 5 Р Е Ш Е Н И Е № 57 С., 28.03.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 6229 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна с вх. № 9479 от 27.08.2015 г. от Д. Н. Т. от [населено място], на влязлото в сила решение от 16.04.2008 г. по гр.д. № 412/2008 г. на Софийски районен съд, ГК, 25 с-в, с което са отхвърлени предявените от Д. Н. Т. срещу Областна администрация на област С., искове по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху първи надпартерен етаж и трети надпартерен - мансарден етаж, всеки с площ от 120 кв.м., от сградата, находяща се в [населено място], [улица], заедно със съответните идеални части от сградата и дворното място, цялото от 250 кв.м., представляващо УПИ VІІІ за имот с пл. № 9, кв. 106 по регулационния план на [населено място]. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че е налице ново обстоятелство и нови писмени доказателства, установяващи, че той и брат му Т. Н. Т. са наследници на Е. С. И., респ. на М. Н. М. и по силата на чл. 1 ЗВСОНИ молителят се явява собственик на ½ идеална част от процесните недвижими имоти, поради което моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото върнато на съда за ново разглеждане. Представя съдебно решение от 25.03.2014 г. по гр.д. № 6633/2013 г. на СРС, 51 с-в, потвърдено с решение № 2195 от 01.04.2015 г. по в.гр.д. № 7929/2014 г. на СГС, ГО, ІV-В състав, влязло в сила на 12.08.2015 г., удостоверение за наследници на Е. С. И. от 29.01.2013 г. и удостоверение за наследници на М. Н. М. от 28.10.2013 г. В съдебно заседание молителят поддържа молбата за отмяна на заявеното основание. Ответникът по молбата за отмяна Областна администрация на област С. не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 15 от 14.01.2016 г. по делото, с което е допусната до разглеждане. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна. С влязлото в сила решение на Софийски районен съд, чиято отмяна се иска, са отхвърлени предявените от молителя Д. Н. Т. от [населено място] срещу Областна администрация на област С., искове по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху първи надпартерен етаж и трети надпартерен - мансарден етаж, всеки с площ от 120 кв.м., от сградата, находяща се в [населено място], [улица], заедно със съответните идеални части от сградата и дворното място, цялото от 250 кв.м., представляващо УПИ VІІІ за имот с пл. № 9, кв. 106 по регулационния план на [населено място], като неоснователни. Съдът е приел, че обектите в процесната сграда в [населено място], [улица], в т.ч. и първи и трети надпартерни етажи са принадлежали на М. Н. М., починала на 29.08.1948 г. и оставила за свой единствен законен наследник сестра си Е. С. И., от която по реда на ЗОЕГПНС са били отчуждени процесните недвижими имоти. Приел е, че между ищеца и Е. С. И. не съществува наследствено правоприемство, поради което ищецът не се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти, поради което е отхвърлил предявените ревандикационни искове. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай с постановеното решение от 25.03.2014 г. по гр.д. № 6633/2013 г. на СРС, 51 с-в, потвърдено с решение № 2195 от 01.04.2015 г. по в.гр.д. № 7929/2014 г. на СГС, ГО, ІV-В състав, влязло в сила на 12.08.2015 г., е признато за установено по искове на Т. Н. Т., австрийски гражданин, брат на молителя, срещу Областна администрация на област С., че Т. Н. Т. по силата на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ е собственик на 1/2 идеална част от ІІ-ри /І-ви надпартерен/ и ІV-ти /ІІІ-ти надпартерен/ етажи, всеки със площ от 120 кв.м., от сградата находяща се в [населено място], [улица], заедно със съответните идеални части от сградата и дворното място, цялото от 250 кв.м., представляващо УПИ VIII за имот с пл.№9, кв.106 по регулационния план на [населено място], осъдена е на основание чл.108 ЗС Областна администрация на област С. да предаде на Т. Н. Т. посочените идеални части от имотите, като са отхвърлени предявените искове за признаване за установено, че ищеца е собственик и на другата 1/2 идеална част от имотите и за осъждането на ответника да предаде владението по отношение на тази 1/2 идеална част. В мотивите си съдът е приел, че М. Н. М. е била собственик на процесните имоти като след смъртта й на 29.08.1948 г. нейното имущество е било наследено от законните й наследници съгласно чл. 26 ЗН от 1889 г./отм./, който е бил в сила към откриване на наследството, т.е. от нейните сестри Б. С. Т. и Е. С. И., който извод следва от обстоятелството, че с влязъл в сила съдебен акт е била обявена смъртта на К. Н. М. /низходящ на М. М./, на неговата съпруга и деца, с предполагаема дата 07 срещу 08.09.1944 год./която предхожда датата на смъртта на М. М./. Приел е, че след смъртта си Б. Т./през 1957 год./ и Е. И./през 1972 год./ са били наследени от молителя по настоящото дело Д. Н. Т. и неговия брат Т. Н. Т., съобразно правилата на ЗН от 1949 год. /чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 4/. Приел е също така за безспорно обстоятелството, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ спорните имоти са съществували реално до размерите, в които са били отчуждени и че отчуждените собственици не са били обезщетени. Приел е, че няма данни собствеността върху тези имоти да е била прехвърлена от държавата на трети лица или че имотите са били предоставени за стопанисване и управление на държавно юридическо лице - §7, ал. 2 ПЗР на З., както и че те не представляват обекти по смисъла на § 7 от ПЗР на З., поради което не са преминали в собственост на общината. Следователно към момента на влизане в сила на реституционния закон спорният имот е бил в патримониума на държавата, поради което Т. Н. Т. се легитимира като титуляр на ½ идеална част от процесните имоти по силата на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, поради което за тази част е уважил предявените от него ревандикационни искове. Останалата ½ идеална част от тези имоти по силата на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ се възстановява на Д. Н. Т., молител в настоящото производство. Следователно, представеното съдебно решение, с което са уважени ревандикационните искове на Т. Н. Т. срещу Областна администрация на област С. по отношение на процесните имоти представлява ново писмено доказателство от съществено значение за изхода на делото с предмет ревандикационни искове за процесните имоти, предявени от другия наследник Д. Н. Т., молител в настоящото производство, тъй като се отнася до наличие на наследствено правоприемство, установено и по отношение на него в това производство, противно на приетото в обжалваното, влязло в сила съдебно решение, предмет на производството по отмяна. По изложените съображения влязлото в сила решение от 16.04.2008 г. по гр.д. № 412/2008 г. на Софийски районен съд, ГК, 25 с-в, с което са отхвърлени предявените от Д. Н. Т. срещу Областна администрация на област С., искове по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху първи надпартерен етаж и трети надпартерен - мансарден етаж, всеки с площ от 120 кв.м., от сградата, находяща се в [населено място], [улица], заедно със съответните идеални части от сградата и дворното място, цялото от 250 кв.м., представляващо УПИ VІІІ за имот с пл. № 9, кв. 106 по регулационния план на [населено място], следва да бъде отменено и делото да се върне на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 16.04.2008 г. по гр.д. № 412/2008 г. на Софийски районен съд, ГК, 25 с-в, с което са отхвърлени предявените от Д. Н. Т. срещу Областна администрация на област С., искове по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху първи надпартерен етаж и трети надпартерен - мансарден етаж, всеки с площ от 120 кв.м., от сградата, находяща се в [населено място], [улица], заедно със съответните идеални части от сградата и дворното място, цялото от 250 кв.м., представляващо УПИ VІІІ за имот с пл. № 9, кв. 106 по регулационния план на [населено място]. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: