Р Е Ш Е Н И Е № 229 гр. София, 25.11.2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ТОМА КОМОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 821/2016 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба на подсъдимия С. Д. С. чрез защитника му – адв.К. срещу решение № 205 от 25.05.2016 година по ВНОХД № 208/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд. В срока по чл.351 ал.3 от НПК по делото са постъпили допълнения към жалбата от адв.К., както и от подсъдимия С. лично. В касационната жалба са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като са изложени твърдения за нарушение на закона, за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото както от въззивния, така и от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложените наказания. Според жалбоподателя въззивната инстанция неправилно е възприела квалификацията на инкриминираното деяние „квалифицирана контрабанда“ като „особено тежък случай“ по смисъла на чл.242 ал.4 вр.ал.2 от НК, като е изложила неубедителни аргументи относно „изключително високата“ степен на обществена опасност на дееца, наличието на която е изискване на чл.93 т.8 от НК за определяне на случая като „особено тежък“. В тази връзка се сочи още, че въпреки възприетата теза на защитата за това, че деянието е приключило във фазата на опита, преквалифицирането му в този смисъл не е отчетено в контекста на отпадане оценката му като „особено тежък случай“. На следващо място в жалбата и допълнението към нея са развити оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на целия наказателен процес. Възраженията засягат най-напред законосъобразното провеждане на досъдебното производство, като се оспорва компетентността на ТД“НС“-Видин поради липса на аргументи защо ОП-Видин възлага разследването на агенти от ДАНС, а не на разследващи полицаи от ОДП-Видин. Според защитата отсъствието на обосновка за това, какво отличава конкретния случай от обичайните случаи на квалифицирана контрабанда на наркотични вещества, за да се приеме, че е породена опасност за нормалното функциониране на държавните органи – основанието за възлагане ДП на разследващ агент от ТД“НС“-Видин, е обусловило нарушение на разпоредбата на чл.194 от НПК за разпределение на делата в досъдебното производство, което на свой ред е довело до провеждане на разследването от ненадлежен орган, а от там и до негодност на приобщените в неговия ход доказателствени източници. Оплакванията за съществени процесуални нарушения засягат и разглеждането на делото в съдебна фаза – както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Преди всичко се подчертава, че при повторното разглеждане на делото от Видинския окръжен съд на подсъдимия С. не е бил връчен препис от обвинителния акт в превод на полски език, както и на присъдата и мотивите към нея, с което е накърнено правото му по чл.55 ал.3 от НПК. Възразява се срещу застъпената от въззивния съд в решението му теза за това, че липсата на искане от страна на подсъдимия в този смисъл сочи, че същият е могъл пълноценно да участва в процеса, поради което не е налице нарушение на правото му на защита. Упрек към въззивната инстанция се отправя и за отказа й да допусне направените от защитата доказателствени искания, засягащи съществени обстоятелства, поставени в основата на осъждането на подсъдимия, както и за изясняване характеристичните данни за личността му, рефлектиращи върху тежестта на отмерената спрямо него наказателна репресия. Не на последно място се излагат съображения относно качеството на въззивното решение, в което няма отговор на редица доводи, развити от защитата. Тяхната липса според адв.К. се дължи на допуснати нарушения на правилата за събиране, анализ и оценка на доказателствата, залегнали в чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК, като САС изцяло е игнорирал доказателствата, оневиняващи подсъдимия или смекчаващи наказателната му отговорност, а останалите не е анализирал в тяхното единство, интерпретирал ги е избирателно и вместо да обсъди противоречията между тях, декларативно е посочил, че кореспондират помежду си. При този подход на въззивния съд непроверени са останали обясненията на подсъдимия С. за фактологията на събитията, като вместо това значими за изхода на делото изводи са направени въз основа на предположения. Най-сетне, в жалбата се съдържа оплакване и за явна несправедливост на наложените наказания както в контекста на неправилното осъждане на подсъдимия, така и с оглед възприетата правна квалификация на престъплението по чл.242 от НК, приключило във фазата на опита. Във връзка с това оплакване се моли, в случай на осъждане на подсъдимия С., наказанията да бъдат определени при условията на чл.58 б.“а“ от НК за престъплението по чл.242 ал.4 вр.ал.2 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК за престъплението по чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 вр.ал.1 пр.4 от НК, като на основание чл.55 ал.3 от НК не му бъде налагано наказанието „глоба“. Въз основа на така изложените аргументи, от подсъдимия и неговият защитник към ВКС в условията на алтернативност се отправят искания за отмяна на атакуваното решение на САС и оправдаване на подсъдимия С., за връщане на делото за ново разглеждане или значително намаляване размера на наложените му наказания и определянето им при условията на чл.55 и чл.58 б.“а“ от НК. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият С. редовно призован се явява. Явява се и упълномощеният му защитник адв.К.. Двамата поддържат жалбата и допълненията към тях по изложените в тях съображения и отправят същите искания. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваното решение. Счита, че инкриминираните деяния са правилно квалифицирани, наложените наказания са справедливи, а невръчването на обвинителния акт в превод на полски език при второто разглеждане на делото не нарушава процесуалните права на подсъдимия, тъй като е бил запознат със съдържанието му при първото разглеждане на делото от Видинския окръжен съд, през цялото време е разполагал с преводач и не е правил възражения в този смисъл. Ето защо намира, че не е налице съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на съдебните актове. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 24 от 15.05.2015 г., постановена по НОХД № 320/2014 г., Видинският окръжен съд е признал подсъдимия С. Д. С. за виновен в това, че на 06.09.2014 г. на ГКПП – Видин на излизане от Република България с товарна композиция, състояща се от полуремарке с полски регистрационен № ..., теглено от влекач с полски регистрационен № ..., без надлежно разрешително по ЗКНВП пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество – хероин с общо нето тегло 198,080 кг (сто деветдесет и осем килограма и осемдесет грама) и концентрация на активния компонент диацетилморфин – 62,44%, на обща стойност 31 692 800 (тридесет и един милиона шестстотин деветдесет и две хиляди и осемстотин) лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.242 ал.4 вр.ал.2 от НК го осъдил на 15 (петнадесет) години „лишаване от свобода“, което на основание чл.60 ал.1 вр.чл.62 т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева. Със същата присъда подсъдимият С. С. бил признат за виновен и в това, че за времето от 05.09.2014 г. до 06.09.2014 г. по пътя от ГКПП-Капитан Андреево до ГКПП-Видин, без надлежно разрешително по ЗКНВП държал в товарна композиция, състояща се от полуремарке с полски регистрационен № ..., теглено от влекач с полски регистрационен № ... с цел разпространение високорисково наркотично вещество – хероин с общо нето тегло 198,080 кг (сто деветдесет и осем килограма и осемдесет грама) и концентрация на активния компонент диацетилморфин – 62,44%, на обща стойност 31 692 800 (тридесет и един милиона шестстотин деветдесет и две хиляди и осемстотин) лева, което е в особено големи размери, поради което и на основание чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 вр.ал.1 пр.4 от НК бил осъден на 10 (десет) години „лишаване от свобода“, което на основание чл.60 ал.1 вр.чл.62 т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева. На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимият С. било определено да изтърпи най-тежкото от наложените му за отделните престъпления наказание, а именно 15 (петнадесет) години „лишаване от свобода“, което на основание чл.60 ал.1 вр.чл.62 т.2 от ЗИНЗС да бъде в затвор при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева, като на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което бил задържан е приспаднато от наказанието „лишаване от свобода“. На основание чл.242 ал.7 и чл.354а ал.6 от НК предметът на престъплението – 198,080 кг високорисково наркотично вещество хероин било отнето в полза на държавата и предадено на съхранение в Агенция „Митници“ ЦМУ. С присъдата си ОС – гр. Видин, на основание чл.242 ал.8 и чл.354а ал.6 от НК отнел в полза на държавата и товарен автомобил, състоящ се от влекач с полски регистрационен № ... и полуремарке с полски регистрационен № ..., ведно с два броя полски регистрационни талони и контактен ключ. Съдът се произнесъл и по останалите веществени доказателства, както и относно разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. По жалба на подсъдимия С. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 651/2015 г. по описа на САС, НО, 3 състав. С решение № 309 от 15.10.2015 г. на основание чл.334 т.1 пр.1 вр.чл.335 ал.1 т.1 вр.чл.348 ал.3 т.1 пр.1 от НПК въззивният съд отменил присъдата на ОС – гр. Видин и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и при разглеждането му от първоинстанционния съд. Указанията, дадени в решението на САС били свързани със спазване правата на подсъдимия – чужд гражданин, невладеещ български език съгласно чл.55 ал.3 от НПК. След провеждане на допълнително разследване, ОП-Видин отново внесла делото във Видинския окръжен съд. При неговото ново разглеждане с присъда № 3 от 21.01.2016 г., постановена по образуваното НОХД № 308/2015 г. ВдОС признал подсъдимия С. Д. С. за виновен в това, че на 06.09.2014 г. на ГКПП – Видин на излизане от Република България с товарна композиция, състояща се от полуремарке с полски регистрационен № ..., теглено от влекач с полски регистрационен № ..., без надлежно разрешително по ЗКНВП пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество – хероин с общо нето тегло 198,080 кг (сто деветдесет и осем килограма и осемдесет грама) и концентрация на активния компонент диацетилморфин – 62,44%, на обща стойност 31 692 800 (тридесет и един милиона шестстотин деветдесет и две хиляди и осемстотин) лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.242 ал.4 вр.ал.2 от НК го осъдил на 15 (петнадесет) години „лишаване от свобода“, което на основание чл.60 ал.1 вр.чл.62 т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева. Със същата присъда подсъдимият С. С. бил признат за виновен и в това, че за времето от 05.09.2014 г. до 06.09.2014 г. по пътя от ГКПП-Капитан Андреево до ГКПП-Видин, без надлежно разрешително по ЗКНВП държал в товарна композиция, състояща се от полуремарке с полски регистрационен № ..., теглено от влекач с полски регистрационен № ... с цел разпространение високорисково наркотично вещество – хероин с общо нето тегло 198,080 кг (сто деветдесет и осем килограма и осемдесет грама) и концентрация на активния компонент диацетилморфин – 62,44%, на обща стойност 31 692 800 (тридесет и един милиона шестстотин деветдесет и две хиляди и осемстотин) лева, което е в особено големи размери, поради което и на основание чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 вр.ал.1 пр.4 от НК бил осъден на 10 (десет) години „лишаване от свобода“, което на основание чл.60 ал.1 вр.чл.62 т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева. На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимият С. било определено да изтърпи най-тежкото от наложените му за отделните престъпления наказание, а именно 15 (петнадесет) години „лишаване от свобода“, което на основание чл.60 ал.1 вр.чл.62 т.2 от ЗИНЗС да бъде в затвор при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева, като на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което бил задържан е приспаднато от наказанието „лишаване от свобода“. На основание чл.242 ал.7 и чл.354а ал.6 от НК предметът на престъплението – 198,080 кг високорисково наркотично вещество хероин било отнето в полза на държавата и предадено на съхранение в Агенция „Митници“ ЦМУ. С присъдата си ОС – гр. Видин, на основание чл.242 ал.8 и чл.354а ал.6 от НК отнел в полза на държавата и товарен автомобил, състоящ се от влекач с полски регистрационен № ... и полуремарке с полски регистрационен № ..., ведно с два броя полски регистрационни талони и контактен ключ. Съдът се произнесъл и по останалите веществени доказателства, както и относно разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. Отново по жалба от подсъдимия С. срещу първоинстанционната присъда било образувано ВНОХД № 208/2016 г. по описа на Софийски АС, НО, седми състав, като с решение № 205 от 25.05.2016 г. въззивният съд изменил присъдата на Видинския окръжния съд като преквалифицирал престъплението „квалифицирана контрабанда“ от довършено такова по чл.242 ал.4 вр.ал.2 от НК в опит по чл.242 ал.4 вр.ал.2 вр.чл.18 ал.1 от НК. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба чрез защитника на подсъдимия С. - адв.К. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия С. чрез защитника му е основателна. Настоящият съдебен състав намира, че най-напред следва да разгледа оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като резултатът от проверката в тази насока би предопределил изхода на делото. Основното възражение в жалбата за нарушение на процесуалните права на подсъдимия С., рефлектиращи върху правото му на защита касае интерпретацията в атакуваното решение на САС на пропуска на първоинстанционния съд да връчи на подсъдимия писмен превод на обвинителния акт, въз основа на който е образувано НОХД № 308/2015 г. и присъдата по същото дело. Твърди се, че позоваването на въззивния съд на липса на изрично искане от страна на подсъдимия за връчване на такъв превод, както и записаното в протокола от съдебното заседание изявление, че е запознат с обвинението, не може да преодолее естеството на това нарушение като съществено по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, пряко засягащо правото му на защита. Този ефект не може да се постигне и чрез извършения от апелативната инстанция превод на „актуалния“ обвинителен акт, присъдата и мотивите към нея по НОХД № 308/2015 г. и връчването им едновременно с превода на атакуваното решение по ВНОХД № 208/2016 г. по описа на САС, НО, 7 състав. В този смисъл възражението на касатора е насочено не само срещу решението на въззивния съд, но и срещу проверената чрез него присъда на първата инстанция. Касационната инстанция извърши внимателна проверка на атакуваните съдебни актове, при която констатира следното: След приключване на досъдебното производство през месец Ноември 2014 г. ОП – Видин внесла делото в ОС – Видин с обвинителен акт на 24.11.2014 г. срещу С. Д. С. за престъпления по чл.242 ал.4 вр.ал.2 от НК и чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 вр.ал.1 пр.4 от НК. С разпореждането си за насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдията-докладчик разпоредил препис от обвинителния акт ведно с превода му на полски език да бъде връчен на подсъдимия и това било изпълнено. Цялото първоинстанционно производство протекло с участието на преводач от български на полски език и обратно, който лично декларирал, че няма професионални умения на преводач и за него възникват затруднения със специализирана лексика. След постановяване на присъдата, превод на същата и мотивите към нея не бил извършен и не бил връчен на подсъдимия С.. При първото разглеждане на делото от въззивния съд били констатирани допуснатите нарушения на процесуалните права на подсъдимия по чл.55 ал.3 и чл.395е от НПК, както и на изискванията на Наредба № Н-1/16.05.2014 г. на Министерство на правосъдието за съдебните преводачи, поради което с решение № 309 от 15.10.2015 г. присъдата на ОС – гр. Видин била отменена, а делото върнато на прокурора за отстраняване допуснатото още на тази фаза съществено нарушение на правото на защита на чуждия гражданин С. С. - да му се връчи писмен превод от постановлението за привличане в качеството на обвиняем на разбираем за него език, както и да се назначи преводач за устен превод, отговарящ на изискванията на наредбата за съдебните преводачи. При проведеното допълнително разследване указанията на САС в този смисъл били изпълнени, след което делото отново било внесено във ВдОС за разглеждане, като било образувано НОХД № 308/2015 г. При стартиране на новия съдебен процес пред първоинстанционния съд, в разпореждането си за насрочване на открито съдебно заседание съдията-докладчик разпоредил на подсъдимия С. да бъде връчен препис от обвинителния акт, но без указание същият да бъде придружен с писмен превод на полски език. Такъв не бил връчен в това производство. В изпълнение на указанията на САС, дадени в отменителното му решение, за устен превод в съдебните заседания бил назначен преводач, лицензиран за преводи от български на полски език и обратно. След постановяване на новата присъда, тя и мотивите към нея отново не били връчени на подсъдимия в превод на полски език. Образуваното по жалба на подсъдимия ВНОХД № 208/2016 г. по описа на САС, НО, 7 състав приключило с решението – предмет на настоящата касационна проверка, с което оплакванията на подсъдимия за нарушеното му право на защита, включително и поради липса на надлежно предоставени му писмени преводи на актовете, визирани в чл.55 ал.3 от НПК без изрично деклариран отказ в този смисъл, били оставени без уважение. Независимо от извода си за неоснователност на това възражение, след постановяване на решението си САС разпоредил извършване на превод не само на своя съдебен акт, но и на обвинителния акт, както и на присъдата и мотивите към нея, постановена при второто първоинстанционно производство, които били връчени на подсъдимия С.. С оглед посоченото развитие на наказателното производство, в личното си допълнение към касационната жалба подсъдимият е заявил, че едва след получаване на тези документи на 30.06.2016 г., сред които и обвинителният акт, е разбрал в какво е обвинен, както и въз основа на какви установени при разследването факти. Поведението на съдебните органи е оценил като нарушение на правото му на защита от първия момент на задържането му, поради лишаването му от писмен превод на съществените съдебни документи, каквото задължение им предписва Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Настоящият касационен състав намира това оплакване за основателно. ЕКПЧ в своя чл.6 и Хартата за основните права на Европейския съюз („Хартата“) в чл.47 прогласяват правото на справедлив процес. За постигането му едно от минималните права, регламентирани в тези международни актове, което всяко обвинено в извършване на престъпление лице следва да има, е правото на защита. За да гарантира по-последователното прилагане на правата и гаранциите, предвидени в чл.6 от ЕКПЧ, европейският законодател предприел мерки за допълнително развитие в рамките на ЕС на минималните стандарти, определени в ЕКПЧ и „Хартата“, основавайки се на разпоредбата на чл.82 параграф 2 ал.2 б.“б“ от ДФЕС, която позволява установяването на минимални правила в областта на правата на лицата в наказателното производство. Такива общи минимални правила са въведени в областта на устния и писмен превод в наказателното производство чрез Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. В изпълнение на задължението си като държава-член на ЕС, Република България е транспонирала тази директива в националното си законодателство чрез ЗИДНПК (ДВ бр.21 от 08.03.2014 г.), с който е изменена и допълнена разпоредбата на чл.53 ал.3 от НПК и е създадена нова Глава ХХХ“а“ от НПК „Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език“. Чрез тези промени като императивно задължение за съда и органите на досъдебното производство е въведено изискването на обвиняемия, който не владее български език да се предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Отклонение от изпълнение на това задължение е допусимо единствено когато обвиняемият изрично откаже писмен превод, но също не безусловно, а само когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права. Текстът на чл.55 ал.3 от НПК съответства на разпоредбата на чл.3 параграф 2 от обсъжданата директива, въвеждаща видовете документи, които винаги се считат от съществено значение за гарантиране на справедливо производство – всяко решение за лишаване от свобода, всяко повдигнато обвинение или обвинителен акт и всяко съдебно решение. Съдът и органите на досъдебното производство са овластени по свой почин или по искане на обвиняемия или неговия защитник да предоставят писмен превод и на други документи по делото, когато са от съществено значение за упражняване правото на защита (чл.395а ал.2 от НПК и чл.3 параграф 3 от директивата), но не могат да се отклоняват от задължението си да връчат изрично посочените документи, считани винаги за съществени с оглед гарантиране на справедлив процес. Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав намира, че Видинският окръжен съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните права на подсъдимия С., пряко рефлектиращи върху правото му на защита, като не му е връчил писмен превод на обвинителния акт и на постановената от него присъда на полски език. При осъществената въззивна проверка на атакувания първоинстанционен съдебен акт, САС не е отстранил посоченото нарушение, а се е опитал да обоснове неговата формалност и липса на неблагоприятен ефект върху пълноценното упражняване правото на защита. Аргументът, че обвинителният акт, въз основа на който е образувано НОХД № 308/2015 г. е бил с идентично фактическо и правно съдържание с този, който ОП-Видин внесла при първото разглеждане на делото и който е бил връчен на подсъдимия в превод на полски език, с променени единствено шрифт на изписване и дата на изготвяне, не е достатъчен да обоснове несъщественост на допуснатото от окръжния съд процесуално нарушение. Дали е идентичен или не обвинителният акт, подсъдимият би могъл да установи само ако разполага с превод на разбираем за него език. Нещо повече, указанията, дадени от Софийския АС при първото въззивно производство не само на решаващия съд, но и на прокурора, на който делото било върнато за допълнително разследване, включвали препоръка за преосмисляне на приетата правна квалификация на инкриминираните деяния, което създало у подсъдимия С. нагласа за различно развитие на процеса - видно от писменото му заявление пред САС по ВНОХД № 208/2016 г. (л.97 – л.105 от същото), както и от личното му допълнение към касационната жалба. Записаното в протокола от съдебното заседание на 21.01.2016 г. изявление на подсъдимия, че е получил своевременно обвинителния акт, че е запознат със същия, че го е изслушал чрез преводач в съдебната зала и не се признава за виновен, също не преодолява съществения характер на допуснатото процесуално нарушение, защото не съдържа изричен отказ от писмен превод на този процесуален документ, нито има характер на съгласие за заместването му с устен превод. Не може да бъде споделен и доводът, че липсата на изрично искане до ВдОС и САС от страна на подсъдимия да му бъде предоставен писмен превод на обвинителния акт следва да се възприема като знак за яснота у него за повдигнатото му обвинение. Както беше подчертано по-горе в настоящото решение, нито Директива 2010/64/ЕС относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, нито разпоредбите на НПК, чрез които същата е транспонирана, не поставят изпълнението на това задължение от страна на съда и органите на досъдебното производство в зависимост от демонстрирано активно поведение от страна на обвиняемия (подсъдимия). Тъкмо обратното, освобождаването от това задължение е обусловено от изричен отказ от страна последния да получи писмен превод или съгласие за замяната му с устен. В допълнение към изложеното следва да се отбележи, че нарушавайки задължението да връчи на подсъдимия писмен превод на обвинителния акт на разбираем за него език, първоинстанционният съд е допуснал нарушение и на Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство, в сила за РБългария и останалите държави-членки от 26.06.2012 г. В своя чл.3 параграф 1 цитираната директива изисква държавите-членки да гарантират най-малко следните права на заподозрените лица и обвиняемите: а) правото на достъп до адвокат; б) всяко право на безплатна правна консултация и условията за нейното получаване; в) правото на информация относно обвинението в съответствие с член 6; г) правото на устен и писмен превод; д) правото да запазят мълчание. Видно от посочения текст на Директива 2012/13/ЕС, в б. „г“ се закрепва отново правото на устен и писмен превод, този път в контекста на получаване на необходимата информация за осъществяване ефективно правото на защита от обвиняемия в наказателното производство срещу него. Колкото до правото на информация относно обвинението, залегнало в б.“в“ на същия чл.3 от директивата, важно е да се припомни, че съобразно действащото българско законодателство окончателното обвинение се предявява на обвиняемия не от прокурора, а от съда. Това разрешение се извежда от нормата на чл.254 ал.1 и ал.3 от НПК, според която обвинителният акт, изготвен от прокурора за повдигане на обвинение пред съда (чл.246 ал.1 от НПК), се връчва на подсъдимия по разпореждане на съдията - докладчик след като се образува съдебното производство. Едва след този момент обвиняемият се запознава с окончателното обвинение срещу него и в седмодневен срок може да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания. Смисълът на връчването на препис от обвинителния акт е обвиняемият да научи окончателното обвинение срещу него, за да може да организира защитата си. В този смисъл Чинова, М. „За България влезе в сила нова директива относно правото на информация в наказателното производство“. Сп.“Норма“, бр.9, 2012 г. Ето защо като е лишил обвиняемия С. - чужд гражданин, който не владее български език от писмен превод на обвинителния акт на разбираем за него език, Видинският окръжен съд е допуснал съществено нарушение на правото му на защита, гарантирано от българския процесуален закон и европейските нормативни актове - Директива 2010/64/ЕС относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство. Изложеното до тук в пълна степен се отнася и до липсата на писмен превод на постановената от ВдОС по НОХД № 308/15 г. присъда и мотивите към нея, който да е връчен на касатора. Нещо повече, като некоректно следва да бъде оценено отразеното в решението на въззивния съд, че възражение в този смисъл не се съдържа във въззивната жалба, нито е правено в хода на производството до даване ход на съдебните прения. Видно от депозираните по ВНОХД № 208/2016 г. допълнение към жалбата от защитника на подсъдимия (л.87 – л.96), както и личното му заявление (л.97 – л.105), проблемът, породен от липсата на връчени му преводи на обвинителния акт и присъдата на първоинстанционния съд е поставен достатъчно ясно и категорично, и е оценен като съществено нарушение на европейското законодателство – чл.3 от Директива 2010/64/ЕС от 20.10.2010 г. „Право на писмен превод на документи от съществено значение“. В допълнение следва да се подчертае, че въззивната инстанция има задължение да следи служебно за допуснати в предходните етапи на процеса съществени процесуални нарушения, като по силата на чл.314 ал.1 от НПК проверява изцяло правилността на присъдата, без да е обвързана от основанията, посочени от страните. Не може да бъде споделен и доводът, че липсата на писмен превод на присъдата и мотивите към нея на разбираем за подсъдимия език не може да бъде оценено като процесуално нарушение, допуснато при първоинстанционното разглеждане на делото, тъй като изготвянето на дължимия превод и връчването му на подсъдимия следвало във времето постановяването на присъдата и изготвянето на мотивите към нея. С това се обяснява, че бездействието на съда относно задължението му да изготви писмен превод на съдебния си акт стои извън процесуалната му дейност по решаване на делото, поради което не съществува процесуално-правен способ за санкционирането му по реда на инстанционния контрол и следователно не може да бъде основание за упражняване правомощията на въззивната инстанция по чл.334 от НПК. Гарантирането на справедлив процес е задължение на съда и органите на предварителното производство от началото до неговия край. Отстраняването на процесуални нарушения, които съществено засягат процесуалните права на обвиняемия и рефлектират върху правото на защита по начин, поставящ под съмнение справедливостта на воденото срещу него наказателно производство, се осъществява не само при разглеждане на делото по същество, но и в процедурата по администриране на делата, уредена в Правилника за администрацията в съдилищата. Съгласно чл.35 ал.4 от същия, административният ръководител образува постъпилото в съда дело само ако са налице процесуалните изисквания за това, като преценката включва проверка за връчване на дължимите книжа на страните в процеса. При констатирани несъответствия в конкретните действия, които изпращащият орган е следвало да предприеме, независимо дали поради бездействие или неправилно изпълнение, административният ръководител следва да откаже образуване на делото и върне същото за надлежното му администриране. Тъкмо това е следвало да се предприеме при постъпване на НОХД № 308/2015 г. на Видинския ОС в Софийския апелативен съд, а при пропуск това да бъде сторено от административния ръководител, не е съществувала пречка съдебният състав, на който делото е било разпределено за разглеждане да прекрати въззивното производство и върне делото на първоинстанционния съд за надлежното му администриране. Като не е сторила това, въззивната инстанция е допуснала делото да се разгледа при наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в невръчване на писмен превод на присъдата и мотивите към нея на подсъдимия, който не владее български език, на разбираем за него такъв, което пряко е засегнало ефективното упражняване правото му на защита във въззивното наказателно производство. В контекста на обсъденото до тук съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на подсъдимия – чужд гражданин, невладеещ български език, изразило се в лишаването му от надлежен писмен и устен превод на разбираем за него език, следва да бъде обсъдено приобщаването в хода на първоинстанционното производство по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК показанията на свидетеля И. Ш. В., дадени пред състава на съда, разгледал делото по НОХД № 320/2014 г. Законосъобразното приобщаване на това гласно доказателствено средство въз основа на посоченото процесуално основание е пряко обвързано с основанието за отмяна на присъдата, постановена именно при това първоинстанционно производство. С решението си по ВНОХД № 651/2015 г. САС е приел, че назначеният преводач за осъществяване на устен превод в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд не притежава професионални умения на преводач и не отговаря на критериите по Наредба № Н-1/16.05.2014 г. на Министерство на правосъдието за съдебните преводачи, поради което подсъдимият С. е бил лишен от качествен превод, гарантиращ справедливо производство (чл.2 пар.8 от Директива 2010/64/ЕС „Право на писмен превод на документи от съществено значение“ и чл.395д от НПК). Именно това процесуално нарушение е дало основание на съдебния състав на САС при първото въззивно производство да отмени присъдата и върне делото на прокурора за отстраняването му, тъй като е било допуснато и на фазата на досъдебното производство. Ето защо проведеният разпит на посочения свидетел от първоинстанционния съд, който освен това също е полски гражданин, невладеещ български език, с участието на преводач, който не покрива изискванията за осигуряване на надлежен устен превод по стандартите на НПК и Наредбата за съдебните преводачи на МП, не може да се ползва с кредит на доверие и да бъде поставян в основата на осъдителен съдебен акт. Нещо повече, разпоредбата на чл.281 ал.1 т.4 от НПК, която е изключение от основния принцип на наказателния процес по чл.18 от НПК за приобщаване на източници на гласни доказателства, е приложена от окръжния съд без наличие на изискването в нея - свидетелят да не може да бъде намерен, за да бъде призован. Това е така, защото не са били положени необходимите усилия за призоваване на св.В.. Видно от данните по делото, същият е бил търсен няколкократно на мобилен телефон без резултат, но никога не е бил призоваван по надлежния процесуален ред. Първоинстанционният съд не е използвал възможностите за правна помощ по Конвенцията за взаимопомощ по наказателно правни въпроси между страните – членки на Европейския съюз, по реда на която при първоначалното разглеждане на делото от ВдОС свидетелят И. В. бил редовно призован и се е явил в съдебното заседание. Така позовавайки се на разпоредбата на чл.281 ал.1 т.4 от НПК при отсъствие на регламентираните в нея предпоставки, решаващият съд е приобщил показанията на този свидетел в нарушение на процесуалния закон. За това поставянето им в основата както на първоинстанционния, така и на въззивния съдебен акт, води до опорочаване процеса на формиране вътрешното убеждение на инстанциите по същество. Посоченото нарушение на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата както в първоинстанционното, така и във въззивното производство не е единствено. Неоснователно и безмотивно без уважение са оставяни искания на подсъдимия С. и защитниците му за събиране на допълнителни доказателства, насочени към изясняване на елементите от обективна и субективна страна на съставите на инкриминираните му престъпления, с което е допуснато нарушение на разпоредбите по чл.13 ал.1 и чл.107 ал.3 от НПК. На следващо място въззивният съд в решението си по ВНОХД № 208/2016 г., макар значително по обем, не е дал отговор на всички поставени от подсъдимия и защитникът му въпроси и не е обсъдил всички възражения, поради което проверяваният въззивен съдебен акт не отговаря на стандарта на чл.339 ал.2 от НПК. В рамките на направеният нов, самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност от САС, част от доказателствените източници са игнорирани (показанията на св.М. и св.Р.), не са обсъдени противоречията между някои от тях (между показанията на свидетелите П. и Р., между показанията на първия свидетел и констатациите в АУАН) като декларативно е прието, че те напълно кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал приобщен чрез протоколите за извършените действия по разследването. На други доказателствени източници е придадена по-голяма тежест (показанията на св.П., въз основа на които е изградена изцяло обвинителната теза), а някои са кредитирани избирателно в отделни части, подкрепящи обвинителната теза (показанията на св.В.). Всичко това е довело до опорочаване на вътрешното убеждение на въззивния съд, тъй като не е формирано въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и проверка на всички доказателства, както изискват правилата по чл.14 от НПК и чл.107 ал.5 от НПК. Оплакването, съдържащо се в касационната жалба от защитника на подсъдимия за провеждане на досъдебното производство от ненадлежен орган, не може да бъде възприето. Към датата на образуване на наказателното производство – 06.09.2014 г., по силата на чл.4 ал.1 т.13 от Закона за ДАНС и действащата към момента разпоредба на чл.194а ал.1 от НПК, Държавната агенция „Национална сигурност“ е била компетентна да разследва дела за престъпления, свързани с производство, съхраняване и разпространение на наркотични вещества и прекурсори, когато това поражда опасност за нормалното функциониране на държавните органи. Няма спор, че международният трафик на наркотични вещества, какъвто е казусът по настоящото дело, засяга пряко нормалното функциониране на Главна дирекция „Гранична полиция“ и Агенция „Митници“, отговорни за предотвратяването му, поради което основателно разследването по досъдебното производство е извършено от разследващ агент на ТД“НС“-Видин. След изменението на чл.52 от НПК и отмяна на разпоредбата на чл.194а от НПК, тази компетентност на ДАНС отпадна, поради което разследването по делото е било възложено на ОД на МВР – Видин. Липсата на нарочни мотиви от страна на прокурора относно конкретния разследващ орган, на който възлага ДП не опорочава компетентността му, защото тя произтича от закона. С оглед на това касационната инстанция намира, че разследването по досъдебното производство е извършено от надлежен орган, поради което не са налице основания за поставяне под съмнение годността на събраните в неговия ход доказателствени материали. Констатираните от касационния съд процесуални нарушения при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, неотстранени от въззивната инстанция и допуснатите нови във въззивното производство, са от категорията на съществените и представляват касационно основание по чл.348 ал.3, т.1 вр.ал.1 т.2 от НПК, като по необходимост предпоставят отмяна както на въззивното решение, така и на първоинстанционната присъда. Доколкото допуснатото процесуално нарушение, свързано с липсата на писмен превод на разбираем за подсъдимия С. език на обвинителния акт, присъдата и мотивите на първоинстанционния съд може да бъде отстранено чрез провеждане на ново първоинстанционно производство, делото следва да бъде върнато на Видинския окръжен съд. При този изход на делото не се налага обсъждане на останалите оплаквания на подсъдимия и неговия защитник за нарушение на закона и явна несправедливост на наложените наказания. По изложените дотук съображения и на основание чл.354 ал.3 т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 205 от 25.05.2016 г., постановено по ВНОХД № 208/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, седми състав и присъда № 3 от 21.01.2016 г. по НОХД № 308/2015 г. по описа на ОС–гр. Видин. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Видинския окръжен съд от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. На основание чл.395а ал.1 вр.чл.55 ал.3 от НПК настоящото решение да се преведе на полски език, като писмения превод се връчи на подсъдимия С.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.