5 Р Е Ш Е Н И Е № 217 София , 01 юни 2015г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Галина Захарова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора М.Михайлова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 413/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.2 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Й. З. А. против присъда № 11 от 27.01.2015 г. по внохд № 1868 /2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. В жалбата и допълнителното изложение към нея се сочи, че присъдата е необоснована, почива на „абсолютна недоказаност на обвинението” и на неправилен анализ и оценка на доказателствата, довели до неправилни правни изводи, а наложеното наказание е явно несправедливо. Жалбоподателят квалифицира показанията на пострадалата – свидетелката Г., като колебливи и непоследователни, а разпознаването на подсъдимия, което тя направила в досъдебната фаза, като процесуално опорочено. Несправедливостта на наказанието касаторът мотивира с неправилна оценка на отегчаващите отговорността обстоятелства. В заключение с жалбата се претендира отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа така формулираната претенция с изложените съображения. Прокурорът пледира присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр.Пловдив с присъда № 342 от 11.11.2014 г. по нохд № 3200/2014 г. признал подсъдимия Й. З. А. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 198, ал.1 от НК. Окръжният съд в гр.Пловдив с присъда № 11 от 27.01.2015 г. отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която признал подсъдимия за виновен в това, че на 14.01.2013 г. в [населено място], Пловдивска област, отнел пари и чужди движими вещи с обща стойност 81 лева от владението на М. А. Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: На първо място не може да бъде споделено твърдението за съществено нарушение на процесуалните правила. То е развито от защитата основно в оспорване на извършената с присъдата оценка за надеждност на показанията на пострадалото лице - свидетелката М. А. Г.. Въззивният съд не търпи упрек в тази насока. Той не е игнорирал заинтересоваността на свидетелката от изхода на делото. Преди да се обвърже с извод за обективност на съобщените от нея данни съдебният състав детайлно е анализирал съдържанието им, давайки отговор на повдигнатите от защитата възражения за значението на някои противоречия. Втората инстанция е проследила всички процесуално релевантни показания на свидетелката Г., съобразила е времето и ситуацията на тяхното депозиране и пунктуално е обяснила защо ги кредитира. По този процесуално верен начин са изяснени предмета на посегателство и поведението на нападателя. Констатираните неточности относно връхните дрехи на нападателя, цитирани от защитата , са преодолени чрез съпоставяне на информацията , съдържаща се както в показанията показания на пострадалата,така и в тези на останалите свидетели. Далеч от фактите по делото са твърденията на касатора, че пострадалата не е дала на съда ясна представа относно нападателя и е показала непоследователност относно предшестващи инцидента срещи. Въззивният съд / на стр.7 от мотивите/ е коментирал даденото от Г. описание във връзка с извода , че тя е познавала подсъдимия и при нападението просто го е разпознала. Показанията на свидетелката непосредствено преди разпознаването , посочени в касационната жалба, не опровергават тази преценка. Тя е базирана и на съобщеното от свидетеля Д. , че непосредствено след нападението баба М. споделила, че нападателят е от селото , от ромската махала, но не могла да му каже име. При разпознаването Г. категорично посочила подсъдимия К. като лицето, което добре разгледала и идентифицирала. Не съществуват обективни данни за предварително манипулиране на свидетелката преди изправянето й срещу подсъдимия в полицията. В разпита пред първостепенния съд Г. заявила, че първо разпознала К., а „после милицията каза, че е той”. В разпита пред съдия в досъдебната фаза свидетелката е по- обстоятелствена и изяснява, че не е познавала нападателя, не знае името му и къде живее , но го е виждала в селото. Най-сетне тя е категорична при всички разпити , че той бил облечен с „бели панталони” /както обяснява и подсъдимия/, макар да е колеблива за цвета на горната дреха. Преди да кредитира показанията на Г. като пряк доказателствен източник въззивният съд ги е съпоставил с тези на свидетелите Ф. Т., К. Т. и Г. Ф.. Всички те възприели подсъдимия непосредствено преди нападението в близост до пострадалата. Поведението му се сторило съмнително за свидетелката Т., която дори излязла от магазина си, за да го наблюдава, макар да го изгубила от поглед по-късно. Данните от тези показания логично и хармонично се съчетават с информацията , съобщена от пострадалата , и по този начин я допълват и верифицират. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с атакувания съдебен акт са проверени и обосновано отхвърлени и всички факти, свързани с алиби на подсъдимия. Обобщено, въззивната инстанция не е допуснала отклонения от процесуалните принципи за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяна на постановената от окръжния съд присъда на основание чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. При установената фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно и искането за оправдаване на подсъдимия е незаконосъобразно. На следващо място не следва да бъде уважено и алтернативно поддържаното в жалбата оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е изложил подробни съображения относно размера и начина на изтърпяване на наложеното наказание и неговата адекватност на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Отбелязал е с нужното внимание високата морална укоримост на грабежа въпреки неголямата стойност на отнетото имущество. Предходните осъждания на подсъдимия не са надценени, както се твърди в жалбата, което би било и принципно неправилно поради настъпила реабилитация, тъй като е наложена минималната предвидена от законодателя санкция - три години лишаване от свобода. Позоваването на тези осъждания не е единствения фактор, блокиращ приложението на чл.55, ал.1 от НК, за да бъде мислима редукция на наказанието под легалния минимум. Сред отегчаващите отговорността обстоятелства със значителна тежест е уязвимостта на жертвата, видимо стара и немощна жена, лишена от цялата си месечна пенсия в деня на получаването й, заедно със скромни хранителни покупки. Въззивният съд правилно е насочил внимание си и към несъставомерните общественоопасни последици, изразени в дълбоко засягане на обществените очаквания за сигурност и подкрепа, обусловено от извършването на грабежа през деня на централна улица . При тези обстоятелства не би могъл да бъде направен извод, че и най-лекото, предвидено от закона наказание, би било несъразмерно тежко. Ето защо наложената санкция е в състояние да постигне целите на чл.36 от НК и не подлежи на изменение в посока на смекчаване. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 11 от 27.01.2015 г. по внохд № 1868 /2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.