Р Е Ш Е Н И Е №63 София, 02.07.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.05.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретар ИНА АНДОНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 2779/2017 година Производството е по член 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№2321/11.04.2017г.,подадена от Т. Б. П. и Я. Д. П.,чрез пълномощника им адвокат Д. Ч.,против решение №55/02.03.2017г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№299/2016г. по описа на съда,с което е отменено решение №287/01.03.2016г. на Добрички районен съд по гр.д.№ 4946/2013г. и вместо него е постановено:признава да установено по отношение на Н. Д. В.,Р. Д. Р.,А. Д. Б.,Т. Б. П. и Я. Д. П. несъществуването между Ю. А. А.,б.ж. [населено място]-поч.15.12.1966г. и Е. О. Ю.-б.ж. [населено място]-поч.8.10.1981г.,на семейноправна връзка-майка-дете и несъществуването в полза на Е. О. Ю. на право по член 5,ал.1 ЗН да наследи Ю. А. А.,по иска по член 124,ал.1 ГПК,предявен от Г. Й.,В. Б.,В. Й.,Р. Й.,М. Й. и [фирма],с.Б., [община]. Постъпила е касационна жалба вх.№2433/18.04.2017г.,подадена от Н. Д. В.,чрез особения й представител адвокат Л. В.-Т., против горепосоченото въззивно решение,като се иска неговото обезсилване като недопустимо,евентуално отмяната му като неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Депозирана е и касационна жалба вх.№2438/18.04.2017г.,подадена от Р. Д. Р. и А. Д. Б.,чрез пълномощника им адвокат М. Г. Ж.,против горепосоченото въззивно решение,с оплаквания,че същото е недопустимо,като се иска неговото обезсилване,евентуално-неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба Г. Й.,В. Б.,Виждан Й.,Р. Й.,М. Й. и [фирма],чрез пълномощника си адвокат Е. Ф.,считат въззивното решение за валидно и допустимо,както и че същото е правилно и законосъобразно и молят да бъде оставено в сила,като претендират разноски по делото за настоящото производство. С определение № 86 от 16.02.2018г. по настоящото дело,касационното обжалване на въззивното решение е допуснато,поради наличие на предпоставките на член 280,ал.1т.1 ГПК/ в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/,поради евентуалната му недопустимост,с оглед предвиденото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд,след като обсъди доводите,във връзка с наведените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение приема следното: С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,тъй като предмет на заявения отрицателен установителен иск е семейноправната връзка и наследственото правоприемство по закон на Ю. А. А. от Е. О. О.-поч.1981г.Съдът е посочил,че оспореното правоотношение има значение за определяне на кръга на законните наследници на възстановената по реда на ЗСПЗЗ собственост върху земеделски земи-обекти на новооткритото наследство на Ю. А.,което е било предмет на съдебна делба-гр.д.№19/2005г. по описа на РС –Генерал Тошево,допусната при участие и на наследниците на Е.,която/както и предхождащата я доброволна делба само между наследниците на дъщерята З. от дата 10.05.1999г./, е обявена за нищожна на основание член 75,ал.1 ЗН по иск на [фирма]/закупил имотите от съделителите по нищожния договор за делба/,поради което съсобствеността върху имотите не е прекратена.Във връзка с това,съдът е отбелязъл,че фактът за произхода на посочените лица едно от друго може да бъде установен инцидентно,в съгласие с член 343 ГПК,в ново производство за съдебна делба,но може да бъде установен в производство,което има за предмет само родственото правоотношение и следващото от него наследствено правоприемство между двамата праводатели,както в случая на иск от тези от тях,които го оспорват на останалите,черпещи права по член 57 ЗН от осъществяването му и от правна сделка. С исковата молба,депозирана от ищците-първите пет от тях,в качеството им на наследници по заместване на общата им наследодателка Ю. А. А.-родена 04.05.1880г.-поч.15.12.1966г. и праводатели на последния ответник [фирма],/на когото продали получените в дял от останалите им в наследство земеделски земи,правото на собственост върху които им е възстановено по реда на ЗСПЗЗ/,съгласно посоченото в петитума на същата,заявили претенцията си на основание член 124,ал.1 ГПК,във връзка с член 38,ал.3 от Закона за гражданската регистрация,с искане да се признае за установено между тях и ответниците,че между Ю. А. А.-родена 04.05.1880г.-поч.15.12.1966г. и Е. О. О.- [дата на раждане] -починал 8.10.1981г.,не съществува родствено правоотношение по права линия от първа степен и не съществува правно отношение,възникнало по реда на Закона за наследството от раждане и осиновяване.Въззивният съд,с приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,е приел за допустим предявения отрицателен установителен иск по реда на член.124,ал.1 ГПК,с предмет семейноправна връзка и наследствено правоприемство по закон между Ю. А. А. и Е. О. Ю.,тъй като оспореното правоотношение има значение за определяне кръга на наследниците на въстановената по реда на ЗСПЗЗ собственост върху земеделски земи-обект на новооткритото наследство на наследодателката.Следователно, със завявената ищцова претенция, се отрича произхода на лицето от майката,което води и до липса на качеството му на наследник на лицето,т.е. оспорва се неговият произход.За семейното право произходът е признатата биологична връзка на детото с неговите родители-майката и бащата,като правното признаване на тази връзка и превръщането й в правоотношение се осъществява по определени начини и ред,регламентирани в глава шеста от Семейния кодекс от 2009г,според които произходът се определя по строго предписани правила-в чл.60-73 СК,с чийто норми са изрично и точно разписани и правилата за установяване и оспорване на произход.Ограниченията в тях се отнасят до лицата, имащи право да претендират установяване или оспорване на произход, и до сроковете за предявяване на претенциите.Съгласно приетото със задължителната практика на ВКС/решение по гр.д.№181/2011г.по описа на ВКС,ІVго/,извън тези изрично посочени лица и срокове, установяване и оспорване на произход са недопустими.Ето защо,недопустимо е установяването или оспорването на произход и на наследственото правоприемство по друг ред и от други лица и по други процесуални способи от тези установени със закона/чл.60-63 СК,чл.72,чл.73 и чл.74 СК,чл.5 ЗН/. С обжалваното въззивно решение,като последица от уважаването на предявения отрицателен установителен иск,е отречено съществуването между Ю. А. и Е. О.,на семейноправна връзка-майка-дете,т.е. налице е произнасяне по оспорен и отречен произход на последния от майката,и то в резултат на проведено производство по реда на ГПК-с предявения иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК,който е иницииран от наследниците на Ю. А. ,както и за несъществуването в полза на Е. О. на право по член 5,ал.1 ЗН да наследи Ю. А.. Ето защо,съдът с обжалваното въззивно решение се е произнесъл по искане за оспорване на произход,по ред извън предвидения в горепосочените разпоредби на СК,иницииран от лица,които са извън кръга на изрично посочените в последните,и въпреки изричната забрана,предвидена в нормата на член 74 СК,като е постановил недопустимо решение,което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. При този изход на делото,на касаторите Т. Б. П. и Я. Д. П. следва да се присъдят поисканите и направени по делото разноски за всички съдебни инстанции в размер на 1580 лева,съответно за особения представител на касатора Н. Д. В.-адвокат Л. В.-Т.,направените разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 120 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,на касаторите Р. Д. Р. и А. Д. Б.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 670 лева. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 55/02.03.2017г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№299/2016г.по описа на същия съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА Г. Й.,В. Б.,В. Й.,Р. Й.,М. Й. и [фирма],с.Б., [община],да заплатят на: Т. Б. П. и Я. Д. П.-сумата от 1580лева/хиляда петстотин и осемдесет лева/ и на Р. Д. Р. и А. Д. Б.-сумата от 670 лева/шестотин и седемдесет лева/,разноски по делото за всички съдебни инстанции ОСЪЖДА ОСЪЖДА Г. Й.,В. Б.,В. Й.,Р. Й.,М. Й. и [фирма],с.Б., [община],да заплатят на адвокат Л. В.-Т. сумата от 120 лева/сто и двадесет лева,разноски по делото за настоящата касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: