Р Е Ш Е Н И Е № 86 София, 11 април 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми април двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 7424/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], с управител П. Дим. Д., чрез процесуален представител адвокат К. К., против въззивно решение на Окръжен съд-Бургас № ІІІ-108/10.09.2013 г., постановено по гр. д. № 1416/2013 г. по описа на същия съд. С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Бургас № 668/17.04.2013 г., постановено по гр. д. № 2251/2010 г., с което е уважен предявен от И. И. П. ЕГН [ЕГН] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като е признато за незаконно дисциплинарното й уволнение с отмяна на заповедта на работодателя № 10/8.02.2010 г. Жалбоподателят счита, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, в резултат на което е постановено неправилно решение, като служебно без довод в исковата молба съдът е признал уволнението на ищцата за незаконно, като е приел, че дисциплинарното наказание е наложено от работодателя след изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Ако въпросът спазен ли е в случая срока по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание бе надлежно въведен от ищцата в процеса като факт, подлежащ на доказване, дружеството е щяло да представи по делото доказателства, че в рамките на срока ищцата е ползвала законоустановен отпуск, поради което е налице хипотезата на чл. 194, ал. 3 КТ. В тази връзка към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са приложени болнични листове и молби с разрешен за ползване от ищцата платен годишен и неплатен отпуск. За ответник по касация И. И. П. не е изразено становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 200/5.02.2013 г. по гр. д. № 7424/2013 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е в производството по трудов спор съдът служебно да основе своето вътрешно убеждение на непосочени от ищеца-работник фактически основания, за които в доклада на съда по чл. 146 ГПК липсват указания за доказването им. Отговор на процесуалноправния въпрос: Както е посочено в мотивите към т. 2 от ТР № 1/9.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, въззивният съд е длъжен да даде указания до страните да предприемат процесуални действия, като посочат относими за делото доказателства, които са пропуснали в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК и дадените с него указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В случая ищцата не е въвела довод за нарушение на срока по чл. 194, ал. 1 КТ като фактическо основание за незаконосъобразност на наложеното й дисциплинарно уволнение. В проведеното открито съдебно заседание във въззивната инстанция, в което страните не са се явили лично и/или с процесуални представители, съдът е докладвал делото и вместо да даде указания до страните да ангажират доказателства за изясняване спазен ли е срока по чл. 194, ал. 1 КТ, едва в постановеното съдебно решение и без доказателства служебно съдът е приел, че срокът не е спазен и само на това основание е признал уволнението за незаконно. Решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила-касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд е признал уволнението за незаконно, поради неспазване на двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 КТ. Съдът е посочил, че срокът по чл. 194, ал. 1 КТ в случая е започнал да тече от датата на откриване на извършеното нарушение-5.12.2010 г. и е изтекъл на 5.02.2010 г., а дисциплинарното наказание е наложено на 8.02.2010 г. и на това основание уволнението е незаконно. Съдът е посочил изрично, че възражение в този смисъл не е направено от ищцата и че преценката за спазване на чл. 194, ал. 1 КТ е извършена служебно. Вместо да даде указания до страните да ангажират доказателства за изясняване на обстоятелството спазил ли е работодателя срока по чл. 194, ал. 1 КТ, при положение, че такива указания първоинстанционният съд не е дал поради липса на въведено от ищцата основание за незаконност на уволнението, а именно: неспазването от страна на работодателя срока по чл. 194, ал. 1 КТ, въззивният съд е приложил служебно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ, без да даде възможност на страните да ангажират доказателства за наличие на хипотезата на чл. 194, ал. 3 КТ. Делото е останало неизяснено в това отношение и постановеното решение е неправилно. Решението следва да се отмени, а делото върне на въззивната инстанция за ново разглеждане от стадия по доказателствата, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Бургас № ІІІ-108/10.09.2013 г., постановено по гр. д. № 1416/2013 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: