О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 323 София, 02.05. 2012 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 201 /2012 г.: Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК вр. чл.15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г.. Образувано е по частна касационна жалба на С. И. К. срещу определение от 09.01.2012 г., постановено по частно гр. д. № 16709 /2010 г. на Софийски градски съд, а.о., ІІІ „г” състав (действащ като въззивен), с което е оставена без уважение частна жалба на С. К. срещу определение от 22.06.2011 г. по гр.д. № 119 /2009 г. на Софийски районен съд, б..к., 81 с-в., с което е спряно производството по делото до влизане в сила на решение на испанския съд. Въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, че спряното дело е по иск за развод по чл.99 СК (отм.), обективно съединен с искове по чл.106,ал.1 СК (отм.), че испански първоинстанционен съд в [населено място] е заявил своята международна компетентност да разгледа предявени пред него искове от З. К. (ответник по делото на СРС) срещу С. К., предвид обстоятелството, че двете страни и малолетните им деца имат обичайното си местожителство в кралство Испания, поради което и в съответствие с чл.15 от Регламент на Съвета на /ЕО/ № 2201 /2003 г. искането за спиране е основателно. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. страните по делото на СРС са български граждани, определението е постановено след като с определение от 09.06.2011 г. по ч.гр.д. № 304 /2011 г. на ВКС, ІV г.о. е отменено предходно определение за спиране и делото е върнато на СРС с указания да се произнесе по своята международна компетентност по всеки отделен иск; че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.15 от Регламент 2201 /2003 г. , което не допуска искът за развод да бъде прехвърлен в по-подходящ съд, поради което е незаконосъобразно спирането по този иск, както и разпоредбата на чл.3 от Регламента, като след като СРС правилно е констатирал, че е компетентен да се произнесе по иска за развод, с който е сезиран преди испанския съд, неправилно е приел, че следва да спре производството по този иск, като и по останалите искове. Частният жалбоподател излага основания за допускането на обжалваното определение до касационно обжалване по въпроси, по които твърди, че няма съдебна практика, което е основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. Насрещната страна З. К. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване с твърдения, че приложимите разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Жалбата е допустима: подадена е в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и исковете са неоценяеми и подлежат на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следното: Въпросът дали е допустимо въпреки забраната на чл.119,ал.3 ГПК възражение за международната компетентност на българския съд да бъде правено след изтичане на срока за отговор и след като се вземе предвид само становището на ответника, е обуславящ, но е разрешен в съответствие с указанията, дадени с определение от 09.06.2011 г. по ч.гр.д. № 304 /2011 г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че за своята международна компетентност съдът следи служебно и на СРС е указано как да я прецени. Въпросът дали висящото бракоразводно дело на български съд, по което страни са български граждани и българският съд е международно компетентен, образувано първо по време, следва да се спира до разглеждането на исковете, свързани с родителската отговорност от друг съд на държава – членка на ЕС на основание Регламент 2201 /2003 г., (въпросът е поставен в разновидности) е обусловил крайното решение на съда и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Възможността е изрично предвидена в чл.15, пар.1, б. „а”, при предпоставките предвидени в пар.2, б. „а”, „б” и „в” и пар.3, а в пар. 5 е предвидена изрично и възможност за отхвърляне на подсъдността. И двете възможности (за спиране и отхвърляне на подсъдността) са предоставени на преценката на съда при предпоставките предвидени в разпоредбата на чл.15: Съгласно пар.1 възможността за спиране на производството е предвидена с оглед възможността друг съд в държава-членка на ЕС, с която детето или децата имат особена връзка съгласно предвиденото в пар.3, да е по-добре разположен за разглеждането на делото или на отделна част от него, когато това е в интерес на детето или децата и да поеме подсъдността. Спирането на производството следва да се извършва до изтичането на срока, предвиден в пар.4 и 5 за сезиране и приемане на подсъдността от другия по-добре разположен съд. При спиране са възможни две хипотези: в случай, че другият съд се сезира и приеме подсъдността, съгласно предвиденото в пар.5 , съдът, който е сезиран пръв, отхвърля подсъдността си. А в случай, че другият съд не се сезира и не приеме подсъдността, съдът, който е сезиран пръв, продължава да упражнява подсъдността си По основателността на частната жалба и по съществото на процесуалния въпрос: При дадения отговор на изведения въпрос и при установените факти, че към момента, в който СРС е постановил определението си за спиране на производството по делото до влизане в сила на решение на испанския съд, испанският първоинстанционен съд в [населено място] с представеното решение от 14.07.2009 г. (л.125128) вече е бил заявил изрично (л.127) своята международна компетентност да разгледа предявени пред него от З. К. (ответник по делото на СРС) срещу С. К. искове за развод по вина на ответника и за родителска отговорност (упражняване на родителски права, мерки относно упражняване на родителските права и лични отношения и издръжка), каквито са приети за разглеждане от СРС, приел е подсъдността и изрично е поискал от СРС да прекрати съдебното производство по същите искове, следва да се приеме, че вече не са били налице предпоставки за спиране на производството пред СРС, а съгласно чл.15,пар.2,б. „б” от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. са били налице предпоставките за прекратяван на производството по делото. С други думи: при правилния извод на българския съд, че испанският е съд е международно компетентен да разгледа същите искове, защото е по-добре разположен да разгледа делото в интерес на децата, че се е сезирал и е приел подсъдността и при извод за тъждество на производствата, българският съд, който е сезиран пръв, е следвало да прекрати производството пред него, а не да го спре до влизане в сила на решение на другия съд, защото в този случай ще следва да признае решението на испанския съд, а не да постановява свое по същия предмет, което би било недопустимо. От изложеното следва, че обжалваното определение, както и потвърденото с него, следва да бъдат отменени и производството по делото да бъде прекратено. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, ответникът не претендира изрично разноски и не е доказала, че е направила такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение от 09.01.2012 г., по частно гр. д. № 16709 /2010 г. на Софийски градски съд, а.о., ІІІ „г” с-в. ОТМЕНЯ въззивно определение от 09.01.2012 г., постановено по частно гр. д. № 16709 /2010 г. на Софийски градски съд, а.о., ІІІ „г” с-в. и потвърденото с него определение от 22.06.2011 г. по гр.д. № 119 /2009 г. на Софийски районен съд, б..к., 81 с-в., с което е спряно производството по делото до влизане в сила на решение на испански съд ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 119 /2009 г. на Софийски районен съд, б..к., 81 с-в. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.