Ключови фрази
Ревандикационен иск * сила на пресъдено нещо * обективно съединяване на искове * приращения * Делба

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 379

гр. София, 18.08.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 16 август през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 223 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищцата С. С. Г. срещу определение № 241 от 27.01.2011 г. по ч.гр. дело № 2192/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 16.11.2010 г. по гр.дело № 574/2010 г. на Поморийския районен съд, с което е прекратено производството в частта по иска на жалбоподателката С. С. Г. против Б. А. Г. за установяване собствеността и осъждане на ответницата да предаде владението върху 22.5 % ид.части от недвижим имот – мезонет, представляващ втори и трети жилищни етажи в триетажна масивна жилищна сграда с идентификатор . по КК на [населено място]. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила. Иска отмяната му и връщане на делото на ПРС за разглеждане на исковата претенция.
В изложението към частната жалба жалбоподателката поставя правния въпрос за възможността първоинстанционния съд да прекрати производството по делото, поради отвод за пресъдено нещо на осн.чл.299,ал.2 ГПК след като е приключила първоначалната проверка за допустимост на иска по чл.130 ГПК, без да е прекратено производството вследствие на тази проверка и без да е дадено указание на страната за отстраняване на нередовност на исковата молба, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по частната жалба Б. А. Г., чрез адв. М. О. е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на определението на СГС и за неоснователност на частната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Определението на Бургаския окръжен съд следва да се допусне до касационно обжалване, поради наличие на хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос.
Въззивният съд е приел, че производството пред Районен съд [населено място] е образувано по искова молба, подадена от жалбоподателката против Б. Г., с която е предявила обективно съединени искове, единият от които с пр.осн.чл.108 от ЗС за недвижимия имот – мезонет, представляващ втори и трети жилищни етажи в жилищна сграда с идентификатор . по КК на [населено място], изграден в съсобствен на жалбоподателката и наследодателя на ответницата А. Г.-/брат на жалбоподателката/ поземлен имот с идентификатор . по КК на [населено място]. Съобразно твърденията в исковата молба брата на жалбоподателката изградил процесния мезонет, като надстроил и пристроил съществуващата в имота сграда, като право на пристрояване не му било учредявано, а надстрояването е извършено при значително надхвърляне обема на учреденото право на надстрояване. Според жалбоподателката на основание приращение същата е станала собственик на ½ ид.част от обема на пристрояването и на ½ ид.част от изграденото надстрояване извън обема на учреденото право на надстрояване или на общо 22.50% ид.части от процесния мезонет. Жалбоподателката е предявила иск за възстановяване на запазена част от наследството й от общия наследодател на страните Б. Г.. Предявила е и иск за делба на описания недвижим имот.
Прието е от съда, че по предявен иск от жалбоподателката С. С. Г., К. Д. Х. и Б. С. Т. – Х. против Б. А. Г., чрез нейната майка и законен представител У. Д. К. е образувано гр.дело № 122/2006 г. на Поморийския районен съд. С предявения иск по посоченото дело ищците са претендирали, че са собственици на идеални части от процесния мезонет, съответстващи на правото им на собственост върху парцела, чрез договори за продажба на идеални части от собствеността върху държавна земя, сключени по реда на ПМС № 235/96 г. на основание чл.92 ЗС.
С решение № 333/01.06.2010 г. по гр.дело № 152/2009 г. на ВКС III г.о. е отменено решение от 20.10.2008 г. по гр.дело № 113/2008 г. на Бургаски окръжен съд,в частта, с която след като е отменено частично решението от 11.12.2007 г. по гр.дело № 122/2006 г. на Поморийски районен съд и са уважени предявените срещу Б. Г. положителни установителни искове за собственост от С. Г. за ¼ ид.част, и от К. и Б. Х. за ½ ид.част в режим на СИО и вместо отменената част предявените искове от С. Г., К. и Б. Х. срещу Б. Г. са отхвърлени за установяване по отношение на ответницата, че С. Г. е собственик на ¼ ид.част, К. и Б. Х. на 1/2 ид.част в режим на СИО на втори жилищен и тавански етажи от двуетажната двуфамилна жилищна сграда, находяща се в северозападната част на УПИ . в кв.. по плана на [населено място].
Въззивният съд е приел, че е налице идентичност по отношение на страните, основанието и искането по предявените установителни искове по гр.дело № 122/2006 г. на ПРС и предявения ревандикационен иск по настоящото дело. С оглед на това е направил извода за наличие хипотезата на чл.299,ал.2 ГПК и производството по делото следва да се прекрати.
Изводите на съда са неправилни. Предмет на разглеждане на предявения иск по гр.дело № 122/2006 г. на Поморийския районен съд, приключило с влязло в сила на 01.06.2010 г. решение е предявен положителен установителен иск от жалбоподателката и трети, неучастващи по настоящото дело лица срещу Б. Г. за собственост на идеални части от процесния мезонет, съответстващи на правото на собственост върху парцела, чрез договори за продажба на идеални части от собствеността върху държавна земя, сключени по реда на ПМС № 235/96 г. на основание чл.92 ЗС. Предмет на една от исковите претенции по настоящото дело е предявен ревандикационен иск с пр.осн.чл.108 ЗС от жалбоподателката срещу Б. Г. за същия недвижим имот, като заявената материална легитимация на жалбоподателката, произтича от факти, различни от заявените с предявения иск по гр.дело № 122/2006 г. на Поморийския районен съд. Следователно налице е идентитет на страните, но липсва такъв по отношение на основанието и петитума на исковите претенции. С оглед на това съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.299, ал.2 ГПК – между страните не е постановено влязло в сила решение по предявен иск на същото основание и със същото искане. Обжалваното определение следва да се отмени и делото следва да се върне на Поморийския районен съд за продължаване на процесуалните действия по предявения ревандикационен иск и по останалите предявени искове.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на определение № 241/27.01.2011 г. по ч.гр.дело № 2192/2010 г. на Бургаския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 1987/15.02.2011 г., подадена от С. С. Г., [населено място], [улица], чрез адв.Евгени А..
Отменя определение № 241 от 27.01.2011 г. по ч. гр. дело № 2192/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 16.11.2010 г. по гр.дело № 574/2010 г. на Поморийския районен съд, с което е прекратено производството по иска на жалбоподателката С. С. Г. против Б. А. Г. за установяване собствеността и осъждане на ответницата да предаде владението върху 22.5 % ид.части от недвижим имот – мезонет втори и трети жилищни етажи в триетажна масивна жилищна сграда с идентификатор . по КК на [населено място] и вместо отменената част постановява
Връща делото на Районен съд [населено място] за продължаване на процесуалните действия по предявения ревандикационен иск, както и по останалите обективно съединени искове от С. С. Г. [населено място], [улица], предмет на разглеждане на гр.дело № 574/2010 г. на ПРС.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: