О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 120
София, 01.03.2022 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | БОНКА ЙОНКОВА |
 | ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ |
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 889/2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на М. Ц. С., И. Ц. С., Й. К. М. и Г. К. М., всички чрез адвокат Ал. И. от САК, и касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място] срещу решение № 12431 от 03.12.2020 г. по в. гр. д. № 6220/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Касаторите-ищци М. Ц. С. и И. Ц. С. обжалват въззивното решение в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски окръжен съд решение № 165 от 25.11.2019 г. по гр. д. № 239/2018 г., с която изцяло са отхвърлени предявените от тях срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД частични искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумите от по 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба им Е. К. Г., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2015 г. Поддържат неправилност на въззивния акт в посочената част поради противоречие с материалния и процесуалния закон, като оспорват извода, че не са активно материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди. Според тях, този извод е направен при формално цитиране на свидетелските показания, без да е отчетена полаганата от починалата грижа за тях в смисъл на „гледане“ поради ангажираност на родителите им.
Касаторите-ищци Й. К. М. и Г. К. М. обжалват въззивното решение в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски окръжен съд решение № 165 от 25.11.2019 г. по гр. д. № 239/2018 г., с която предявените от тях срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД частични иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) са отхвърлени за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 60 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра ми Е. К. Г., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2015 г. Изразяват несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с твърдението, че е силно занижено и не отговаря на критерия „справедливост“, както и че при определянето му въззивният съд не е съобразил съдебната практика за подобни случаи.
Касаторите-ищци молят за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а също и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Като значими за изхода на делото поставят въпросите: „1. Дължи ли се обезщетение при наличие на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, когато увреденият търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; 2. За критерия за определяне на „справедливо“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди“.
В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са посочени съответно: Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 72 от 12.03.2010 г. на ВКС, II г. о. и решение № 57 от 25.07.2019 г. по т. д. № 1218/2018 г. на II т. о. (за първия въпрос), ППВС № 4/68 г. и решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. (за втория въпрос).
Касаторът-ответник Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски окръжен съд решение № 165 от 25.11.2019 г. по гр. д. № 239/2018 г., предявените от Й. К. М. и Г. К. М. искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра Е. К. Г., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2015 г., са уважени за сумите от по 10 000 лв.
Дружеството-касатор моли за отмяна на въззивното решение в посочената му част като неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че ищците Й. К. М. и Г. К. М. са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра им, въпреки, че произшествието е настъпило преди приемане на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и с извода, че в случая са налице изведените в цитираното тълкувателно решение предпоставки за присъждане на обезщетение. При условията на евентуалност, в касационната жалба е релевирано оплакване, че въззивният съд неправилно е преценил като противоречаща на правото на ЕС и не е приложил разпоредбата на пар. 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ, както и оплакване, че определеното на двамата ищци обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на установения в закона критерий „справедливост“.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът - ответник е посочил като значими за изхода на делото въпросите: „1. Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд; 2. Длъжен ли е съдът да изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищеца и починалия, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната родствена връзка по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от лице извън кръга, очертан чрез ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г.; 3. Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ с предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432 КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето; 4. При предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респективно чл. 432 КЗ, от лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение; 5. От кой момент поражда действие отмяната на Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, извършена с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, и прилага ли се последното при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018г.; 6. Ако преди постановяване на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици преди постановяване на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, то тези последици трябва да бъдат преценени с оглед на тълкувателното ППВС № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което е било действащо към момента на настъпване на последиците, или да бъдат преценявани с оглед на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; 7. Материално легитимирани ли са да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък лицата, посочени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, за случаите, когато смъртта на близкия е настъпила преди 21.06.2018 г.; 8. Даденото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС разрешение следва ли да се прилага при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., когато смъртта на близкия е настъпила преди 21.062018 г.“.
По отношение на първите четири въпроса се твърди, че са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика –Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а за останалите въпроси – че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като липсва практика на ВКС по тях (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор, съответно – от 26.02.2021 г. (на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) и от 20.01.2021 г. (на Й. К. М. и Г. К. М.).
Третото лице-помагач на страната на ответника по иска „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД – С. Д. Н. – не заявява становище по касационните жалби.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 314/2017 г. на Софийски окръжен съд, е приел, че на 28.09.2015 г., по вина на С. Д. Н., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, е реализирано пътно-транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на Е. К. Г. – сестра на ищците Й. К. М. и Г. К. М. и баба на ищците М. Ц. С. и И. Ц. С.. С оглед механизма на произшествието, установен от заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза и предвид получените от починалата травми, решаващият състав е приел, че възражението на ответника за съпричиняване не е доказано по безспорен начин и поради това е неоснователно.
По отношение на спорния по делото въпрос за активната материалноправна легитимация на ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. К. Г., въззивната инстанция е счела, че същият следва да бъде разрешен с оглед постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което, освен лицата, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., по изключение право на обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, в т. ч. и във въззивното производство, решаващият състав, за разлика от първостепенния съд, е счел, че по отношение на ищците Й. К. М. и Г. К. М. тези предпоставки са осъществени. Приел е за доказани превишаващи обичайните негативни емоционални изживявания, които един брат и една сестра изпитват при смъртта на своята родственица, както и по-дълбока и по-силна, в сравнение с обичайната, духовна връзка между посочените двама ищци и починалата, обоснована с това, че: от малки те са били заедно; разчитали са един на друг, като починалата е била повече от сестра за тях – защитавала ги е, помагала им е; когато са пораснали са продължили да общуват често и духовната им връзка не е била прекъсвана. Поради това въззивната инстанция е преценила, че ищците Й. К. М. и Г. К. М. следва да бъдат обезщетени за болките и страданията от загубата на своята сестра по реда на чл. 52 ЗЗД, като справедливо в случая е обезщетение в размер на сумата 10 000 лв. за всеки от тях, за която сума, след частична отмяна на първоинстанционния акт, претенциите са уважени.
По отношение на ищците М. Ц. С. и И. Ц. С. въззивният съд е направил извод, че от събраните по делото доказателства не се установява между тях и баба им да са били изградени такива отношения, които да характеризират тяхната обич, взаимна признателност и привързаност като изключителни. Взел е предвид свидетелските показания, според които посочените ищци не са живеели в едно домакинство с баба си; имали са свои родители, за които няма твърдения и доказателства да са били лишени от родителски права или да не са полагали грижи за синовете си; починалата се е грижила за всички свои внуци, а не само за двамата ищци, еднакво добре.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато само по жалбата на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД. Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС – са осъществени по отношение на първата група въпроси, поставени от този касатор (въпроси № 1 - № 4), които обобщено се свеждат до конкретно формулирания въпрос по т. 1: „Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд“. Предвид съображенията, с които въззивният съд е обосновал активната легитимация на ищците Й. К. М. и Г. К. М. да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра, за доказано следва да се счете твърдяното от касатора-ответник противоречие на атакуваното решение със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Поради това, същото следва да бъде допуснато до касационен контрол в частта, с която предявените от тези ищци искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) са уважени.
Що се отнася до втората група въпроси (въпроси № 5 - № 7), свързани с действието на цитирания тълкувателен акт във времето, доколкото въззивното решение не съдържа произнасяне по тях, същите нямат характер на обуславящи за изхода на делото, т. е. по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се обсъжда налице ли е поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Констатацията за противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика по въпроса, свързан с активната материалноправна легитимация на ищците Й. К. М. и Г. К. М., и допускането на въззивното решение до касационен контрол в тази му част автоматично изключва възможността за допускане на касационното обжалване на същия акт в атакуваната от същите ищци негова част, касаеща размера на присъденото им обезщетение за неимуществени вреди.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в атакуваната от ищците М. Ц. С. и И. Ц. С. негова част.
На първо място, поставеният от тях въпрос „Дължи ли се обезщетение при наличие на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, когато увреденият търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“ не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът съдържа твърдението на самите ищци, че между тях и баба им е налице трайна и дълбока емоционална връзка и че от смъртта й същите търпят продължителни болки и страдания, което не съответства на приетото от предходната инстанция. По своята същност, въпросът обективира несъгласието на двамата касатори с извода на Софийски апелативен съд, че по отношение на тях не са осъществени предвидените в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, т. е. въпросът е относим към правилността на обжалваното решение, поради което не може да обоснове допускане на касационния контрол, както е разяснено в мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
На второ място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая касаторите не са аргументирали поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК съгласно посочените разяснения в практиката, а са заявили общо оплакване за „противоречие с основни принципи в правото относно деликта, със закона и събраните доказателства“.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 12431 от 03.12.2020 г. по в. гр. д. № 6220/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски окръжен съд решение № 165 от 25.11.2019г. по гр. д. № 239/2018 г., предявените от Й. К. М. и Г. К. М. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място] частични искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра Е. К. Г., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2015 г., са уважени за сумите от по 10 000 лв.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 12431 от 03.12.2020 г. по в. гр. д. № 6220/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски окръжен съд решение № 165 от 25.11.2019г. по гр. д. № 239/2018 г., с която предявените от Й. К. М. и Г. К. М. частични искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра им Е. К. Г., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2015 г., са отхвърлени за разликата над 10 000 лв. до 60 000 лв.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 12431 от 03.12.2020 г. по в. гр. д. № 6220/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски окръжен съд решение № 165 от 25.11.2019г. по гр. д. № 239/2018 г., с която предявените от М. Ц. С. и И. Ц. С. частични искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба им Е. К. Г., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2015 г., са отхвърлени изцяло.
УКАЗВА на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 400 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: |