Р Е Ш Е Н И Е № 349 гр.София, 14 август 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ВЕРОНИКА ИМОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 955/2013 година Производството пред ВКС е образувано по искания от осъдените Р. С. Т. и К. Д. П. за възобновяване на наказателното производство,предмет на нохд № 1093/2012 год. на Пазарджишкия районен съд и внохд № 43/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд.В двете искания са изложени доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348,ал.1,т.2 и 3 НПК.Т. иска делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд,а П.-от въззивния.Алтернативно на отмяната на първо- и второинстанционния съдебни актове, и двамата осъдени поддържат искане за изменяване на въззивния акт и прилагане на условното осъждане. В съдебно заседание исканията се поддържат от упълномощени защитници.Осъдените Т. и П. писмено са декларирали нежеланието си за присъствие. Повереникът на частния обвинител Г. А. Д. иска оставяне на исканията без уважение,съображенията за което излага и в писмено становище. Претендира присъждане на разноските в тази инстанция. Представителят на ВКПр също не счита исканията за възобновяване за основателни. ВКС установи: С присъда № 1 от 3.І.2013 год. по нохд № 1093/2012 год. на Пазарджишкия районен съд Р. С.Т. е признат за виновен в това, че с цел да принуди Г. А. Д. от [населено място] и Д. А. Г. от /населено място/ да се разпоредят с парични суми в различен размер ги е заплашил с насилие,вкл. убийство,като заплахите по отношение на Г.А..Д. осъществил съвместно с К.Д.П.,за което деяние,извършено в /населено място/ от началото на 2009 год. до м.VІІ.2011 год.,и на основание чл. 213а,ал.2,т.1 и 4 във вр. с чл. 26,ал.1 НК е наказан с 3 години лишаване от свобода и 5 000 лв. глоба.К. Д.П. е признат за виновен в това,че с цел да принуди Г. А..Д. да се разпореди с по 1 850 лв. месечно,общо с 29 600 лв. за времето от началото на 2009 год. до м.VІ.2010 год.,го е заплашвал с насилие с действия и думи,включващи и заплаха с убийство,за което деяние,извършено съвместно с Р.С.Т. и на основание чл. 213а,ал.2,т.1 и 4 във вр. с ал.1 НК е наказан с 2 години и 6 месеца лишаване от свобода и 5 000 лв. глоба.Лишаването на двамата осъдени от свобода е постановено да започне при общ първоначален режим. С решение № 53 от 21.ІІІ.2013 год. по внохд № 43/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд присъдата е потвърдена. Исканията за възобновяване са допустими-направени са от легитимирани лица,в срок и срещу непроверени по касационен ред съдебни актове-но не и основателни. Твърдението за процесуална незаконосъобразност на първо- и второинстанционния съдебни актове е подкрепено в двете искания с едни и същи неоснователни доводи. Неоснователно е твърдението за незаконност на въззивния състав,един от членовете на който е следвало да се отведе на основание чл. 29,ал.1,т.1,б.”а” НПК.Според осъденият Т. основанието е налице,тъй като въпросният /неназован/ съдия „се е произнесъл с решение по делото” докато е било „висящо пред първата инстанция”,а според П. същият съдия е „участвал...при постановяване на решение по частен протест относно мярка за неотклонение парична гаранция”.Очевидно става въпрос за съдиите К. С. и К. П.,по отношение на които твърдяното от осъдения Т. е невярно:единственото решение,в постановяването на което двамата са участвали,е това по сега проверяваното внохд № 43/2013 год.Вярно е,че съдиите К.С. и К.П. са били членове на съдебния състав и по чнд № 626/2012 год. на Пазарджишкия окръжен съд. С постановеното по това дело определение,обаче,съдът не се е занимавал с мярка за неотклонение задържане под стража,а само при произнасяне по такава мярка и то в досъдебното производство,участвалите съдии са задължени по силата на чл. 29,ал.1,т.1,б.”г” НПК да се отведат от разглеждането на делото. Неоснователно е твърдението в искането на Т.,че въззивният съд не бил обсъдил „правните доводи” на неговия защитник „за незаконосъобразност” на първоинстанционната присъда.Това твърдение на Т. няма как да се основава на съдържащото се във въззивната жалба,която,противно на изискванията по чл. 320,ал.1,изр. второ НПК,не съдържа никакви доводи.Очевидно Т. има предвид устните изложения на защитниците,адвокатите П. и П.,но в пледоариите и на двамата не се съдържат каквито и да било доводи за неправилно прилагане на материалния закон съобразно приетите за установени факти,на които доводи въззивният съд да е дължал отговор в съответствие с чл. 339,ал.2 НПК. Не са основателни твърденията за:непосочване родствената връзка между заплашвания Г. А..Д. и свидетелите А..Д. и А. Д.;необсъждане показанията на свидетеля Л.Л.;необсъждане на противоречията в показанията на А..Д. и А. Д.,от една страна,и Л.Л.,от друга;липса на коментар върху съобщената от Л.Л. при очната му ставка с А. Д. информация за оказано му „въздействие” от страна на Д..Родствената връзка на заплашвания Г.Д. със сестра му А. Д. и баща им А..Д. е посочена още в мотивите към първоинстанционната присъда /на л. 161,абз. първи и същия лист,гърба,абз. втори/,където са обсъдени и показанията на Л.Л. /на л. 162,абз.първи/.Доказателственият анализ,относим към деянието с пострадал Г.А..Д.,е изложен от л. 160,гърба до първия абз. включително на л. 162 от мотивите към първоинстанционната присъда.В него съдът е защитил достатъчно убедително решението си да се довери на казаното от този пострадал и посочените по-горе негови близки,разпитани като свидетели,включително за отричания от Л.Л. инцидент с Г.Д.,на който са присъствали Л. и сестрата на Г.Д..Що се отнася до твърдяното „въздействие” /в искането на Т./,или в „опита за въздействие” /в искането на П./ от страна на А. Д. върху Л.,то не се потвърждава от прочита нито на самостоятелните показания на свидетеля,нито на показанията му при очната ставка с Д. в проведеното на 30.Х.2012 год. съдебно заседание. Неоснователно е твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение,квалифицирано в искането на Т. дори като „абсолютно”,при четенето показанията на неявилия се Г. А..Д..Действително с посочването на „чл. 281,ал.4,т.2 от НПК” съдът се е позовал на несъществуващо основание за четене показанията на този свидетел.От мотивната част на определението,обаче,ясно личи,че основанието за четене показанията на Г.Д.,дадени при досъдебното разследване,е заявения пред близките и повереникът му отказ да се яви пред съда,мотивиран със страх от подсъдимите.Т.е. съдът е имал предвид хипотезата на чл. 281,ал.4 във вр. с ал.1,т.2,предл. първо НПК и непълното й записване в съдебния протокол не е довело до ограничаването на което и да било от процесуалните права на осъдените според изчерпателното им изброяване в чл. 55 НПК. Не е основателно твърдението,че не били обсъждани наличните между осъдените и заплашваните и изнудвани от тях Д.Г. и Г.Д. „гражданскоправни отношения”.Този факт,възникнал с даването в заем на Г. и Д. на определени парични суми,не е бил оспорван от никого,но и няма никакво значение за последвалото престъпно поведение на Т. и П.. Неоснователно се твърди,че двете съдебни инстанции били тълкували „превратно” съдържанието на разговорите,водени от осъдените с пострадалия Д.Г..Записани със законосъобразно използвани СРС,съдържанието на тези разговори е предадено напълно обективно /в последния абз. на л. 160 от първ.д./. Неоснователно,накрая,съдът е упрекнат в „превратно тълкуване” на данните за личността на Т. и П.,който упрек съзнателно неглижира съществена част от установените факти.За двамата осъдени са приложени характеристични справки на л. 74 /за Т./ и на л. 84 /за П./ в т.ІІ от досъд. разсл. с оперативна полицейска информация за криминалните им прояви и поведение,за наличието на контакти между тях и други криминално проявени лица,за негативното отношение по местоживеене и към двамата.Съпоставяйки съдържащата се в посочените справки информация с тази в представените в първата инстанция характеристики /на л. 139 и 140 от първ.д./,съдът е изразил оправдано съмнение в обективността на написалите характеристиките съседи. Не е основателно и оплакването за явна несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода,идваща от неприлагането на условното осъждане.Само формално чистото съдебно минало на осъдените,като единствено смекчаващо отговорността им обстоятелство,далеч не е достатъчно за отлагане от изтърпяване на наложените им наказания.Необходимо е още да се констатира-включително от данните за личността и процесуалното им поведение,и доколко последното демонстрира искрено съжаление за стореното и стремеж към порядъчен живот-че специално- и генералнопревантивните цели на наказанието могат да се постигнат и без то да бъде изтърпяно.За тази именно важна констатация съдът основание не е имал и затова преценката му,че общественото здраве налага временното отстраняване на Т. и П.,е правилна. За касационното основание по чл. 348,ал.1,т.1 НПК не са изложени доводи,налагащи обсъждане и отговор. Съобразно горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на Р. С. Т. и К. Д. П. за възобновяване на наказателното производство,предмет на нохд № 1093/2012 год. на Пазарджишкия районен съд и внохд № 43/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Към Решение № 349 гр.София, 24 октомври 2013 година Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в закрито заседание на две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА ч.наказателно дело под № 955/2013 година Производството е образувано по аналогия с чл.306, ал.1, т.4 НПК. С молба вх.№ 2259 от 25.ІХ.2013 год. е поискано присъждане на разноските, които частният обвинител Г. А. Д. е направил по нд № 955/2013 год. на ВКС, 3-то н.о. Искането е основателно. Направено е в писменото становище от повереника на Д., приложено на л.24 от касационното дело, дължи се по силата на чл.189, ал.3 НПК и възлиза на 500 лева, представляващи заплатен хонорар на адвокат И. Г. В. от Пазарджишката АК, при което ВКС О П Р Е Д Е Л И: ОСЪЖДА Р. С. Т. и К. Д. П. да заплатят солидарно на Г. А. Д. 500/петстотин/лева разноски в тази инстанция. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: