2 Р Е Ш Е Н И Е №249/31.07.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 248 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Постъпила е молба от С. З. М., представляван от адв. С. Т., за отмяна на влязлото в сила решение № І-50-10 от 22.08.2016г. по гр.д. № 3865/2010г. на СРС, 50 състав и потвърждаващото го решение от 15.06.2017г. по гр.д № 14777/2016г. на СГС, ІІІ – Б отделение. Молбата за отмяна е обоснована с твърдение за наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят /ответник в исковото производство/ твърди, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение, с което е нарушено правото му на защита – делото е гледано в негово отсъствие, без да бъде редовно призован. Твърди, че е бил търсен от съда на неправилен адрес, а именно: [населено място], [улица], докато молителят живее в [населено място], [улица], заедно със съпругата си Е. С. М., но призовки на този адрес не са били изпращани. Твърди, че получената от Софийски районен съд информация за постоянния му адрес е грешка, като там дори е посочен друг град – П.. Твърди, че е узнал за постановеното решение едва на 29.07.2017г., тъй като именно тогава е получил съобщение от 21.06.2017г., в което е бил посочен като въззивник по гр.д.№ 14777/2016г. и е уведомен за задължението си да заплати държавна такса по сметка на съда. Твърди, че на 30.07.2017г. е получил копие от решението на въззивния съд. Поради това моли решенията да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът Гаранционен фонд оспорва подадената молба. Поддържа, че с процесния случай на ответника – молител в настоящото производство, е бил назначен особен представител, за чието възнаграждение ГФ е заплатил 400 лева, поради което правата му не само не са нарушени, а са защитени с всички възможни законови средства. Поддържа още, че твърденията на молителя за неправилно връчване не са основания за отмяна на решението, тъй като само необжалваеми решения подлежат на отмяна, а в случая решението на районния съд е било обжалвано от особения представител. Счита, че ако действително е налице неправилно връчване на решението, то срокът за обжалването му или не е започнал да тече, или подлежи на възстановяване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3- месечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, считано от деня на узнаване за постановеното решение – 21.07.2017г., когато на молителя е било връчено уведомление за дължимата по сметка на СГС държавна такса за въззивното производство. Постановеното въззивно решение не е връчвано, тъй като е окончателно, но във въззивното производство молителят е бил представляван от особен представител. Поради това, доколкото молбата за отмяна е основана на твърдения за нередовно призоваване на молителя поради изпращане на съобщенията на грешен адрес, т.е. се отрича наличието на предпоставки за назначаване на особен представител, следва да се приеме, че молбата е подадена в срок и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, молбата е основателна. Молителят обосновава искането си за отмяна на влезлите в сила решения с твърдението, че е бил лишен от възможност да участва в делото и да реализира защитата си поради нередовно призоваване в първоинстанционното производство – основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Производството пред СРС е образувано по подадена от Гаранционен фонд против С. З. М. искова молба с вх. № 3816 от 31.01.2011г. В настоящия случай препис от исковата молба и доказателствата са били изпратени до ответника С. З. М. на адрес: [населено място], [улица], но съобщението е върнато невръчено. С оглед на това е изпратено повторно съобщение на същия адрес, като на съобщението връчителят е удостоверил, че е посетил адреса три пъти и, след като не е намерил лице, което да се съгласи да приеме книжата, е залепил обявление по чл.47, ал.1 ГПК. При тези данни с разпореждане от 15.12.2011г. СРС е назначил на ответника особен представител, чрез когото тази страна е призовавана за насрочените съдебни заседания и на когото е връчено първоинстанционното решение. Срещу постановеното първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба от назначения на ответника – настоящ молител, особен представител и във въззивното производство тази страна отново е била призовавана чрез особения представител. Възивният съд служебно е изискал справка в Национална база данни „Население” за постоянния и настоящ адрес на въззивника С. З. М. и в изготвената справка са посочени постоянен и настоящ адрес на страната [населено място], [улица] от 16.01.2014г. Изпратените на този адрес две съобщения са върнати невръчени, като на първото е отбелязано от връчителя, че на [улица]от номер 8 следващият номер е 16, а на второто, че адресът е посетен три пъти, лицето не е открито, оставена е бележка, но до момента никой не се е отзовал. След постановяване на въззивното решение, влязло в сила като необжалваемо, на С. З. М. е връчено уведомление за дължимата по сметка на СГС държавна такса за въззивното производство, изпратено на адрес: [населено място], [улица]. От представеното с молбата за отмяна копие на лична карта на С. З., издадена на 13.02.2004г., със срок на валидност до 13.02.2014г., се установява, че през този период, постоянният му адрес е [населено място], [улица]. Това обстоятелство е видно и от намиращото се в кориците на първоинстанционото производство удостоверение № RяБ/12707 от 02.12.2009г., издадено от СДВР – Сектор БДС, в което е посочено, че от 13.02.2004г. постоянен адрес на С. З. М. е [населено място], [улица]. При така установените обстоятелства настоящият състав намира, че на молителя като ответник в исковото производство не са били редовно връчени преписи от исковата молба и доказателствата и че същият е бил нередовно призоваван в първоинстанционното производство. Призовките до него в това производство са били изпращани на адрес, който той не е обитавал, като към този момент е бил налице друг вписан постоянен адрес, на който съобщения не са изпращани. Поради това не са били налице и предпоставките на чл.47, ал.6 ГПК за назначаване на особен представител на тази страна. Във въззивното производство молителят е бил призоваван от адрес, посочен в служебно изисканата справка от Национална база данни „Население”, за постоянния и настоящия адрес на страната от 16.01.2014г. На този адрес молителят не е бил открит, но не е било залепено обявление по чл.47, ал.1 ГПК, а въззивният съд е призовавал страната чрез назначения в първоинстанционното производство процесуален представител. По този начин въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като при назначен в първоинстанционното производство в нарушение на изискванията на чл.47, ал.1 – ал.6 ГПК особен представител, и без във въззивното производство това нарушение да е поправено, като бъде залепено обявление по чл.47, ал.1 ГПК на действителния адрес на молителя с оглед неоткриването му на този адрес, е продължил да призовава молителя чрез особения представител. С оглед нередовното му призоваване молителят е бил лишен от възможността да участва в производството и да реализира защитата си лично или чрез упълномощен от него представител. В тази връзка е без значение обстоятелството, че на молителя е бил назначен особен представител, доколкото поради допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила молителят не е могъл да упражни правото си сам да избере и упълномощи процесуален представител. Д. на ответника по молбата, че първоинстанционното решение не е влязло в сила поради нередовното му съобщаване на молителя и поради това не подлежи на отмяна, е неотносим, тъй като е налице и постановено влязло в сила като необжалваемо въззивно решение, чиято отмяна, макар и непрецизно, също е поискана с петитума на молбата за отмяна. По изложените съображения настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, с оглед на което следва да бъде отменено влязлото в сила решение от 15.06.2017г. по гр.д № 14777/2016г. на СГС, ІІІ – Б отделение и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По отговорността на страните за разноски следва да се произнесе въззивният съд с оглед изхода на делото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 4325 от 15.06.2017г. по гр.д № 14777/2016г. на СГС, ІІІ – Б отделение. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: