Р Е Ш Е Н И Е № 166 София, 13.01.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 43 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по касационна жалба на [фирма] чрез главен юрисконсулт М. М. срещу решение от 14.04.2010 г. на Софийски градски съд /СГС/ по в.гр.д. № 7177/2009 г. в частта, в която е оставено в сила решение на Софийски районен съд /СРС/, уважаващо иск на В. Д. Я. срещу касатора за обезщетение за неимуществени вреди от увреждане от ПТП над сумата 5000 лв. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост. Касаторът счита, че заявеният с исковата молба размер на претенцията за неимуществени вреди, с който е сезиран съда, е в пълния размер на търсеното обезщетение за претърпени болки и страдания. Прилагайки доказан в хода на производството принос на ищеца за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП към по-висок от заявения с исковата молба размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът е разгледал иск, с който не е сезиран. Ето защо решението в обжалваната част – над присъдения размер от 5000 лв. до 9000 лв. е недопустимо. Ответникът по жалбата – В. Д. Я. не взима становище. С определение № 539/11.07.2011 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на СГС в частта му, уважаваща иска над 5000 лв. относно допустимостта му, за която допустимост съдът следи служебно и предвид разпоредбата на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС при материалноправен въпрос: Следва ли петитумът на иска да съвпада с определеното от съда цялостно обезщетение и когато той не съвпада, независимо че съвпада с диспозитива на решението, недопустимо ли е това решение?. Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: Касационната жалба е неоснователна. СРС е сезиран с иск от В. Я. срещу [фирма] по чл.407 ТЗ /отм./ за сумата 10000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от увреждане при ПТП. СРС е уважил иска за 9000 лв. и го е отхвърлил за разликата до предявения размер, като не е приел съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца. По жалба на [фирма], СГС е потвърдил решението на СРС, като е приел съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, но е посочил, че и след приспадане на това съпричиняване, справедливият размер за обезщетението за претърпените от ищцата болки и страдания е най-малко 9000 лв. СГС е приел, че първоинстанционният съд не се е произнесъл свръхпетитум, тъй като преценката за размера на обезщетението при съпричиняване следва да се направи, като се вземе предвид действителния размер на претърпените вреди. По така поставения въпрос, с оглед на който ВКС е допуснал касационно обжалване на делото, настоящият състав на ВКС намира следното: При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД и вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Преценката за размера на обезщетението при прието съпричиняване от съда следва да се прави, като се вземе предвид действителния размер на обезщетението, което да съответства на вредите, причинени на пострадалия. Правилно СГС е приел, че само по този начин увреденото лице би получило справедливо обезщетение за претърпените от него вреди при увреждането. В съответствие с диспозитивното начало в ГПК следва да има съвпадение между петитума на предявения иск и диспозитива на решението. Определеният цялостен размер на обезщетението в мотивите на същото, който не е присъден с диспозитива на решението не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което ако такъв е определен в по-голям размер от петитума на иска и диспозитива на решението, не е налице недопустимост на решението в тази част. Ето защо решението на СГС, с което е присъдено обезщетение на пострадалата В. Д. Я. над 5000 лв. до 9000 лв. е в рамките на заявения петитум от исковата молба и е допустимо, независимо че е определено цялостно обезщетение в по-голям размер в мотивите на решението, от което е приспаднато съпричиняването от самата пострадала. Доколкото е налице съвпадение и присъждане на обезщетение в диспозитива на решението в рамките на петитума на предявения иск, не е налице недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част, поради което касационната жалба е неоснователна. Въззивното решение в обжалваната му част е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът не присъжда разноски на никоя от страните, тъй като такива не са поискани. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 предл.1-во ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.04.2010 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 7177/2009 г. в частта, в която е оставено в сила решение от 18.11.2008 г. по гр.д. 11333/2005 г. на Софийски районен съд, 47 състав, уважаващо иск по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ на В. Д. Я. срещу [фирма] за неимуществени вреди над сумата 5000 лв. със законните последици. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.