2 Р Е Ш Е Н И Е N 23 гр. София 28.04.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 4325/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. З. Г. П. и К. Г. С. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 575 от 31.03.2015г. по гр.д. № 46/2015г. по извършване на делбата. Ответниците Н. К. К. и М. И. К. са подали отговор, в който изразяват становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е приета за допустима с определението по чл. 288 ГПК № 350 от 20.11.2015г. и е допусната за разглеждане по същество по правния въпрос дали съсобственост , при която единият от съделителите е придобил права по приращение в режим на съпружеска имуществена общност, е пречка за разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанието за допускане на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба и намира следното: По основанието за допускане на касационното обжалване. Принцип на извършването на делбата съгласно чл. 69 ал.2 ЗН във връзка с чл. 34 ал.2 ЗС е, всеки съделител да получи дял в натура, доколкото това е възможно. Само ако имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, той се изнася на публична продан – чл. 348 ГПК. Според задължителното тълкуване в ППВС 4/1964г. т.5 неподеляемост на делбените имоти е налице, не само когато предмет на делбата е единствен недвижим имот, който не може реално да се подели между съделителите, но и когато имотите са по-малко от броя на дяловете и всеки имот поотделно е реално неподеляем. За да се извърши делбата по законосъобразен способ при липса на заявени възлагателни претенции, съдът следва да установи дали делбените имоти са поделяеми и в зависимост от самостоятелните обекти, които могат да се обособят, да прецени дали е възможно извършване на делбата чрез жребие или разпределяне на имотите /чл. 348, 353 ГПК/. Преценката за поделяемостта на сгради и на самостоятелни обекти в тях следва да се извърши по критериите и при предпоставките, съдържащи се в чл. 203 ЗУТ като делбеният съд има задължение служебно да назначи вещо лице, което да даде заключение дали делбените имоти са поделяеми. Това задължение има и въззивният съд , при направен довод за приложимостта на способ за извършване на делбата, обусловен от поделяемостта на имотите и този въпрос е останал неизяснен при разглеждането на делото от районния съд – решение на ВКС , І г.о. № 39 от 13.02.2015 г. по гр. д. № 4890/2014 г., постановено по чл. 290 ГПК. Когато предмет на делбата е наследствено имущество и броят на имотите е равен на наследствените колена , формирани от броя на преките наследници на общия наследодател, делбата следва да се извърши чрез разпредялена на имотите по реда на чл. 353 ГПК по колена - решение на ВКС, ІІ г.о. № 69 по гр.д.№ 184/2015г. Ако при смесена съсобственост, възникнала не само от наследяване, но и от друг придобивен способ, част от съделителите изразят желание да получат общ дял, волята им следва да бъде зачетена и ако е възможно да се обособят дялове както за тях, така и за останалите съделители, делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК. Когато в делбата участват съпрузи и притежават идеална част от делбеното имущество в режим на съпружеска имуществена общност по чл. 21 СК, която по време на брака е неделима, на тях в хипотезата на чл. 353 ГПК следва да се разпредели общ дял. По основателността на касационната жалба. С оглед изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, изводът на съда за наличие на смесена съсобственост е правилен, защото правата на съсобствениците не произтичат изцяло от наследяване, а и от договор за дарение. В нарушение на процесуалните правила обаче съдът е приел, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имотите на публична продан като се е произнесъл единствено по довода на въззивниците за възможността за разпределяне на имотите по колена. Както се посочи в изложението по правния въпрос , по който е допуснато касационното обжалване, избирането на способа за извършване на делбата зависи най-напред от поделяемостта на делбените имоти като невъзможността за разпределяне на делбените имоти по колена не изключва във всички случаи приложението на чл. 353 ГПК. По настоящото дело въпросът за поделяемостта на имотите останал неизяснен в първата инстанция, тъй като не е поставена такава задача на вещото лице. В съдебното заседание на 11.09.2014г. то е изразило становище, че сградата е еднофамилна, и районният съд е приел, че е неподеляема, независимо че делбата е допусната на самостоятелни обекти с идентификатори по кадастралната карта. К. карта не създава, а отразява собствеността, затова при спор в делбата дали заснет с отделен кадастрален номер етаж от сграда , е самостоятелен обект на собственост, е необходимо да бъде изслушано вещо лице с конкретно поставена задача да се произнесе за поделяемостта не само с оглед на съществуващото положение, но и с оглед възможността след известни преустройства , отделните етажи да бъдат обособени в самостоятелни обекти и дали самите те са поделяеми . Ето защо районният съд е следвало да назначи вещо лице с такава задача и след като не го е сторил, искането за назначаване на експертиза във въззивната инстанция, направено във въззивната жалба е било допустимо съгласно чл. 266 ал.3 ГПК , а и без такова искане съдът е бил длъжен служебно да я назначи във връзка с доводите в жалбата – ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е основание по чл. 281 ал.1 т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293 ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се изслуша нова експертиза за поделяемостта на имотите и евентуално да изпълни процедурата по чл. 203 ГПК ако се установи, че обособяването на самостоятелни обекти изисква определени преустройства. На вещото лице следва да бъде поставена задача да даде заключение за възможните дялове, които могат да се обособят със съответните помещения от призема и тавана, както и припадащите се на всеки самостоятелен обект съгласно чл. 40 ЗС идеални части от дворното място, което ще придобие статут на обща част по отношение на триетажната сграда по смисъла на чл. 38 ЗС при извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, а другата сграда, построена в дворното място , която не е предмет на делбата , ще остане в режим на суперфициарна собственост. Следва също така да бъдат събрани доказателства кои съделители кои етажи от сградата ползват и дали е спазен договорът за групов строеж от 1992г. за съответните обекти, който съсобствениците са постигнали съгласие да изградят, което е от значение за начина на разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК като се отчете настъпилото правоприемство след смъртта на съделителката Василка А. П. пред въззивния съд и групирането на съделителите З. Г. П. и К. Г. С.. При определяне правата на съделителите след смъртта на Василка А. П., починала по време на въззивното производство, съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 5 ал.1 ЗН като разпредели нейната част между низходящите й наследници. По изложените съображения обжалваното решение по извършване на делбата следва да се отмени изцяло включително и в частта за разноските, заедно с решението от 25.05.2015г. за поправка на очевидна фактическа грешка , с което то представлява едно цяло, и за изменение на първоначалното решение за разноските, което в тази част има характер на определение. При новото разглеждане на делото следва да бъдат присъдени и разноските за касационното производство на основание чл. 294 ал.2 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло включително и в частта за разноските решението на Пловдивския окръжен съд № 575 от 31.03.2015г. по гр.д. № 46/2015г. по извършване на делбата, както и изцяло решението № 916 от 25.05.2015г. по гр.д. 46/2015г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: