Р Е Ш Е Н И Е № 60239 гр. София, 19 януари 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 843 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Настоящото - второ по ред, касационно производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - Велико Т. и по жалби на адв.В. М. и адв. Н. В., в качеството им на повереници и особени представители на частните обвинители и граждански ищци, съответно - Ю. М. Ф. и Т. Р. Г., против въззивна присъда № 1/19.04.2021 г., постановена по внохд № 396/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В протеста и жалбите са наведени касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Посочено е, че въззивният съд е оценил превратно събраните по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, като е допуснал нарушения на процесуалните правила по чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107, ал.5 от НПК. Опорочената процесуална дейност е довела до неправилното приложение на закона, предвид формирания извод за невиновност на подсъдимия. Претендира се да се отмени атакуваната оправдателна присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за отстраняване на допуснатите нарушения и осъждане на подсъдимия по повдигнатите обвинения, като се измени първоинстанционната присъда, съобразно исканията във възивния протест. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и пледира той да се уважи по изложените в него и в жалбите на частното обвинение съображения. Частните обвинители и граждански ищци Ю. М. Ф. и Т. Р. Г., които след подаването на касационните жалби са навършили пълнолетие, редовно призовани, не се явяват. Поверениците адв.М. и адв.В. поддържат жалбите и считат, че те следва да се уважат. Подсъдимият П. А. и защитникът адв.А. С. молят протеста и жалбите да се отхвърлят, а въззивната присъда като правилна и законосъобразна да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационният протест и жалбите на частните обвинители и граждански ищци са подадени в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С присъда № 4/18.01.2019 г. по нохд № 505/2017 г. на Окръжен съд - Русе подсъдимият П. С. А. е признат за виновен в това, че в [населено място], област Русе, на неустановена дата: - през периода м. март 2016 г. - 09.05.2016 г. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на повече от две малолетни лица - А. Д. А., [дата на раждане] , Ю. М. Ф., [дата на раждане] и Е. Е. Г., [дата на раждане] , поради което и на основание чл.149, ал.5 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода. - през периода м. март 2016 г. - 09.05.2016 г. е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст - А. Д. А., [дата на раждане] , поради което и на основание чл.149, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода. - през периода м. март 2016г. - 09.05.2016 г. е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст - Е. Е. Г., [дата на раждане] , поради което и на основание чл.149, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода. - през м. декември 2015 г. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст - Т. Р. Г., [дата на раждане] , като блудството е извършено чрез употреба на сила, поради което и на основание чл.149, ал.2, т.1 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на А. е наложено едно общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че през периода 06.10.2015 г. - 23.06.2016 г. в [населено място] и в [населено място], в условията на продължавано престъпление – 42 пъти, е държал на компютърни системи порнографски материали за създаването, на които са използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18 години, престъпление по чл.159, ал.6, пр.1 от НК и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. На основание чл.59 от НК е приспаднат периода, през който подсъдимият е бил задържан, считано от 31.05.2017 г. до 05.07.2018 г., както и изтърпяването на мярката за неотклонение „домашен арест“, считано от 06.07.2018 г. Подсъдимият А. е осъден да заплати на Т. Г. сумата от 8 000 лв., а на Ю. Ф. - 1 500 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди, съответно от престъплението по чл.149, ал.2 от НК и чл.149, ал.5 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното им изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от по 10 000 лв. гражданските искове са отхвърлени като неоснователни. На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, включително и дължимата държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове. По протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Русе относно неправилното приложение на чл.78а от НК и за увеличаване на наказанието по останалите четири обвинения и жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 289/2019 г. по описа на Апелативен съд - Велико Т.. С постановената по делото присъда № 40/10.02.2020 г. на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.3 от НПК е отменена първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.159, ал.6, пр.1 от НК и на основание чл.78а е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като е признат за невиновен и е оправдан по така повдигнатото му обвинение. На основание чл.334, т.3 вр. с чл.337, ал.1, т.1 от НПК първоинстанционната присъда е изменена, като е намален размера на наложеното на А. за престъплението по чл.149, ал.5 от НК и определеното на основание чл.23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание от четири на три години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години, като е намален и размера на присъденото на Т. Г. обезщетение от 8 000 лв. на 2 000 лв. По касационен протест и жалба на защитника с решение № 151/14.12.2020 г. по н.д. 649/2020 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение, на основание чл.348, ал.3, т.2 от НПК е отменена изцяло въззивната присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Велико Т.. С втората въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 от НПК е отменен изцяло първоинстанционният съдебен акт, като подсъдимият А. е признат за невинен по всички пет обвинения, отхвърлени са предявените граждански искове, а на основание чл.190, ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. В решенията си ВКС многократно е подчертавал, че в касационното производство, за разлика от въззивното, не съществува служебно начало и съдът проверява атакувания акт единствено в частта и във връзка с отразените в документа, с който е сезиран, основания и данните, които ги подкрепят. В този смисъл, въпреки че с протеста декларативно е атакувана постановената въззивна присъда в нейната цялост, в допълнението към него, а и в съдебно заседание, не са изложени каквито и да било данни в подкрепа на изразеното несъгласие от прокурора във връзка с оправдаването на подсъдимия по двете обвинения по чл.149, ал.1 от НК, с пострадали А. А. и Е. Г., поради което и предвид, че така направените възражения не са надлежно конкретизирани и мотивирани, съгласно изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, те не съставляват годно основание за произнасянето на съда, т.е. настоящото производство следва да се провери съдебния акт единствено в останалата му част и то само съобразно изложената конкретика. По протеста относно обвинението по чл.159, ал.6, пр.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. Напълно несъстоятелна се явява претенцията на представителя на държавното обвинение за допуснато нарушение на чл.18 от НПК, тъй като контролираният състав не е нарушил процесуалните правила за приобщаване на заключението по назначената от първия въззивен състав повторна съдебно техническа експертиза. В постановеното по реда на чл.327 от НПК определение, вторият състав на апелативния съд самостоятелно е преценил необходимостта от повторна техническа експертиза и е назначил такава, макар с идентична задача и е определил за експерт същото вещо лице. Страните по делото не са направили възражения нито относно личността на посочения специалист в областта на компютърните технологии, нито относно поставените задачи. В хода на проведеното допълнително съдебно следствие, изготвеното пред първия въззивен състав заключение е приобщено към доказателствената съвкупност в пълно съответствие с процедурата по чл.282 от НПК. По изложените съображения касационният състав счита, че експертно заключение на в.л. Е. Л. е надлежно инкорпорирано по делото, при спазване на всички законови изисквания за това, поради което не може да се приеме застъпеното в протеста становище, че вторият въззивен състав е изградил вътрешното си убеждение въз основа на експертно заключение, което не е събрал лично и е накърнен принципа за непосредственост, залегнал в разпоредбата на чл.18 от НПК. Съвсем отделен е въпросът доколко удачно е било изобщо повторното назначаване на тази експертиза, при това по инициатива на съда, тъй като още към момента на постановяване на определението по допускането й, предвиденият в закона абсолютен давностен срок, за който съдът следи служебно, относно вмененото във вина на подсъдимия държане в компютърни системи на порнографски материали е бил изтекъл. Съгласно повдигнатото обвинение по чл.159, ал.6, пр.1 вр. с чл.26 от НК, деянията са осъществени в периода 06.10.2015 г. - 23.06.2016 г. Към този момент, а и към настоящия, законът предвижда наказание до една година лишаване от свобода и глоба до 2 000 лв. Съобразно разпоредбата на чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, абсолютният давностен срок за наказателно преследване спрямо подсъдимия е в размер на четири години и половина, като започва да тече от датата на довършване на деянието – 23.06.2016 г. и е изтекъл на 23.12.2020 г., като подсъдимият не е направил искане наказателното производство да продължи. Визираното обстоятелство не е коментирано от предходната съдебна инстанция, но то обезсмисля обсъждането на изложените в протеста съображения доколко автоматично съхранените от операционните системи на двата компютъра на подсъдимия, т.е. независимо от волята и знанието му, „остатъци“ от разглеждани преди време снимки и филми от интернет, макар и с порнографско съдържание, представлява „държане“ на такива материали, по смисъла на чл.159, ал.6, пр.1 от НК. По отношение на останалата част на атакувания съдебен акт е налице идентичност както на наведените касационни основания, така и заявените в тяхна подкрепа сходни съображения от представителя на държавното и от поверениците на частното обвинение, което позволява протеста и жалбите да се разгледат едновременно, независимо от самостоятелните аргументи в някои от тях, на които ще се отдели необходимото внимание. Доколкото твърдяното наличие на съществени процесуални нарушения предпоставя коректното разрешаване и на въпроса за правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира за необходимо да се произнесе на първо място относно ангажираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. относно обвинението по чл.149, ал.2, т.1 вр. с ал.1 от НК. Основните възражения в протеста и в жалбата на адв.В. са свързани с извършения от въззивния съд едностранчив анализ и оценка на доказателствата, с акцент върху показанията на пострадалата Т. Г.. Изложените съображения съдържат по-скоро собствен - на представителите на държавното и частното обвинение, прочит на съдържанието на доказателствените източници, а касационният протест и жалбата имат характеристиките на въззивни такива. Предвид особеностите на касационното производство пред настоящия съд не съществува процесуална възможност за преоценка достоверността на доказателствата и доказателствените средства, което е суверенно право на инстанциите по фактите. Същевременно непредубеденият прочит на мотивите на въззивната присъда налага извода, че вторият състав от апелативния съд, в съответствие с изискванията на чл.339, ал.3 вр. чл.305, ал.3 от НПК, е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а отправените към първата инстанция критики не само не представляват съществено нарушение на процесуалните правила, но е допустима и законосъобразна дейност при осъществяване на въззивния контрол. Изложените съображения съдържат пълноценен анализ и собствена преценка на доказателствените материали, които са напълно достатъчни за проследяване на процеса на формиране вътрешното убеждение на контролирания съд. В съответствие с дадените указания в предходното решение на ВКС, в детайли са обсъдени свидетелските показания, включително и депозираните от пострадалата в различните фази на процеса, предвид установената й преди инкриминирания инцидент параноидна шизофрения, генерализирани разстройства на поведението и емоциите, без да е лишена от годността правилно да възприема и да възпроизвежда факти. Касационният състав намира, че въззивният съд с основание е отказал да кредитира като достоверни показанията на св.Т. Г. относно твърденията й, че сутринта, около 06,30 ч., на неустановена дата през месец декември 2015 г., подсъдимият я целунал по бузите, издърпал със сила ръката й, като я допрял до половия си член, при което тя избягала. Споменаването на тези уличаващи факти близо две години и половина след инкриминирания период, констатираните вътрешни противоречия в показанията на самата пострадала, а и със заявеното от нейната баба, които макар да не касаят ключови и от съществено значение за предмета на делото обстоятелства, са мотивирали въззивния съд да преразпита кмета на селото и жена му - св.Д. и А. П., за изясняване показанията на пострадалата относно съобщението за инкриминираните събития, с което съдът е изпълнил задължението си за пълното разкриване на обстоятелствата във възможния и необходим обем. Въззивният съд е направил собствена оценка за достоверност на заявеното от Г., като го е съпоставил с обясненията на подсъдимия и показанията на другата група свидетели, които не са оборени в частта им, че през зимните месеци А. не живее приоритетно на село, а се прибира при жена си и сина си в [населено място], където е постоянният му адрес, а самата пострадала - след пристигането си през ноември 2015 г. в [населено място] е транспортирана до автобусната спирка за училище в [населено място] поле с автомобил от дядо си. Посоченото налага извода, че показанията на свидетелката, въпреки тяхната специфика, не са анализирани едностранчиво, превратно или в разрез с правилата на формалната логика. Съдът е изпълнил задължението да ги обсъди детайлно и задълбочено, наред с останалите доказателствени източници. В този смисъл показанията на свидетелката, с оглед тяхната непоследователност, вътрешна противоречивост, а и отсъствието на подкрепа в останалата детайлно анализирана доказателствена съвкупност, макар и поставени в основата на формираните изводи по фактите, не разкриват установено по несъмнен начин престъпно поведение от страна на подсъдимия. относно обвинението по чл.149, ал.5, т.1 вр. с ал.1 от НК. В протеста и в жалбата на адв.М. е посочено, че възззивният съд не е обсъдил обективно показанията на пострадалите Е. Г., А. А., Ю. Ф. и на братята на последната – В. Ф. и А. Ф., без да изложи мотиви е кредитирал заявеното от тях пред първоинстанционния съд, а не в хода на досъдебното производство, напълно е игнорирал обстоятелството, че майката на подсъдимия се е срещала с част от родителите на децата – св.М. М. и св.С. И. и е подценено значението на комплексните съдебно психиатрични и психологични експертизи, че разминаванията в показанията на малолетните и непълнолетните свидетели относно отделни факти е защитен механизъм, предвид възрастта им. В този смисъл изложените мотиви били непълни, защото не са обсъдени всички факти по делото, превратно тълкувани – тъй като съдът е приел, че Ю. Ф. имала финансов интерес и манипулирала останалите. Така направените възражения не намират опора в данните по делото. Не се съзират пороци при обсъждане на доказателствата, като съдът нито е игнорирал част от тях, нито е ценил други превратно. Вторият състав на апелативният съд е изложил ясни и убедителни аргументи защо възприема показанията на децата, дадени пред първоинстанционния съд, с изключение на заявеното от Ю. Ф., които са останали изолирани от доказателствената съвкупност, а и касаят извършването на инкриминираните действия от подсъдимия не спрямо нея, а по отношение на другите деца. Достоверността на последните е преценена не само с оглед заинтересоваността, предвид процесуалното й качество на частен обвинител и граждански ищец, но и съобразно тяхната логическа последователност и конкретност. Макар въззивният състав да е обвързал показанията на Ю. Ф. с нейната добросъвестност, заявеното от нея не е намерило обективна подкрепа в останалите детайлно анализирани показания на останалите деца и на техните родители, поради което с основание те не се възприети за достоверни. Същевременно не следва да се подценява и значението на разпоредбата на чл.7 от НПК, съобразно която централно място в наказателния процес заема съдебната фаза, а досъдебното производство има само подготвителен характер. За съда не е съществувала възможност да пренебрегне заявеното от родителите на А. А. и Е. Г., че те са отрекли пред тях да е вярно за споделените им от М. Ф. „притеснителни“ неща, който ги е и накарал да подадат жалбите, както и че Ю. Ф. ги „наговаряла“ да си „измислят“ в полицията, което те приели като „майтап“. В този смисъл не може да се приеме, че не е обсъдено значението на обстоятелството, че по време на разпита на ключовата свидетелка Е. Г. родителите й вече са направили опит да оттеглят жалбата си. На тази основа с основание въззивният съд е достигнал до извода, че заявеното в показанията на Ю. Ф. и на нейния баща е останало изолирано, не може да му се даде вяра, а и не е достатъчно за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия, поради което не може да се приеме, че мотивите страдат от проявена селективност и едностранчивост при изследване на фактите, включени в предмета на доказване, чрез пренебрегване на част от ангажираните от прокурора гласни доказателствени средства. По делото няма данни за упражнен натиск от страна майката на подсъдимия Т. П. по отношение, на който и да е от свидетелите, включително и спрямо родителите на децата, както се твърди в протеста. При проведената среща между Т. П. и св.М. М. – майка на А. А., на беседката „жената не е казала нищо лошо, … само искаше да разбере какво е станало с П.. После дойде С.. И тя седна при нас“. Без да са пренебрегнати противоречията в доказателствения материал, не са подценени и заключенията на психологично-психиатричните експертизи, относно годността на децата да дават правдиви показания. Изложените от страна на въззивния съд съображения не могат да се възприемат като израз на несъгласие със становището на експертите, че разпитът пред съдия, в „Синята стая“, е щадящ метод, чрез който децата са по-спокойни и дават адекватни и точни отговори, без да останало извън вниманието на съда, че експертизата не е доказателство или доказателствено средство, не е факт от обективната действителност, свързан с обстоятелствата по делото, а особен способ, насочен към изясняване на тези обстоятелства. От съдържанието на протеста и допълнението към него не става ясно каква е връзката между „инцидента на 25.05.2017 г.“ и депозираната на 27.09.2017 г. от подсъдимия /след отказ на прокурор от РП - Русе от 03.04.2017 г. да се образува досъдебно производство/ частна тъжба срещу М. Ф., по която е постановена влязла в сила на 22.06.2018 г. присъда, с която Ф. е признат за виновен в това, че на 14.02.2017 г. е причинил на А. лека телесна повреда – болки и страдание, без разстройство на здравето, но тъй като пострадалият е отвърнал веднага на дееца със същата такава телесна повреда, на основание чл.130, ал.3 от НК и двамата са освободени от наказание. При отсъствието на процесуални нарушения, с основание не са възприети като осъществени от подсъдимия, изложените в обвинителния акт и послужили за първоначалното му осъждане блудствени действия, изразяващи се в опипване по различни части на тялото – гърба и косата, пляскане по дупетата, целуване по бузите на малолетните Ю. Ф., А. А. и Е. Г., като междувременно А. вкарвал ръката си в гащеризона, с който той бил облечен и се опипвал в областта на половия орган. Постановената въззивна оправдателна присъда напълно изчерпва и основанията на чл.45 от ЗЗД за ангажиране деликтната гражданска отговорност на подсъдимия, тъй като в случая не е установено противоправно поведение от страна на А.. По изложените съображение Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че протестът и жалбите на частното обвинение са неоснователни и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 1/19.04.2021 г., постановена по внохд № 396/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: