3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №118 С.,17.02.2012 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 20/2012 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Л. А. от [населено място] срещу определение № 592 от 03.11.2011 г. по в. ч. гр. д. № 1159/2011 г. на Великотърновски окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено разпореждане от 23.08.2011 г. по ч. гр. д. № 108/2011 г. на Великотърновски районен съд за връщане на подадената от С. Л. А. от [населено място] частна жалба по чл. 419 ГПК срещу постановеното по същото дело разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 14.01.2011 г. Частният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е определил дължимата по частната жалба, подадена на основание чл. 419 ГПК, държавна такса в размер на 306 лв., вместо в размер на 15 лв. съгласно чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Допускането на касационно обжалване е мотивирано с твърдението, че въпросът за размера на държавната такса, дължима по частна жалба по чл. 419 ГПК, е решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 99 от 08.02.2010 г. по ч. т. д. № 793/2009 г. на ІІ т. о. и определение № 477 от 30.06.2010 г. по ч. т. д. № 504/2010 г. на ІІ т. о. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата като недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор от 28.12.2011 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК срок. За да потвърди разпореждането на Великотърновски районен съд по ч. гр. д. № 108/2011 г., с което е върната подадената от С. Л. А. от [населено място] частна жалба срещу постановеното по същото дело разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 14.01.2011 г., въззивният съд е счел, че частният жалбоподател не е изпълнил дадените му с разпореждане от 18.05.2011г. указания за довнасяне на държавна такса по частната жалба в размер на сумата 306 лв., определена съгласно чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, като е приел същата за приложима и за производството по чл. 419 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като са осъществени както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – значимост на поставения въпрос за изхода на делото, така и конкретно заявеното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1 ,т. 1 ГПК. Постановеното от въззивния съд определение е в отклонение от практиката на ВКС, обективирана не само в представените от частния касатор, но и в множество други определения – определение № 431 от 02.06.2011 г. по ч. т. д. № 370/2011 г на ІІ т. о.; определение № 606 от 09.07.2010 г. по ч. т. д. № 393/2010 г. на ІІ т. о. и др. Според цитираната практика, при обжалване на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение по реда на чл. 419 ГПК дължимата държавна такса е тази по чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /15 лв./, а не таксата по чл. 18 от същата тарифа /1 % от размера на заявеното вземане/, каквато е дължима само при обжалване на отказа да бъде издадена заповед за изпълнение, т. е. при произнасяне по основателността на заявлението. С оглед на изложеното, дадените от съда указания на частния жалбоподател за довнасяне на сумата 306 лв. /над първоначално внесената държавна такса в размер на 15 лв./ са незаконосъобразни и поради това неизпълнението им не може да има за последица връщане на частната жалба. Ето защо, обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Поради това, че частната жалба по чл. 419 ГПК вече е била администрирана от районния съд – препис от същата е връчен на ответната банка, която е депозирала писмен отговор срещу нея, след връщането на делото на районния съд същото следва да бъде изпратено на Великотърновски окръжен съд за произнасяне по частната жалба. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 592 от 03.11.2011 г. по в. ч. гр. д. № 1159/2011 г. на Великотърновски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Великотърновски районен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: