Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр. София, 05.03.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Бисер Троянов при участието на секретар К. Павлова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 2219 / 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Н. А. Х. за възобновяване на нохд № 125/2011 г. по описа на Районен съд –гр. Козлодуй. В искането се сочи, че постановената по делото присъда, потвърдена с въззивно решение от Окръжен съд - Враца , е базирана на неверни свидетелски показания и почива на предположения. Изтъква се също така несправедливост на наложеното наказание, като „прекалено завишено.” С тези доводи се настоява за ново разглеждане на делото или изменение на наложената санкция. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и защитата му поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира за отхвърляне на претенцията на осъдения. Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване , установи следното : Районният съд в гр. Козлодуй с присъда №10 от 17.05.2013 г. по нохд №125/2011 г. признал подсъдимия Н. А. Х. за виновен в това, че на 16.06.2010 г. в с. Г., в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Д. Т. И., П. А. А. и П. О. А.,в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда , здраво направена за защита на имот, отнел от владението на Й. Й. движими вещи на обща стойност 158,10 лева, с намерение противозаконно да ги присвои , поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5 вр. чл. 29, ал. 1, б.”б” вр. чл. 54 от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим /съдът не се е произнесъл по типа затворническо заведение съгласно ЗИНЗС/. В тежест на подсъдимия били възложени сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. Враца с решение №79 от 12.07.2013 г. по внохд №30182013 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на делото е направено от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК ,поради което е допустимо. Разгледано по същество е частично основателно поради следните съображения: Преди всичко с оглед редакцията на искането се налага уточнение, че предмет на проверка по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 419, ал. 1 от НПК, в конкретния случай при проведено второинстанционно производство, е постановеният въззивен акт. Той не е опорочен от съществени процесуални нарушения, свързани с проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства. Осъденият и неговата защита акцентират върху показанията на свидетелите Д. Т. И., П. А. А. и П. О. А., като твърдят, че съдът е възприел безкритично съдържащите се в тях данни относно участието на Х. в кражбата.Този довод се опровергава от съдържанието на мотивите на проверяваното решение, в което, солидаризирайки се с първата инстанция, въззивният съдебен състав се позовал и на други доказателствени източници - огледния протокол, протокола за доброволно предаване, дактилоскопната експертиза и показанията на свидетелите Й. Й., А. А. Б., В. П.. Показанията на тримата очевидци правилно са оценени като последователни и конкретни. Те били проверени и чрез съпоставка с с показанията на свидетелите П. и Б., пред които П. и Д. разказали за кражбата и ролята на Н. Х. в организирането й. Много важен детайл, присъстващ в обсъжданите гласните доказателства, е желанието на извършителите да се снабдят /освен с пари / и със сладки храни, необходими преди всичко на страдащия от диабет Н. Х.. Обстоятелството, че те се насочили и откраднали кроасани и бутилки с кока кола идва да подкрепи достоверността на съобщената информация за участието на осъдения в извършеното деяние. Твърдението на подсъдимия за злоумишлено свидетелстване в негова вреда не намира подкрепа в данните по делото. Напротив, установено е , че той бил свързан с добро познанство с Д. Т. И., П. А. А. и П. О. А. и те нямали мотив да го набеждават. Версията на подсъдимия, че случайно и неангажирано се срещнал с горните свидетели и отказал да участва в кражбата с тях, обосновано е отхвърлена от съда поради липса на доказателствена подкрепа. Обобщено, участието на подсъдимия в инкриминираната дейност е установено по несъмнен начин , изключващ отмяна на постановеното решение. Искането за възобновяване е основателно единствено в частта, отнасяща се до справедливостта на наложената санкция. Настоящият съдебен състав не споделя становището на въззивната инстанция за неприложимост на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК при индивидуализиране на наказанието. Окръжният съд в нарушение на чл. 56 от НК се е позовал на опасния рецидив и предварителния сговор при определяне на степента на обществена опасност на дееца като висока, макар те да са взети предвид от закона при определяне на санкционната част на приложената материална норма. Предходните осъждания на подсъдимия /извън тези, съобразени при определяне на квалификацията на деянието като опасен рецидив/ са силно надценени предвид вида и размера на наложените за тях наказания. В същото време съдът игнорирал ниската стойност на откраднатите вещи – 158 лева, както и един от водещите мотиви за извършването й – стремежа на подсъдимия да се снабди със сладкиши, провокиран от метаболитно страдание. Те покриват стандарта за изключителност на смекчаващите отговорността обстоятелства, при които предвиденото минимално наказание от три години лишаване от свобода е несъразмерно тежко. По тези съображения наложеното наказание следва да се намали до размер от една година и шест месеца.По този начин се избегне излишната наказателна репресия без да се осуети реализирането на целите на чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1 ,т. 3 вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването решение №79 от 12.07.2013 г. по внохд №30182013 г. на Окръжен съд - Враца, с което е потвърдена присъда №10 от 17.05.2013 г. по нохд №125/2011 г. на Районен съд - Козлодуй, като намалява при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК наложеното на подсъдимия Н. А. Х. наказание лишаване от свобода от три години на една година и шест месеца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.