О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 119 гр. София, 01 декември 2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в закрито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря ……………..…….. и след становище на прокурора от ВКП М. М., като разгледа докладваното от съдия Грозева наказателно частно дело № 888/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по депозирана касационна частна жалба, подадена от защитника на подсъдимия, срещу разпореждане № 260394 от 16.10.2020 г. на съдията от въззивния съд по в.н.о.х.д. № 3718/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната на основание чл. 351, ал. 5, т. 2 от НПК касационната жалба на подсъдимия С. К. Б., подадена чрез упълномощен защитник – адв. В. А. от САК, срещу присъда № 85 от 7.07.2020 г., постановена по същото дело. В частната жалба се изтъква, че касационната жалба с вх. № 272326 от 13.10.2020 г. по описа на СГС е подадена като допълнение към касационната жалба с вх. № 70100 от 15.07.2020 г. по описа на СГС, подадена от другия упълномощен защитник на подсъдимия – адв. Ч. Т. от САК. Жалбоподателят твърди, че е получил разпореждане № 163 от 25.09.2020 г. на председател на трето н.о. на 6.10.2020 г. и в изпълнение на дадените указания е подал чрез СГС касационната жалба от 13.10.2020 г. към която е приложил молба, с която изрично уточнява, че жалбата му се явява като допълнение на подадената в срок бланкетна касационна жалба на адв. Т. от 15.07.2020 г. Становището на прокурора при ВКП е, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а постановеното разпореждане на съдията от въззивния съд за връщане на касационната жалба да бъде отменено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 85 от 7.07.2020 г. по в.н.о.х.д. № 3718/2019 г. по описа на Софийски градски съд е отменена присъда от 16.04.2019 г. по н.о.х.д. № 19680/2017 г. по описа на Софийски районен съд и подсъдимият С. К. Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години. На 15.07.2020 г. е постъпила касационна жалба, наименувана въззивна такава, от адв. Т. с вх. № 70100 по описа на СГС, на която съдията от въззивния съд е положил със своя резолюция от 31.07.2020 г. разпореждане, че същата е в срок и след като жалбоподателят бъде уведомен, че мотивите към новата присъда на въззивния съд са изготвени и след евентуалното постъпване на допълнение, както и връчване на преписи от нея за останалите страни, същата да бъде изпратена на ВКС, ведно с делото, по компетентност. След като на 31.08.2020 г. с вх. № 88671 по описа на СГС е постъпило „допълнение“ към касационната жалба, наименувано „към касационна жалба (въззивна в предходен текст)“, подадена от адв. Т., делото е било изпратено на ВКС. С разпореждане № 163 от 25.09.2020 г. на председател на трето н.о. на ВКС е отказано образуване на касационно производство по подадените касационна жалба и допълнение към нея от адв. Т., тъй като е констатирано, че същите са бланкетни и не са годни да възбудят касационна проверка. В същото разпореждане е посочено, че касационната жалба е в срок и с нея за заявени на практика всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, но не са посочени данни в тяхна подкрепа. Това е наложило делото да бъде върнато на изпращащия въззивен съд, който на основание чл. 351, ал. 5, т. 1 от НПК да даде седемдневен срок на подсъдимия и тримата му упълномощени защитници, а именно – адвокатите Т., А. и Р., за привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК. С разпореждане от 29.09.2020 г. на съдията от въззивния съд, /находящо се на гърба на разпореждането от 25.09.2020 г. на председател на отделение във ВКС/, е указана възможността на тримата упълномощени защитници да приведат съдържанието на подадената от един от тях в срок, но бланкетна касационна жалба, в съответствие с чл. 351, ал. 1 от НПК. На 6.10.2020 г., адв. А. е получила съобщението, с което е уведомена за съдържанието на разпореждането от 25.09.2020 г. на председател на отделение във ВКС. На 13.10.2020 г. е подадена касационна жалба от адв. А., която е била върната като просрочена с разпореждане от 16.10.2020 г. на съдията-докладчик от СГС, тъй като е подадена след петнадесетдневния срок за касационно обжалване на постановената нова присъда от 7.07.2020 г. на въззивния съд. ВКС намира, че разпореждането за връщане на касационната жалба на подателя ѝ за неправилно и същото следва да бъде отменено. Видно от разписката по делото съобщението за разпореждането от 25.09.2020 г. на председател на трето наказателно отделение на ВКС, с което е даден седемдневен срок за привеждане на съдържанието на подадената в срок бланкетна касационна жалба на адв. Т. съобразно чл. 351, ал. 1 от НПК е получено от адв. А. на 6.10.2020 г. Тя е подала допълнение към нея, наименувано „касационна жалба“, на 13.10.2020 г., която обаче е била счетена от съдията от въззивния съд за нова, самостоятелна такава и съответно е била върната като просрочена с атакуваното в настоящото производство разпореждане. С оглед на така развилата се процесуална ситуация и в контекста на дадените указания с разпореждане на председател на отделение на ВКС, въпросната касационна жалба от 13.10.2020 г. е следвало да бъде счетена за допълнение към вече подадената в срок първоначална касационна жалба от другия защитник на подсъдимия. Това се налага не от приложената молба към касационната частна жалба, която се твърди от адв. А., че е била подадена към касационната ѝ жалба от 13.10.2020 г., а от обстоятелството, че защитата на подсъдимия е единна и неделима като може да бъде осъществявана от различни негови процесуални представители както едновременно, така и поотделно. На тримата защитници е бил предоставен срок за допълване на жалбата и в рамките на същия срок е постъпило допълнение от един от тях. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че на основание чл. 351, ал. 6 от НПК частната жалбата срещу разпореждането за връщане следва да бъде уважена като основателна, а разпореждането на съдията от въззивния съд за връщането на касационната жалба – отменено. О П Р Е Д Е Л И : Отменява разпореждане № 260394 от 16.10.2020 г. на съдията от въззивния съд по в.н.о.х.д. № 3718/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната касационната жалба с вх. № 272326 от 13.10.2020 г. на адв. В. А. от САК. Делото да се изпрати на Софийски градски съд за надлежното администриране на допълнението към касационната жалба. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ЧЛЕНОВЕ: