Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр. София, 19 март 2018 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесети и втори януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1307 по описа за 2017г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Габрово срещу обратна оправдателна присъда № 123/29.11.2017 по ВНОХД № 75/2017г. по описа на Габровски окръжен съд. В протеста се навеждат доводи за наличието на едно касационно основание - нарушение на материалния закон, допуснато чрез неправилна оценка на събраните по делото доказателства. Оспорва се защитната теза на подс.С. С., която се опровергавала от свидетелски показания по делото. Самият подсъдим обяснил пред свидетел по делото – Н. Д. А., че е закупил огнестрелното оръжие преди пет години и само той имал достъп до него. Прави се анализ на показанията, в които се съдържат и признания, на св.И. С., баща на подсъдимия, като от прокурора се твърди, че те са нелогични и объркани. Според прокурора неправилно се толерират действията на подсъдимия и неговия баща за невярно отразяване на основен факт от делото. Въззивната инстанция не била отдала нужното значение на обстоятелството, че подсъдимият е посочил местоположението на огнестрелното оръжие и го е предал доброволно, като го е разграничил от притежаваните от баща му боеприпаси. Правилният анализ на доказателствата категорично опровергавал защитната версия на подс.С.. Поради това прокурорът счита, че е допуснато нарушение и на материалния закон. Иска отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че поддържа изцяло касационния протест и моли да бъде уважен. Неправилно съдът не бил кредитирал показанията на полицейския служител А., провел на 30.11.2016г. беседа с подсъдимия, при което установил, че последният държи преработена в огнестрелно оръжие пневматична пушка. Тази беседа дала основания за извършване на претърсване и изземване от къща, собственост на родителите на подсъдимия. Последният предал оръжието, като заявил, че го притежава от пет години, а патроните били притежание на баща му. При така направеното признание, изводът на въззивната инстанция, че изземването е опорочено като процесуално- следствено действие, бил неправилен, тъй като то било одобрено по съответния ред.. Прокурорът в заключение твърди, че материалния закон е приложен неправилно, моли да се отмени оправдателната присъда и делото се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане. Подсъдимият, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не се представя становище. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 347//14.06.2017г. по НОХД № 418/2017г. на Районен съд – Габрово подсъдимият е осъден за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК на 2 години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, а подсъдимия е осъден да заплати направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия е образувано въззивно производство, по което с атакуваната понастоящем обратна въззивна присъда първоинстанционната такава е изцяло отменена, а подсъдимият С. е признат за невинен да е извършил престъплението по чл.339, ал.1 от НК. Касационната инстанция намери, че касационният протест е подаден в срок, допустим е, но преценен по същество, се явява неоснователен. Въззивната инстанция не е допуснала претендираното нарушение на материалния закон. Направила е съответен внимателен прочит на доказателствата по делото, анализирайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложила достатъчно съображения защо не възприема обвинителната теза на прокурора. Изтъкнатите доводи са достатъчно убедителни и подробно аргументирани, като в цялост се споделят от касационната инстанция. Не е възприет като годно писмено доказателствено средство съставения протокол за изземване на преработеното от пневматично в огнестрелно оръжие, като от изложените доводи е достатъчно да се приеме само аргументът относно едното поемно лице, което е живеело в едно домакинство с подсъдимия. Предвид това касационната инстанция напълно се съгласява с изтъкнатите съображения от съда от въззивната инстанция. Одобряването на това процесуално-следствено действие не означава липсата на процесуално възможност за проверка на неговата годност във всеки един момент по време на провеждането и до приключването на наказателното производство. Именно това е сторила въззивната инстанция не може да бъде укорявана за това. Този протокол обаче, включително и приемането му или не, е без съществено значение за правилното решаване на делото. Фактическото намиране на предмета на престъплението не се оспорва от страните по делото, като в процеса на доказване и събиране на гласните доказателства това обстоятелство е водещ лайтмотив. Обвинителната теза обаче се основава само на самопризнанието, направено извънсъдебно, пред св.Н. А.. Това далеч не е достатъчно и получените данни при подобни беседи не могат да надхвърлят ограниченията, поставени от закона в чл.116, ал.1 от НПК. Няма забрана за подобен тип дейност от полицейските органи, поне това не е уредено изрично в процеса. Следва да се отчита обаче, че по същество това са обяснения на бъдещ подсъдим, към момента подозиран в извършване на престъпление от общ характер. При получаването на подобни данни от нищо по делото не личи деецът да е предупреден за последиците от даването на подобен тип обяснения за неговото бъдещо наказателноправно положение. Независимо от това, и при анализ на дадените по този начин обяснения извън процеса и стоящи в основата на преразказ от страна на свидетел, който не е очевидец и имащ полицейски функции по установяването на извършител на престъпление, може да се заключи с положителност, че те съвсем не са достатъчни, за да бъде опровергана защитната теза на подс.С. и съдържаща се в показанията на св.И. С., негов родител. Всеки един изтъкнат от държавното обвинение довод може да бъде обяснен със знанието на подс.С. за местонахождението на преработеното пневматично оръжие. Простото знание обаче и поемането на отговорност далеч не означава обективно и налично виновно поведение. Непоследователното поведение в процеса също не може да бъде използвано в подкрепа на обвинителната теза. Прокурорът не е представил доказателства, от които безспорно да се установи, че точно подс.С. е държал преработеното оръжие в дома на своя баща, и че това не е извършено от последния. Възможностите са относително разделени, като надделява именно защитната теза по силата на принципа „in dubio pro reo“ и защото гласните доказателства, изхождащи от първо лице (показанията на св.И. С.), са далеч по – убедителни, те се подкрепят и от показанията на св.Т., както и на св.В.. Независимо от възможните интерпретации на познанство или близост на тези двама свидетели с подсъдимия и/или неговия баща, техните показания не се опровергават от други доказателства по делото и няма никакво процесуално основание да не бъдат възприети. Изложени са убедителни мотиви относно фактическата и правна страна на деянието, липсата на доказателства, които да подкрепят обвинителната теза ( като представянето на такива основно е задължение на обвинителната власт), в съвкупност доказателствата след съответния анализ са довели до правилен извод, че авторството не е установено по изискуемия се от закона несъмнен и безспорен начин. Трябва да се отбележи, че са събрани необходимите по делото доказателства, като за съда е било невъзможно да прояви служебна инициатива по смисъла на чл.107, ал.2 от НПК повече извън положените от него процесуални усилия. По изложените съображения касационната инстанция намери, че не се налага ревизия на атакувания с протест съдебен акт на въззивната инстанция, а като правилен и законосъобразен той следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила оправдателната въззивна присъда № 123/29.11.2017 по ВНОХД № 75/2017г. по описа на Габровски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: