Ключови фрази
обедняване * причинно-следствена връзка * Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * неоснователно обогатяване * обезщетение за ползване

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1025

 

гр. София, 23.12.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на шестнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при секретаря Ан. Иванова

след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 3841 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

 

Производство по чл. 290 и сл. ГПК.

С решение № 36 от 07.03.2008 г. по гр. д. № 2340/06 г. Софийски апелативен съд е отменил решение от 13.02.2006 г. по гр. д. № 1031/02 г. на Софийски градски съд в частта, в която искът на И. Г. Т. и Б. Г. М. срещу Е. „П”, представляван от П. Д. П. , е отхвърлен за разликата над 1 789 до 12 967.55 лв. Осъдил е Е. „П” да заплати на Е. Е. Д. и В. Е. Д., като наследници на И. Т. , и на Б. М. още 11 178.55 лв., представляващи обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която искът е уважен за 1 789 лв. и е отхвърлен за разликата над 12 967.55 лв.

Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Е. „П”. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.

Ответниците по касация не вземат становище.

ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:

С обжалваното решение съдът е приел за установено, че с влязло в сила решение ответникът бил осъден да предаде на ищците владението на павилион, заедно със земята върху която бил поставен. За периода 01.01.2001 г. - 28.06.2002 г. ищците били лишени от ползуването на собствения си имот, за което им се дължало обезщетение, съобразено с месечната пазарна цена на имота с оглед предназначението му.

В касационната жалба се твърди, че размерът на обезщетението е определен незаконосъобразно. Дължала се по-малката сума между обогатяването на ответника и обедняването на ищците, а и размерът на обезщетението следвало да бъде определен въз основа на месечната пазарна цена за имота с оглед предназначението му за склад.

С определение № 69 от 06.11.2008 г., постановено по делото, ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение. Приел е, че същественият материалноправен въпрос е за критериите при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД.

Настоящият състав счита, че при постановяване на решението въззивният съд е съобразил материалния закон и практиката на ВКС. Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. За да се уважи този иск трябва да е на лице обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и причинна връзка между обедняването и обогатяването. Ищецът може да претендира само за това с което имуществото му е намаляло, затова обезщетението по чл. 59 ЗЗД се определя като разлика между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и тази разлика трябва да бъде определена от въззивния съд с оглед на доказаните факти. В случая правилно въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението следва да се определи на база на наема за процесния обект, с оглед неговото предназначение за магазин и местоположението му. С гласни доказателства ищците са установили че павилионът е ползуван като магазин, независимо дали ответникът е имал или не разрешение за ползуването му. Доказано е също така, че ответникът се е обогатил със сумата 12 967.55 лв., която той евентуално би дължал като наем за процесния период. Със същата сума ищците са обеднели, тъй като не са могли да реализират приходи в размер на наемната цена за обекта.

По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК следва да се остави в сила.

Водим от горното, ВКС

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 07.03.2008 г. по гр. д. № 2340/06 г. на Софийски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: