Р Е Ш Е Н И Е № 171 гр.София , 09 март 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Мариана Иванчева и в присъствието на прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 736/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е инициирано по жалба от защитника на подс. К. М. И. – адв. Г. Г., срещу решение № 102 от 20.07.2020г. по внохд № 30/2020г. на Пловдивски апелативен съд със заявено касационно основание по чл. 348, ал. 1,т. 3 от НПК. С присъда № 34 от 01.10.2019г., постановена по нохд № 609/2016г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора, подсъдимият К. М. И. е признат за виновен в това, че на 12.12.2015г. в [населено място] умишлено е умъртвил А. А. Д., като деянието е извършено по начин, опасен за живота на мнозина и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК и чл. 54 от НК, е осъден на шестнадесет години лишаване от свобода, като е признат за невинен да е извършил деянието със средства, опасни за живота на мнозина и е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. първо, хипотеза втора, вр. чл. 115 от НК. Подсъдимият К. М. И. е признат за виновен и в това, че на неизвестна дата и година по какъвто и да е начин е придобил и до 12.12.2015 г. в [населено място], е държал огнестрелни оръжия: 1 бр. пистолет, марка „марка”, модел „модел”, кал. 9 мм. /9х19/ със заличен номер, 1 бр. пистолет, марка „марка”, модел „модел”, кал. 9мм. /9х19/, 1 бр. едноцевна гладкоцевна ловна пушка, турско производство, марка „марка”, кал. 12, и боеприпаси – 9 бр. бойни патрони, кал. 9х19 мм., без да има за това надлежно разрешително, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК и чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия К. М. И. е наложено едно общо най-тежко наказание шестнадесет години лишаване от свобода при първоначален “строг” режим. Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 1 от НК. Подсъдимият К. М. И. е осъден да заплати на Б. Д. Д. обезщетение за причинените й от престъплението по чл. 116, ал. 1 от НК неимуществени вреди сумата в размер на сто хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск в останалата му част до размера на триста и петдесет хиляди лева. Подсъдимият К. М. И. е осъден да заплати на Д. А. А. обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 116, ал. 1 от НК неимуществени вреди сумата в размер на осемдесет хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск в останалата му част до размера на триста и петдесет хиляди лева. Подсъдимият К. М. И. е осъден да заплати на Я. А. Д. обезщетение за причинените й от престъплението по чл. 116, ал. 1 от НК неимуществени вреди сумата в размер на осемдесет хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск в останалата му част до размера на триста и петдесет хиляди лева. Подсъдимият К. М. И. е осъден да заплати на А. А. Д. обезщетение за причинените й от престъплението по чл. 116, ал. 1 от НК неимуществени вреди сумата в размер на осемдесет хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск в останалата му част до размера на триста и петдесет хиляди лева. Подсъдимият К. М. И. е осъден да заплати на И. А. А. обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 116, ал. 1 от НК неимуществени вреди сумата в размер на осемдесет хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск в останалата му част до размера на триста и петдесет хиляди лева. Подсъдимият К. М. И. е осъден да заплати на В. А. А. обезщетение за причинените й от престъплението по чл. 116, ал. 1 от НК неимуществени вреди сумата в размер на осемдесет хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск в останалата му част до размера на триста и петдесет хиляди лева. Подсъдимият К. М. И. е осъден да заплати на Б. А. А. обезщетение за причинените й от престъплението по чл. 116, ал. 1 от НК неимуществени вреди сумата в размер на осемдесет хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск в останалата му част до размера на триста и петдесет хиляди лева. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. По жалба от гражданските ищци и частни обвинители е образувано внохд № 30/2020г. по описа на Пловдивски апелативен съд и с решение № 102 от 20.07.2020г. първоинстанционната присъда е била изменена, като е увеличен размерът на наложеното на подс. К. М. И. наказание за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК от шестнадесет години на осемнадесет години лишаване от свобода и е увеличен размерът на наложеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание на подс. К. М. И. от шестнадесет години на осемнадесет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е била потвърдена. В касационната жалба от защитника на подс. И. се заявява единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Излагат се доводи за явна несправедливост на увеличеното от въззивния съд наказание, като се акцентира върху обстоятелства, неотчетени от този съд, каквито са постоянният тормоз от страна на починалия над подсъдимия, обстоятелството, че починалият също е произвел изстрели и е ранил подсъдимия, чистото съдебно минало на подсъдимия, оказаното от него пълно съдействие при разследването. Прави се искане за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание на шестнадесет години лишаване от свобода. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. И. – адв. Г. Г., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за уважаване на направеното искане. Другият упълномощен защитник на подсъдимия – адв. С. С., също заявява, че поддържа жалбата. Гражданските ищци и частни обвинители Б. Д., Д. А., Я. Д., А. Д., И. А., В. А., Б. А. не участват лично в производството пред касационната инстанция. Повереникът им – адв. Д. М., излага доводи за неоснователност на касационата жалба, като акцентира върху това, че извършеното е израз на целенасочено отмъщение от страна на подсъдимия. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба от подсъдимия за смекчаване на наказанието. Подс. К. И. моли да бъде намалена присъдата му, като заявява, че се е защитавал, иначе пострадалият е щял да убие него. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на соченото в жалбата от защитника на подсъдимия касационно основание, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба, тъй като не се констатира явна несправедливост на наложеното на подс. И. наказание. Изразеното от касатора недоволство е по отношение на увеличения от въззивния съд размер на наложеното на подс. И. наказание за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК от шестнадесет години на осемнадесет години лишаване от свобода и увеличения размер на наложеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание от шестнадесет години на осемнадесет години лишаване от свобода. По отношение на наказанието, наложено на подс. И. за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, не се твърди негова несправедливост. За да увеличи размера на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК, въззивният съд е извършил собствен анализ на обстоятелствата, влияещи върху отговорността, в резултат на което е достигнал до различни изводи от тези, направени от първата инстанция. С основание контролираният съд е критикувал дейността по определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода“ за посоченото престъпление, извършена от Окръжния съд и не се е съгласил с определяне на наказанието към предвидения специален минимум. Настоящата инстанция се съгласява със съображенията в атакуваното решение по отношение на преценката за значението и тежестта на определящите отговорността обстоятелства и за тяхното съотношение, като се има предвид, че определянето на размера на наказанието е резултат от комплексна логическа дейност по оценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, даваща възможност за правилна преценка на степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Смекчаващите вината на подс. И. обстоятелства са били правилно изведени и от двете съдебни инстанции. Няма спор, че такива са чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, семейната и трудова ангажираност, липсата на противообществени прояви. На всички тях е отдадена дължимата тежест като смекчаващи вината обстоятелства и те не са подценени, както твърди касаторът. Обстоятелството, че подсъдимият доброволно се е предал в полицията непосредствено след извършване на деянието, че е оказал съдействие на разследването, е отчетено от въззивния съд, като той е обективирал правилна преценка за това, че посоченото обстоятелство не следва да се хиперболизира и да му се отдава съществена тежест. Не е останало извън вниманието на контролирания съд установеното чрез съдебно-психиатричната и психологична експертиза на подсъдимия наличие при него на протрахирана тревожно-депресивна реакция, отключено след убийството на баща му, което е било улесняващо за вземане на решение за извършване на деянието. Видно от експертното заключение е, че в период от около четири месеца след убийството на родителя му, осъществено от роднини на жертвата А. Д., подс. И. е изпитвал страхови преживявания и на фона на напрежението у него и емоционалния стрес, срещата с Д. е била възприета от него като заплаха за живота му. Тези особености на предхождащото деянието психическо състояние на И., способствали неговото осъществяване, правилно са ценени в посока на смекчаване на отговорността на подсъдимия, само че не може да им се отдаде допълнителна тежест, както се претендира в жалбата. Не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство това, че починалият Д. също е произвел изстрел към подс. И., защото това той е сторил едва след като подсъдимият е започнал стрелба към жертвата. Правилно въззивният съд е съзрял подценяване на установените от първата инстанция отегчаващи вината обстоятелства, относими към преценката за висока степен на обществена опасност на извършеното деяние. Тя е изведена от характеристиките на конкретното деяние – от обстоятелството, че то е осъществено чрез произвеждане на изстрели с пушка и с два пистолета, както и намушкване с нож, като използването на множество оръжия и последователността и упорството в поведението на подсъдимия сочат на настоятелно преследване на смъртта на пострадалия като резултат, без обаче това да сочи на реализирано целенасочено отмъщение (което би обусловило и друго квалифициращо обстоятелство). Макар описаните обстоятелства да са съобразени от решаващите съдилища при аргументирането на квалифициращия признак „особена жестокост“, не става въпрос за конфликт с разпоредбата на чл. 56 от НК, понеже оценката им като отегчаващи се основава на съображението, че и само едно от огнестрелните наранявания е било достатъчно да причини смъртта на жертвата и останалите увреждания вече надхвърлят необходимото за причиняване на резултата. Съставът на апелативния съд е откроил допълнително като отегчаващо обстоятелство това, че осъщественото деяние се квалифицира по-тежко по два признака, доколкото всяко едно от квалифициращите обстоятелства е в състояние да обуслови наказването по по-тежко квалифицирания състав. Тези съображения са позволили на въззивната инстанция да направи извод, че отегчаващите обстоятелства, свързани с деянието, превалират над смекчаващите такива, свързани с личността на дееца. Направената в атакувания съдебен акт внимателна съпоставка на съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността на подс. И. обстоятелства е дала възможност на решаващия съд да направи верен извод за това, че отегчаващите вината обстоятелства са с по-голяма относителна тежест и обосновават определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода“ за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК над средния. С извършената от въззивната инстанция корекция в размера на наказанието, същото се явява справедливо и е адекватно за постигане на целите по чл. 36 от НК. Касационният съд намери, че не е налице очевидно несъответствие между отмерения обем на наказателна принуда, от една страна, и обществената опасност на деянието и на дееца, от друга, поради което не са налице основания за изменение на контролирания съдебен акт в насока смекчаване на отговорността на подсъдимия И.. Като функция от тези изводи, липсва и възможност за намеса по въпроса за определяне на общото наказание по реда на чл. 23 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 102 от 20.07.2020г., постановено по внохд № 30/2020г. на Пловдивски апелативен съд, втори наказателен състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.