15 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1701/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е №458 гр.София, 19 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение, петчленен състав в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА САША РАДАНОВА КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА със секретар Румяна Виденова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1701/2012 година Производството пред ВКС е образувано по направено чрез защитник искане от осъдения А. А. Д. за възобновяване на нд № 1871/2011 год. на ВКС,трето н.о.С позоваване на всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК се иска отмяна на постановеното по това дело решение № 131 от 23.ІІІ.2012 год. и оставяне в сила въззивната присъда/в искането неправилно се говори за „въззивното решение”/ на Софийския апелативен съд по внохд № 647/2010 год.Подкрепящите искането за възобновяване доводи са изложени в писмено допълнение,представляващо неразделна част от него. В съдебно заседание упълномощеният защитник на осъдения поддържа искането. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на оспорвания съдебен акт и заключението му е за оставяне искането за възобновяване без уважение. ВКС установи: С присъда № 25 от 1.Х.2007 год. по нохд № 2485/2003 год. на Софийския градски съд,подсъдимият А. А. Д. е признат за виновен в умишленото умъртвяване на 33-годишния Г. С. П.,извършено на 9.VІІ.2002 год. вблизост до кариерата „Нови силози” в жк"Дружба-София,за което и на основание чл. 115 НК е осъден на 15 години лишаване от свобода,които да изтърпи при строг първоначален режим с оправдаване по обвинението,убийството да е извършено предумишлено.В полза на В. И. П.-съпруга на убития-и на К. и С. Г. Прокопови-синове на Г.С.П. и малолетни към датата на убийството на баща им-са присъдени по 50 000 лв. за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди с отхвърляне иска на В.И.П. до размера на 100 000 лв. С решение № 367 от 21.VІІ.2008 год. по внохд № 212/2008 год. на Софийския апелативен съд,образувано по жалба от страната на подсъдимия,първоинстанционната присъда е изменена като наказанието на Д. е намалено на 12 години лишаване от свобода. С решение № 573 от 30.ІІІ.2009 год. по нд № 458/2008 год. на ВКС,второ н.о.,което дело е образувано също по жалба на подсъдимия,въззивното решение е отменено и делото е върнато на апелативния съд за ново разглеждане.Взетото от касационния състав решение е било мотивирано с: -недопустимост по НПК да се назначава експертиза за идентифициране чрез специално обучени кучета на иззети от местопрестъпление мирисови следи; -недопустимост да бъде назначаван и изслушван като експерт изготвилия горната /одорологична/експертиза Л. Ц.,тъй като той бил ангажиран с „фактическото извършване на действията по разпознаване на мирисовите следи”; -необсъждане от двете предходни инстанции наличието на 2 протокола за изземване на мирисови следи с разлика от 10 минути във времето на извършване на това следствено действие; -неправилно позоваване от предходните инстанции на показанията на В. Н.Д.,„водач на служебно куче”, като „източник на данни за изземването на мирисовите следи”,след като този свидетел е участвал само в проведеното при лабораторни условия сравнително изследване на иззетите следи; -неправилен,като „аналогичен” с подхода към показанията на В. Н.Д.,е преценен подходът към показанията на А.Р.Д.,съпруга на подсъдимия,относно „произхода на мирисовата следа,открита в кабината”на управлявания от пострадалия товарен автомобил; -несъобразяване,или несъобразяване в достатъчна степен на обстоятелството,че откритата на мястото на убийството следа от стъпка-един от двата обекта,от които е бил иззет мирисов материал,идентифициран като оставен от подсъдимия-е можела да бъде от обувка както на подсъдимия,така и на пострадалия; -неизлагане на убедителни мотиви в подкрепа кредитираните показания на Д. И.В.,от които не е било ясно,”по коя отличителна особеност на физиката или гласа” е разпознал подсъдимия,срещайки го в района на местопрестъплението,за да послужи тази особеност на съда „като отправен критерий,че наблюденията” на В. „се отнасят именно до подсъдимия”; -неубедителни съображения за отхвърляне показанията на двама свидетели,”Н. и... Й.”,за което свое становище въззивният съд се е аргументирал с „процесуалния стадий,на който е направено искането и изтеклия период от време”. След връщането му делото е било образувано в Софийския апелативен съд под № 241/2009 год.С решението-№ 277 от 10.VІІ.2009 год.-осъждането на Д. е било отново потвърдено,а наказанието повторно намалено,този път на 10 години лишаване от свобода. По втора касационна жалба от страната на подсъдимия е било образувано нд № 515/2009 год.,също на второ н.о.,с постановеното по което дело решение-№ 68 от 13.VІІ.2010 год.-касационният състав за втори път е отменил потвърденото от апелативния съд осъждане на Д. защото: -липсвала яснота в мотивите към обжалвания въззивен акт,”кои...възприятия” на св. Д.И.В. „са били ценени и от кои доказателствени материали...са били изводими” предвид твърдяните от защитата на подсъдимия „фрапиращи несъответствия” между белезите на лицето,видяно от В. в деня,мястото и около времето на убийството на П.,и тези на подсъдимия-неяснота,на която предходният състав на ВКС бил наблегнал и която при новото разглеждане на делото не е била отстранена; -нямало коментар от въззивния съд върху твърденията на защитата,че липсват убедителни доказателства за пребиваването на подсъдимия в района на убийството и,по конкретно,че такива не са нито взетите от обувките на подсъдимия почвени проби,съвпадащи по състав с този на почвата там,където П. е бил убит,нито заключението на назначената и изслушана картографска експертиза,установяваща че проведените от подсъдимия по клетъчния му телефон разговори сочат позиционирането на този телефон включително в района на местопрестъплението; -не било изразено от въззивния съд становище за липсващите от делото карти,проследяващи по проведените разговори маршрута на подсъдимия,по повод на което касационният състав е дал указание да „се направи опит да бъдат намерени липсващите карти,изготвени от експерта картограф”; -необходимо било да се „очертае с максимална точност времето” на убийството като се съпостави часа,когато П. е провел последния разговор със съпругата на подсъдимия,и времето на провежданите от подсъдимия разговори; -въззивният съд не е обсъдил повторно показанията на свидетелите „Н. и Й.”,макар предходният състав на ВКС да бил акцентирал върху казаното от тях. За трети път,под № 467/2010 год.,делото е било поставено на вниманието на апелативния съд.С решението си-№ 9 от 23.ІІІ.2011 год.-съдът е отменил първоинстанционната присъда,признал подсъдимия за невиновен по повдигнатото и поддържано срещу му обвинение,и отхвърлил предявените от съпругата и децата на убития П. граждански искове за причинените им неимуществени вреди. По протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура и жалба от страната на близките на убития,конституирани в наказателното производство и като частни обвинители,във ВКС е било образувано нд № 1871/2011 год. на трето н.о.,чието възобновяване сега се иска.С решението си от 23.ІІІ.2012 год. под № 131,постановено по реда на чл. 354,ал.5 НПК,касационният състав е отменил решението на Софийския апелативен съд по внохд № 467/2010 год.,изменил е присъдата по нохд № 2485/2003 год. на Софийския градски съд като намалил наказанието на подсъдимия А. А.Д. на 10 години лишаване от свобода и в останалата й част я потвърдил. Искането за възобновяване е неоснователно. І.Не са налице претендираните процесуални нарушения. 1.Неоснователно се твърди,че касационният състав бил „върнал процеса назад,за да приложи новия закон”,т.е. да разгледа делото по реда на чл. 354,ал.5,изр. второ НПК.Въпросният ред е въведен със ЗИДНПК,обн.,ДВ,бр. 93 от 25.ХІ.2011 год.,в сила от 28.ХІ.с.г.,към нея дата наказателното производство не е било завършило и решаването на делото от ВКС по този ред е следвало от чл. 3 НПК. 2.Неоснователно се твърди,че в касационното решение „липсва осъдителен диспозитив”,какъвто трябвало да има.С отмяната на протестираната и обжалвана от страната на частните обвинители и граждански ищци въззивна присъда,касационният съд действа съобразно „правомощията на въззивната инстанция: проверява правилността на първоинстанционната присъда като я потвърждава,изменява или постановява нова присъда.И само в последната хипотеза,на нова осъдителна присъда по чл. 336,ал.1,т.2 НПК,която хипотеза не е налице,ще има и „осъдителен диспозитив”. 3.Неоснователно се твърди,че към касационния акт,макар „разположен на почти 60 страници”, „по същество липсват мотиви”.Твърдението,че в решението си ВКС бил възпроизвел мотивите към първоинстанционната присъда, е вярно дотолкова,доколкото този съд е споделил правилността на голяма част от съображенията на първата инстанция за виновността на подсъдимия.Това възпроизвеждане,обаче,изхождайки от официално даденото тълкувание на „възпроизвеждам” като „създавам отново по свой почин”,няма как да е „почти дословно”,както в искането се сочи,още повече да се коментира като някакво процесуално нарушение. 4.Не представляват налагащи обсъждане доводи „нееднократно”-то възразяване от защитата на подсъдимия срещу приетата от касационната инстанция фактическа обстановка,както и позоваването на предходните решения на същата инстанция по това дело.Неприемането виждането на някоя от страните в процеса за правилното,според нея,решаване на делото, поначало не е процесуално нарушение,а позоваването на предходните решения на касационната инстанция е неуместно,след като при всяко последващо връщане на делото въззивният съд се е съобразявал с даваните му изпълними указания. 5.От л.5/служебно номериран/ до първия абз. на л. 8, изготвилият искането защитник е анализирал обясненията на подсъдимия,както и показанията на свидетелите Б.,А.,В. и А.,Н.,Н. и Й..Според собствената си преценка,че казаното от първите четирима,счетено от ВКС за обективно,не оборва по несъмнен начин твърдяното от подсъдимия присъствие на местоработата му и възразявайки срещу отхвърлянето като недостоверни показанията на останалите трима,които би трябвало да подкрепят това твърдение на Д.,защитникът е упрекнал касационния състав в „грубо” и „съществено” нарушаване правото на защита на подсъдимия било поради превратното тълкуване на казаното от гореизброените /подсъдимия/,било поради необсъждане на показанията им в цялост /А.,В.,А.,Б./ или пък отхвърлянето им по изложените в мотивите към първоинстанционната присъда съображения /Н.,Н.,Й./.И тъй като защитата на подсъдимия многократно се позовава на тези съдебни актове,които са в неин интерес,се налага уточнението,че в показанията на първите четирима свидетели предходните състави на ВКС не са изразявали съмнение,не са изразявали такова и в документално установената неистинност в твърденията на Н. относно повода да си „спомни” как се е срещнал с подсъдимия точно по времето,когато е убит П..По обективността на показанията пък на Н. и Й.,двата предходни касационни състава не са взели каквото и да било отношение,освен че според преценката им, казаното от двамата не е било достатъчно обсъдено.Споменатите Н. /Н. Л.,племенник на съпругата на подсъдимия/ и Й. /Р. Ц./ са били доведени и разпитани по направено от защитника на подсъдимия искане за първи път от първия въззивен състав в проведеното на 30.VІ.2008 год. съдебно заседание.Техните показания въззивният съд действително лаконично е коментирал,но повече от това не е било и нужно.Показанията на двамата са били преценени като очевидно тенденциозни-с което постановилия проверяваното решение на ВКС състав основателно се е солидаризирал-при демонстрирания от тях спомен за с нищо незапомнящо се събитие като среща с колега,с когото ежедневно и многократно се срещаш,станало при това близо 6 години по-рано,който спомен е свързан дори с дрехите,с които колегата /подсъдимия/ е бил облечен и които дрехи се различават,разбира се, от описанието, дадено им от свидетелите Д. И.В. и Б. Ас.А.. 6.Неоснователни,а някои от тях и невярни-са възраженията срещу показанията на Д.В. и Б.А.,които са подробно анализирани в осъдителния и потвърждаващите осъждането на подсъдимия съдебни актове.Появилите се в течение на времето несъществени разминавания с първите им показания е напълно обяснимо-само в първата инстанция разглеждането на делото е продължило повече от 4 години-така че е излишно да се обсъждат свързани с такива разминавания доводи и позоваване в искането на показания,дадени от свидетелите през м.ІХ.2010 год.,повече от 8 години след убийството на П..Невярно е обаче както твърдяното,че при разпознаването в досъдебното разследване „Д. В....не разпознава” подсъдимия като лицето,чието необичайно присъствие в района на убийството,облекло и вързана „на опашчица” коса са му направили впечатление,така и това,че проверяваният състав на ВКС се отклонил от принципите на чл.чл. 13 и 14 НПК като е „придал различно съдържание” от „техния действителен смисъл” на показанията на В. и А..Точно обратно на твърдяното,ВКС се е постарал да вникне в действителния смисъл на казаното при разпознаването от В.,че не може да бъде сигурен,дали разпознатия от него по предварително описаните белези е действително подсъдимия.Приетото от съда не е „произволно твърдение,което води до абсурд”,както защитникът го е квалифицирал,а логически обосновано съждение и ако в нечие такова е допуснато приписваното на съда „извращаване на доказателствата”,то вдействителност личи от това,с което е мотивирано обсъжданото възражение. 7.Следващото оспорване правилността на решението на третия касационен състав е с довода,че поемните лица И.Б.Б. и В.П.М.не са присъствали през цялото времетраене на огледа на местопрестъплението.Като се позовава на откъси от показанията на двамата при разпита им от третия въззивен състав през м.ІХ.2010 год.,повече от 8 години след участието на Б. и М. в посоченото процесуално действие,изготвилият искането за възобновяване защитник обвинява съда,че е „извратил и закона,и фактите”.Като се оставят без коментар дадените от защитника оценки за дейността на съда по анализа на доказателствата се налага припомнянето,че за огледът,на който Б. и М. са присъствали в качеството им на поемни лица,е съставен протокол.Последният е в пълно съответствие с изискванията на чл. 101 НПК/стар,сега чл. 129 НПК/ и съгл. чл. 103 НПК/стар,сега чл. 131 НПК/,е „доказателствено средство за извършване на съответните действия,за реда,по който са извършени,и за събраните доказателства”.Така че,ако 8 години след тези действия поемните лица нямат дори спомен за присъствието си там,от тези техни показания няма да следва,че те не са присъствали,или че не са присъствали през цялото време, че не са наблюдавали извършваните действия или пък не са разбрали естеството им. 8.Следващо възражение е срещу годността на доказателство в подкрепа на обвинението на картографската експертиза,където е посочен вероятния маршрут на придвижване на подсъдимия,с автомобил и пеш до мястото на убийството, при съобразяване с данните от М-тел за местонахождението на ползваните от убития П. и от подсъдимия клетъчни телефони.Доводът,че даденото по тази експертиза заключение е непълно поради липсата на приложените към него две карти,е неоснователен.Действително в.л. Кр.А. е отбелязал,че върху тиражирани от „Картография”ЕООД картни основи е изготвил две карти,но дали ги е приложил,не е ясно. Картографската експертиза е на л. 95-99 от т.ІІ на сл.д.,а на л.103 и 104 са пришити две карти,без да може да се установи връзката им с експертизата при съпоставяне на описаното в него с означенията върху картите.Същите карти не могат да се свържат и с изпратеното до М-тел писмо на л. 102,в отговор на което по-скоро е картата,прикачена върху задната корица на т.ІІ,носеща логото на мобилния оператор.Неналичността,обаче,на въпросните карти,няма нищо общо с пълнотата на експертизата,след като в обстоятелствената си част тя съдържа пълно описание на най-вероятния маршрут,по който подсъдимият се е придвижил с автомобила си до мястото на убийството и е паркирал вблизост до него,където той и колата,която е управлявал,на два пъти са били видяни от Б.А..Възразява се и за невъзможност да се определи местонахождението на един мобилен телефон,което,според защитата се потвърждавало от приложените към делото справки от М-тел-откъси от които са цитирани- и обратното на което съставът на касационния съд бил приел.Това възражение е също неоснователно,а приетото в атакуваното решение-правилно,следващо включително от съдържанието на използваните цитати.Невъзможността да се определи точката,където е разположен клетъчния телефон,респ. лицето,което го ползва ,не е равнозначна на невъзможност да се определи,в зоната на покритие на кои клетъчни антени се провежда разговора и точно това е установено:че разговорите,които подсъдимият е провел по мобилния си телефон в 10.01.44 ч,10.07.39 ч и в 10.46.08 ч са в зоните на покритие от клетъчните антени Бусманци,LIFT и Дружба-3,т.е. в района на убийството, отдалечен на километри от този на Сточна гара,където Д. твърди да е бил. 9.По-нататък защитникът на Д. се е спрял върху изследвания отпечатък от обувка,иззет като веществено доказателства от местопрестъплението,който,поради непълнотата на рисунъка,действително не е позволил на експерта „по-детайлно типово съпоставяне”.От същият отпечатък,обаче,е иззета мирисова следа-свидетелите на което са разпитани-насочила разследването на извършителя на убийството не към друг,а именно към Д.,а изследването обувките на Д.,доброволно предадени от жена му в деня на престъплението, е показало пълно сходство по 15 от общо 17 елемента между намерените върху тях почвени частици с почвата в района на убийството и вероятно сходство по останалите 2 елемента.Това сходство е било преценено от самите експерти като „учудващо голямо” и непозволяващо дори предположението, то да се запази такова за по-дълъг период от време,дни преди убийството на П.,каквато версия Д. е лансирал посредством показанията на роднината си по сватовство /към датата на убийството/ Ив.Ст.М..Ето защо приемането,изследваният отпечатък от обувка да е оставен точно от Д.,а не от друго лице-има се предвид убития П.-е направено след обективен анализ на установените факти,а не на „недопустими предположения”,както за пореден път се твърди в искането. 10.Последното възражение,отнасящо се до доказателствения анализ на постановилия проверяваното решение състав на ВКС,е свързан с изземването от Д. и изследването на иззетите ацетонови обтривки.Тук защитата на осъдения е подчертала на първо място,че „по времето,по което са взети обтривките,не е могло при отказ на лицето то да бъде принудено да ги даде”.Вземането на образци за сравнително изследване се е уреждало с отм. чл. 119 НПК и в него наистина не е било указано,какво следва при отказ на „обвиняемия и заподозрения” да предостави искания образец.Не става ясно,обаче,това възражение какво отношение има към цитирания в искането протокол на л. 18 от т.І на досъд.разсл.,след като в него е отразено извършването на това действие,а не отказът на Д. от извършването му.На второ място се възразява,че в протокола не било отразено,”от коя част от тялото”на Д. са взети обтривките.Вярно е,че в протокола такова отразяване няма-че обтривките са иззети от лявата и дясна ръка на Д. е посочено върху плика,в който са били поставени,приложен на л. 123 от т.І на досъд. разсл.-но като се има предвид,че при стрелба използваното оръжие се намира в ръцете на стрелящия,а не в друга част от тялото му,това възражение е ненужно повече да се коментира.Съдът е обсъдил още показанията на посочения от защитата на Д. свидетел П.П. и обосновано е отхвърлил възможността,следите от произведени изстрели по ръцете му да се дължат на поемане от Д. на оръжие,непосредствено след произведен от друго лице лице /отдавна покойния,далеч преди тази версия да бъде за първи път лансирана,В.Т./ изстрел.Напълно неоснователни,накрая,са възраженията срещу експертното заключение на Г.А.М.,Ц.М.Н. и И.Гр.В.,че откритата по взетите от Д. ацетонови обтривки капсулна частица е с химически състав,напълно еднакъв с химическия състав на пет от иззетите от мястото на убийството гилзи.Този извод,последователно защитаван първо в единичната /от Г.М./,а после и в тройната експертиза,не е бил спорен нито за първоинстанционния,нито за въззивния /при първите две разглеждания/ съд,нито за предишните два състава на касационния съд, и сега не поражда съмнение в правилността и обосноваността си,още повече с изложените в искането за възобновяване аргументи. 11.И последно срещу приетото за доказано,Д. да е убил П.,защитникът на осъдения е изтъкнал липсата,според него,на мотив за извършването на това престъпление,а обратно приетото от касационния съд-че мотив за убийството е продължилата около година и продължаваща към датата на убийството любовна връзка между П. и А. Д.,съпругата на осъдения Д.- е счетено за „недопустимо предположение”.В подкрепа на това твърдение е изтъкнато първо,че такива извънбрачни връзки и Д. е имал,второ,че преди връзка си с П., А.Д. поддържала интимни отношения и с друг мъж,продължили „4-5 години”,за които отношения Д. знаел и,трето, Д. бил убеден,че връзката между съпругата му и П. била преустановена.По първият от горните доводи едва ли се налага защитата да бъде убеждавана,че толерантността към собственото неетично поведение се уравновесява-и оправдава- с нетърпимост към същото поведение у друг,а няма в делото данни,мисленето и поведението наДимитров да са били в отклонение от това правило.Вторият довод е изведен от обяснения,които Д. е давал „пред СГС”,но е неверен и това се вижда от отразеното на л. 379 в т.І от първ.д.Третият довод е изведен от същите обяснения на осъдения,но като се съобрази цялостно схемата,по която Д. се е защитавал-и е бил защитаван-с показанията на В.П. за множеството признаци,по които е разбрала,че интимните отношения между съпруга й и Д. продължават независимо от обратно заявеното от двамата,трудно може да се повярва,Д. да се е доверил на изявленията на съпругата,както е било трудно съдът да бъде убеден и в твърденията му за едва ли не безметежния му семеен живот. ІІ.Касационното основание по чл. 348,ал.1,т.1 НПК е посочено да е налице,но без да са посочени обосноваващи наличието му-и налагащи обсъждане- доводи за неправилно прилагане на материалния закон или неприлагане на закона,който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти. ІІІ.Касационното основание по чл. 348,ал.1,т.3 НПК е свързано с довода,че „в рамките на признаване на виновност наложеното наказание е явно несправедливо”,който довод не налага да бъде обсъждан. С оглед на дотук казаното в отговор на възраженията срещу правилността на решението,чиято отмяна се иска и на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на А. А. Д. за възобновяване на нд № 1871/2011 год. на ВКС,трето н.о. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/