Р Е Ш Е Н И Е
№ 60163
София, 22.03.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:Председател: Биляна Чочева
Членове: 1. Теодора Стамболова
2. Бисер Троянов
при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Николай Любенов, разгледа докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 869 за 2021 г.
Решението в частта по пункт 1 е изготвено от съдия Чочева. В частта по пункт 3 е изготвено от съдия Троянов от името на мнозинството, поради заетото от съдия-докладчика особено мнение по въпросите за основателността на гражданския иск, като съдебният акт е допълнен и със съображенията по пункт 2 и 4 в отговор на възражения на касационната жалба.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Б. С., чрез защитника му адвокат С. Д., против въззивна присъда без номер от 21.01.2021 г. по в.н.о.х.д. № 3630/ 2019 г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, Х-ти въззивен състав.
В касационната жалба и допълнението към нея, поддържани в касационното заседание, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че Софийският градски съд е приложил незаконосъобразен процесуален подход в две направления, довело до съществено ограничаване на правото на защита на подсъдимия. От една страна – вместо да отмени първоинстанционната присъда поради липса на мотиви и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция въззивният съд се е произнесъл по същество, уважавайки предявения граждански иск. От друга страна прекратил наказателното производство не веднага, след изтичане на давността, за което подсъдимият неколкократно правил искания, а близо 4 месеца по-късно, като в този период съдът събирал доказателства в полза на уважаване на гражданския иск. Излагат се доводи за неоснователност на гражданския иск, за който се сочи, че е бил уважен въз основа на недостатъчно сигурни и проверени доказателства и експертни изводи за действителна наличност на пазара на автомобили от вида на закупените на по-ниска стойност, като не е отчетена кризисната ситуация с наводненията в [населено място] и околността пред лятото на 2005 г. В тази връзка се настоява, че не били обсъдени и направените от защитата възражения. Оспорва се не само наличието на неправомерно поведение, но и причинната връзка с настъпването на вреди, които не са установени. Касаторът претендира отмяна на въззивната присъда и отхвърляне на гражданската претенция.
От гражданския ищец „В. и к." ЕАД в срок е постъпило писмено възражение, което процесуалният представител адв. А. Д. поддържа. Изразява становище за липса на допуснати нарушения на процесуалния и на материален закон, и настоява за потвърждаване на присъдата в гражданско-осъдителната й част.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и предлага оспорваната присъда да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С въззивна присъда (без номер) от 21.01.2021 г. по в.н.о.х.д. № 3630/ 2019 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, Х-ти въззивен състав отменил, на основание чл. 334, т. 4 и чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336 , ал. 1, т. 2 от НПК, присъда (също без номер) от 25.06.2018 г. по н.о.х.д. № 8746/ 2014 г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, ХVІІІ-ти състав, като прекратил наказателното производство, водено срещу подсъдимия Б. С. за престъпление по чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради изтичане на предвидената в закона давност. Първоинстанционната присъда е отменена и в гражданско-отхвърлителната част, като вместо това подсъдимият Б. С. е бил осъден да заплати на гражданския ищец „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД-София обезщетение за претърпени имуществени вреди от деликт в размер на 115 400 лв., заедно с лихвите за забава от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.
Касационната жалба на подсъдимия е процесуално допустима, подадена в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
1. На първо място ВКС не споделя възраженията за незаконосъобразно процедиране на въззивната инстанция, което да е довело до съществено ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Това важи както относно прекратяването на наказателното производство с постановяване на присъдата, а не непосредствено след подаване на молби от защитата, така и досежно събирането на доказателства във връзка с гражданския иск след изтичане на срока на давността за наказателно преследване.
Всъщност по този въпрос Софийският градски съд е изложил предено ясни и подробни съображения, които касационната инстанция споделя. Постоянна е практиката, че преценката за изтичане на давността е по същество и съдът се произнася по този въпрос с присъда, респ. с решение, като в този смисъл е било процесуално недопустимо това да бъде сторено в хода на въззивния процес, както счита защитата. Освен това, при наличието на предявен граждански иск, отхвърлен с първоинстанционната присъда и подадена въззивна жалба от ищеца, за въззивния съд е съществувало задължение да го разгледа. Изтичането на давността за наказателно преследване по предявеното обвинение за престъпление по чл. 220 от НК не е пречка за продължаване на съдопроизводствените действия и изследване на въпроса дали инкриминираното поведение представлява деликт. Затова, като е продължил процеса в тази насока след изтичане на давността за наказателно преследване, а не го е прекратил непосредствено след като е бил сезиран от защитата за това, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение и не е ограничил правото на защита на посъдимия.
2. Принципно е разбирането, че при наличието на прекратено по давност наказателно производство за конкретно престъпление, гражданската отговорност на подсъдимото лице може да бъде ангажирана, ако инкриминираното поведение като съвкупност от факти, потвърдени при съдебното разглеждане, представлява деликт. Прекратяването на наказателното производство поради изтекла погасителна давност не води всякога като последица и до прекратяване на производството по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, нито до задължителното му отхвърляне. Акцесорността на приетия в наказателното производство граждански иск и задължителния му деликтен произход налагат разрешаването на основните въпроси за неговата основателност и справедливо обезщетяване. В т.см. са и тълкувателните разяснения по т. 2 на Решение № 1 от 04.01.2019 г. по тълк.д. № 2/ 2012 г. на ОСНК. По време на разглеждане на гражданския иск давност не тече и ищецът не е под заплахата да изгуби правото си на иск. Погасителната давност на иска е процесуален въпрос, който се решава към момента на приемането му, а когато преценката е била неправилна и въпросът се постави отново в хода на производството – съдът се произнася по него със съдебния си акт и отхвърля иска, ако са налице условията за това (т. 3 от тълкувателното решение).
В конкретния казус гражданският иск не е погасен по давност. Предявен е с писмена искова молба в открито съдебно заседание на 27.04.2009 г. по н.о.х.д. № СлП-99/ 2008 г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, СХІІ състав, като подсъдимият Б. Б. С. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК с постановление от 03.07.2008 г., т.е. – преди изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 114, ал. 3 от ЗЗД от откриването на деликвента.
3. С касационната жалба се оспорват фактическите констатации на въззивния съд, според които сключените на 12 и на 29 август 2005 г. договори за покупка на два товарни автомобила от подсъдимия били неизгодни сделки за управляваното от него дружество. Изложените съображения атакуват обосноваността на въззивната присъда и са насочени срещу приетите вече за установени факти по делото, както и спрямо извършения от Софийски градски съд доказателствен анализ.
Касационната проверка не е служебна, нито проверява по същество фактите и доказателствата, установени от предишните две съдебни инстанции. Пределите на касационната проверка се простират само до законосъобразното събиране на доказателства и доказателствени средства, до правилното им възприемане от решаващите съдебни инстанции, както и до правилното тълкуване и приложение на закона (материален и процесуален). Недопустимо е касационният съдебен състав да обсъжда доказателствата по делото, да променя установената от въззивния съд фактическа обстановка и да добавя или изключва отделни доказателствени източници от общия доказателствен обем, освен в производството по чл. 354, ал. 5 от НПК, каквото настоящото дело не е. Тъкмо в такава насока касаторът цели да превърне касационния контрол и да наложи собствените си възгледи за инкриминираното деяние, оспорвайки специалните познания на вещите лица от автотехническите експертизи за начина на формиране на паричната стойност на инкриминираните два товарни автомобила. А по изложените вече съображения настоящият съдебен състав не разполага с въззивни правомощия и не е в състояние да даде отговор дали на инкриминираните дати (12 и 29 август 2005 г.) е имало обяви за продажби и на други товарни автомобили, идентични по марка, модел, година на производство и др.под. на закупените от подсъдимия, с каквито аргументи касаторът оспорва достоверността на специалните технически познания на вещите лица. Въззивният съд обаче е дал изчерпателен и аргументиран отговор защо кредитира с доверие назначените от него експертизи. След оспорване на изслушаната в с.з. на 01.10.2020 г. Комплексна автотехническа и оценителна експертиза от 22.05.2020 г. (л. 63-66 от в.н.о.х.д. № 3630/ 2019 г. на Софийски градски съд, служебно назначена в о.с.з. на 06.10.2019 г. и допълнена с определение в з.с.з. на 02.01.2020 г.) въззивният съд допуснал повторна експертиза, като разширил задачите и конкретизирал изрично, че експертното проучване на обявите на предлаганите по възможност идентични товарни автомобили обхваща период от три месеца преди инкриминираните от обвинението дати на закупуване. В Допълнителна комплексна автотехническа и оценителна експертиза от 02.11.2020 г. (непришита по делото и намираща се между крайните червени корици след н.о.х.д. № 8746/ 2014 г. на СРС), приета без възражения от страните по делото, използваните от вещите лица данни са от обяви от 22.07.2005 г., 10.09.2005, 17.09.2005 г. и от 29.10.2005 г. в периодични издания на българския книжен пазар.
Съдът ползва експертни познания, когато за изясняването на някои обстоятелства по делото са нужни специални знания от областта на науката, техниката и изкуствата (чл. 144, ал. 1 от НПК). Когато изготвената експертиза е неясна или непълна, съдът назначава допълнителна такава, а когато експертните изводи са необосновани или пораждат съмнения за тяхната правилност – се назначава повторна експертиза (чл. 153 от НПК). При всички положения експертното заключение не е задължително за съда, но той е длъжен да се мотивира защо не го кредитира (чл. 154 от НПК).
По делото въззивният съд е възприел експертните изводи и начина на формиране на действителната стойност на закупените товарни автомобили „М.“, които са значително по-ниски от заплатената цена и в това се състои неизгодността на сключените сделки и причинената на търговското дружество „В. и к.“ ЕАД, София, имуществена щета от непозволено увреждане в размер на 123 450 лева (исковата претенция е за по-малка сума и претенцията не е била увеличавана от ищеца). С подробни съображения решаващата съдебна инстанция е обсъдила на с. 15 от мотивите защо възприема назначените в хода на въззивното съдебно следствие експертизи, вместо изготвените експертни заключения от 03.02.2011 г. в хода на първоинстанционното следствие (л. 148-159 от н.о.х.д. № СлП-99/ 2008 г. на СРС) и в хода на досъдебното производство (л. 201-206 от ДП № 23/ 2008 г. на ГДБОП). Независимо от предпочетените експертни изводи всички приобщени по делото експертизи неотклонно посочват, че товарните автомобили са били закупени на необяснимо завишена стойност от предлаганите на пазара по това време.
Съдът не е имал основание да се усъмни в достоверността на експертните познания, защото средната пазарна цена на продаваните товарни автомобили от същата марка „М.“, като инкриминираните, е определена въз основа на експертно проучване сред специализирани издания с публикувани обяви за продажба на употребявани автомобили. Предложени са били и цени след овехтяване при изминал период от време (от производството на нов товарен автомобил до инкриминирания период през 2005 г.), но те са значително по-ниски от средната пазарна цена за същата 2005 година. С инкриминираното поведение по сключените две сделки подсъдимият Б. С., в качеството му на изпълнителен директор на „В. и к.“ АД-София, ощетил гражданския ищец, защото покупната цена на първия автомобил надвишавала с 34 083 лева средната пазарна цена на предлаганите автомобили от същата марка, а за втория автомобил – надвишаването е с 89 367 лева. Претенцията на касатора, че вещите лица е следвало да установят цена на идентичен товарен автомобил към датата на закупуването им, а не преди или след инкриминираното деяние, че и предлаганото в обявата возило да е на същия пробег, модел, кубатура и пр., е несъстоятелна и се позовава на неразбиране за състоянието и функционирането на пазарите и на начина на формиране на средна пазарна оценка на вещ от вещо лице-оценител.
Претендираното нарушение на процесуалните правила, свързани с компрометирани експертни изводи и липсата на критичен анализ на експертните познания от въззивния съд, не е допуснато. Обоснованите експертни познания в областите на науката, изкуствата и техниката не могат да накърнят процесуалните права на страните, включително и на подсъдимия, защото представляват знания и достижения на съвременното човечество. Липсата на изгода от тях за виновния деец не може да наруши упражняването на процесуалните му права, включително и на правото на защита.
4. Според защитата е допуснато нарушение на процесуалните правила, защото въззивната инстанция не е разполагала с годен съдебен акт на първостепенния съд, който да провери. Касаторът счита, че липсват мотиви към оправдателната присъда на Софийския районен съд, поради което горната инстанция следва да отмени и да върне делото обратно, а не да постановява нова присъда.
Възражението е неоснователно. За да се констатира претендираното нарушение в първостепенния съдебен акт, трябва да липсват генерално съображения по решаващите въпроси, на които той следва да даде отговори. Тогава въззивният съд не може да вземе отношение, тъй като самата недоволна страна няма да бъде наясно какви точно възражения да прави. Това в случая не е така. А поначало допуснат процесуален порок може да бъде отстранен и от въззивната инстанция, която се явява „втора първа инстанция“ с правомощия по установяване на нова фактическа обстановка, събиране на нови и проверка на вече събраните от по-рано доказателства, изграждане на самостоятелен доказателствен анализ и формиране на собствени правни изводи за извършеното деяние и наказателната отговорност на подсъдимия. Липсата на мотиви като съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК е касационно основание за отмяна на въззивния съдебен акт, ако в него няма изложени съображения (мотиви) по същностните въпроси за наказателната отговорност на подсъдимия – има ли извършено престъпление, извършено ли е от подсъдимия виновно, какво наказание да му се наложи и как да бъде изпълнено.
Воден от изложените съображения мнозинството от настоящия съдебен състав прие касационната жалба на подсъд. Б. Б. С. за неоснователна, а атакуваната с нея нова въззивна присъда – за правилна и законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 21.01.2021 г. по в.н.о.х.д. № 3630/ 2019 г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, Х-ти въззивен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: с ОМ
(по п. 3 за СПН по същността на обсъждане на експертните заключения)
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Биляна Чочева по н. д. № 869/2021 г. по описа на ВКС
В различие от мнозинството от съдебния състав намирам, че касационната жалба на подсъдимия против гражданско-осъдителната част на присъдата е основателна.
Въпреки обемното изложение в решението, практически мнозинството от касационния състава не предлага отговор на поставените от защитата възражения, което е изисквало внимателно проучване на материалите по делото и касационната жалба, за да се постигне надеждно извеждане на същината на оплакванията. Прието е, че те се свеждат до необоснованост, както и че касаторът е целял да наложи собствените си възгледи за инкриминираното деяние, оспорвайки специалните познания на вещите лица от кредитираните АТЕ за начина на формиране на средната пазарна цена на автомобилите, закупени от С.. Подобни общи съждения лимитират обхвата на касационната проверка за съществено процесуално нарушение относно начина на формиране на убеждението на въззивния съд по конкретен въпрос, което е касационно основание. Изложението в касационната жалба може не винаги да съвпада със стандарта за изготвянето й, както и вижданията на касационните съдии в тази насока, но е задължение на ВКС като последна инстанция да изведе сърцевината на възраженията и да им отговори надлежно, което в случая не считам, че мнозинството е направило.
Затова в настоящето особено мнение предлагам моето становище по повдигнатите възражения в касационната жалба и допълнението към нея.
Принципно е разбирането, че при наличието на прекратено по давност наказателно производство за конкретно престъпление, гражданската отговорност на подсъдимото лице може да бъде ангажирана, ако инкриминираното поведение като съвкупност от факти (чиято правна квалификация може да е различна), потвърдени при съдебното разглеждане, представлява деликт.
В конкретния случай този съществен въпрос не е бил проучен внимателно и не е получил задълбочен и убедителен отговор в мотивите, вкл. по повод изрично направени от защитата възражения. Това важи както за фактите, които обуславят съдържанието на деликтното поведение, така и за причинната връзка с вредите, претендирани от ищеца.
За да уважи гражданския иск, СГС по същество е приел, че С. не е положил дължимата грижа на добрия търговец, като не е извършил задълбочен анализ и проучване на пазара на употребявани тежкотоварни автомобили, на който „към инкриминираните дати е имало възможност да се закупят употребявани автомобили, идентични спрямо процесните като марка, модел, технически характеристики, година на производство и техническо състояние, във вид, позволяващ привеждането им в експлоатация веднага след закупуването им, без необходимост от влагането на допълнителни средства, на цена близка до справедливата пазарна стойност“. Вместо това същият закупил автомобилите на цени, надвишаващи значително тази стойност.
В мотивите си въззивния съд е отразил, че справедливата пазарна цена е била установена по нужния несъмнен и категоричен начин въз основа на заключенията на „обсъдените експертизи“ Тройна комплексна автотехническа и оценителна експертиза (на л. 63 от ВНОХД № 3630/2019 г.) и Допълнителна комплексна автотехническа и оценителна експертиза ( непришита по делото и намираща се между червени крайни корици след НОХД № 8746/2014 г. на СРС) (които се базират на по-обстойно проучване на обяви за продажби на пазара и са формулирани различни изводи за пазарна цена), като в тази връзка изцяло се доверява на вещите лица и по въпроса за възможността да се закупят автомобили с техническите характеристики, идентични с тези на процесните.
Прегледът на мотивите изобщо не потвърждава заявеното, че кредитираните от СГС експертизи са обсъдени, при това критично в контекста на направените от защитата възражения. Съвсем очевидно е, че крайното заключение за идентичност между закупените от С. автомобили и наличните на пазара (кредитирано от въззивния съд), не отговаря на действителното съдържание от експертизите, на което вещите лица са се позовавали, както и на техните допълнителни разяснения в с. з. на 21.01.2021 г. В мотивите е изяснено, че преговорите за закупуването на двата т.а. са били водени преди 12.08.2005 г. (като сделката за т. а. М., модел 19 372, който е бил наличен, е била сключена на дата 12.08.2005 г., а за т. а. М. 26 322 на дата 29.08.2005 г. – след доставянето му от Р Германия), като предназначението им е било да обслужат нуждата за преодоляване на последиците от наводненията през лятото на 2005 г. Възраженията на защитата, че към посочените дати всъщност не е имало автомобили като закупените, изобщо не са изследвани, а това се е налагало, тъй като съвсем видно в заключението по задача 1, в първата таблица - за т. а. М., модел 19 372, са били посочени само два т. а., предлагани във в. „А.“ (обяви от 22.07.2005 г.), но за тях са липсвали данните за пробег в км., като годината на производство е съответно 1993 и 1991 г. (а закупеният т. а. е бил произведен 1992 г. и отделно рециклиран). Още по-фрапиращо е несъответствието, касаещо втория закупен от С. т. а. М., модел 26 322 – всички т. а., посочени във втората таблица са се отнасяли до обяви след датата не само на договарянето, но и на самото му закупуване, което е станало на 29.08.2005 г. Извън това, при изслушването на експертите в с. з. са протоколирани техни изявления, че не е известно дали автомобилите по обявите са били налични или продадени към датите 12.08. и 29.08.2005 г., както и че тогава може да е имало само един автомобил и те (т.е. дружеството, представлявано от С.) да са го купили. Вещите лица са разяснявали и че всъщност по обявите не е имало т.а. М., модел 26 322 (като закупения), а модел 26 321, но според тях разликата не би трябвало да е голяма, но пък и не са правили такава проверка. В протокола изрично е записано, че те са посочвали цени от вестниците, но за по-изгодна сделка не могат да говорят, а средната пазарна цена са определили на база няколко обяви с различни цени. Съответно, възраженията на защитата по повод втория закупен от С. автомобил са насочвали, че експертите са правили сравнението с обяви за друг модел и след датата на закупуване, което трудно обуславя преценка за идентичност и наличност на пазара, в какъвто смисъл е било крайното им заключение.
Всички тези обстоятелства са изяснявани по повод зададени от защитата въпроси и в тази насока са формулирани последващи възражения за компрометирани крайни изводи на експертите (за идентичност, респ. за наличност на пазара), на които СГС изобщо не е обърнал внимание. Това се отнася и до обективната невъзможност да се прави сравнение между налични на пазара и закупени автомобили, доколкото вещите лица не са имали достъп до информацията за тях при ищеца, за което също са давали разяснения.
В този аспект намирам, че липсата на подробно критично обсъждане на заключението на вещите лица и техните разяснения като цяло и в детайлите, посочени по-горе, за които защитата е настоявала, а понастоящем е преповторила и в касационната жалба, представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на С. при ангажиране на гражданската му отговорност за деликтно поведение, от което да са настъпили вреди за дружеството ищец. Реализирано е касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, като нарушението не може да бъде отстранено от ВКС, а за неговото поправяне се налага присъдата на въззивния съд да бъде отменена в гражданско-осъдителната й част и делото да се върне за ново разглеждане на СГС, от друг съдебен състав от фазата на разпоредителното заседание.
В мотивите към касационното решение мнозинството не представя никакъв отговор по възраженията на защитата в посочената от мен насока, произволно включвайки ги в категорията необоснованост, което намирам за неправилно и в противоречие със задълженията на последната съдебна инстанция – да открои наличието на съществено процесуално нарушение и да предприеме мерки за неговото поправяне.
Съдия Биляна Чочева: |