5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София,04.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 728/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. И. Д. от [населено място] срещу определение № 2337 от 16.12.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 4181/2011 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 31.10.2011 г. по т. д. № 2914/2011 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на Г. Д. и е прекратено производството по делото на основание чл.130 ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като твърди, че същото е постановено в нарушение на закона. Излага доводи, че въззивният съд е прекратил производството по делото поради неправилната преценка, че е сезиран с установителен иск за факт по чл.124, ал.4 ГПК, вместо да съобрази обстоятелството, че предявеният иск е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.439 ГПК вр. с чл.36 ЗОЗ за отричане правото на ответника – заложен кредитор да пристъпи към принудително изпълнение по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с взаимно свързаните въпроси за допустимостта длъжникът, срещу когото е предприето принудително изпълнение по реда на ЗОЗ, да установява по исков ред несъществуването на право за заложния кредитор да пристъпи към принудително изпълнение поради ненастъпила изискуемост на обезпеченото със залог вземане и за характера на предявения от длъжника иск - установителен иск за факт по смисъла на чл.124, ал.4 ГПК или отрицателен установителен иск за право по смисъла на чл.124, ал.1 ГПК. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че обжалваното определение противоречи на задължителната практика на ВКС в определение № 720/27.07.2010 г. на ІІ т. о. Алтернативно се сочи и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Г. И. Д.. В исковата молба са наведени твърдения, че за обезпечаване на вземането на ответника „Радиант Т. И.” към [фирма] по сключен между двете дружества договор за заем от 16.11.2010 г. ищецът учредил залог по реда на ЗОЗ върху дружествените си дялове в [фирма] в полза на заемодателя „Радиант Т. И.”; На 21.04.2011 г., преди да е настъпила изискуемостта на обезпеченото вземане, заложният кредитор вписал в Централния регистър на особените залози и в Търговския регистър пристъпване към принудително изпълнение по отношение на дружествените му дялове, обект на особения залог. Отричайки изискуемостта и изпълняемостта на обезпеченото вземане по договора за заем като предпоставки за предприемане на принудително изпълнение от страна на заложния кредитор, ищецът е поискал от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че без да е възникнало основание за това, ответникът „Радиант Т. И.” е пристъпил към принудително изпълнение по реда на ЗОЗ върху дружествените му дялове в [фирма], както и че поради липсата на основание за пристъпване към изпълнение вписаното в Търговския регистър пристъпване към изпълнение върху дружествените дялове е недействително по смисъла на чл.29 ЗТР и подлежи на заличаване /молба – уточнение вх. № 71760/02.08.2011 г./.
За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото на основание чл.130 ГПК, Софийски градски съд е приел, че първият иск е недопустим, тъй като съставлява иск за факт – липса на изискуемост поради ненастъпил падеж по договора за заем, чието установяване по съдебен ред не е изрично предвидено в ГПК. По съображения, че в предоставения за целта срок ищецът не е конкретизирал искането си по чл.29 ЗТР, е прекратено и производството по втория иск за установяване порок на вписаното в Търговския регистър пристъпване към принудително изпълнение върху дружествените дялове на ищеца в [фирма].
Сезиран с частна жалба, Софийски апелативен съд е потвърдил определението за прекратяване на делото, след като е възприел изводите на първата инстанция за недопустимост на първия иск и за пропуск на ищеца да формулира ясен петитум по втория иск. В съобразителната част към въззивното определение са изложени мотиви, че ищецът следва да защити правата си срещу незаконосъобразно предприетото принудително изпълнение чрез установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, а не чрез иск по чл.124, ал.4 ГПК за установяване на факта на ненастъпила изискуемост на вземането на заложния кредитор.
Въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решаващите изводи на въззивния съд сочат, че поставените от частния жалбоподател въпроси за допустимата искова защита на длъжника, отричащ правото на заложния кредитор да пристъпи към принудително изпълнение по реда на ЗОЗ, са от значение за изхода на делото и отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Доказана е и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предпоставка, тъй като произнасянето в определението противоречи на задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК с цитираното от жалбоподателя определение № 720/27.07.2012 г. по ч. т. д. № 436/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. Поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се обсъжда второто поддържано основание за достъп до касация – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С определение № 720/27.07.2012 г. по ч. т. д. № 436/2012 г. състав на ВКС, ІІ т. о., е дал отговор на правни въпроси, идентични с въпросите, чието разрешаване е обусловило изхода на настоящото дело. Определението е постановено по повод обжалване на определение за прекратяване на производството по предявен от [фирма] против „Радиант Т. И.” иск за установяване липсата на право за ответника – заложен кредитор да пристъпи към принудително изпълнение по отношение на търговското предприятие на ищеца – длъжник, обект на учреден по реда на ЗОЗ залог като обезпечение на договора за заем от 16.11.2010 г. /наред със залога върху дружествените дялове на съдружника Г. Д./, който иск е основан на твърдения, че заложното право на кредитора не е възникнало поради ненастъпване на изискуемост на обезпеченото със залога вземане по договора за заем. За да се произнесе по спора за допустимост на предявения иск, Върховният касационен съд е приел, че : В производството по принудително изпълнение залогодателят може да оспори вземането или заложното право на кредитора като предяви иск по реда на чл.439 ГПК, съгласно чл.36 ЗОЗ; По своята характеристика искът е отрицателен установителен иск, че вземането, за удовлетворяване на което се предприема изпълнението, не съществува поради настъпили след обезпечаването му с договора за залог факти /чл. 439 ал.2 ГПК /, респ. че не са настъпили материалноправните предпоставки за упражняване на заложното право на кредитора, което по смисъла на чл.10 ал.1 т.1 от ЗОЗ се състои в правото на удовлетворяване от заложеното имущество; При защита срещу материалноправната незаконосъобразност на предприето принудително изпълнение предметът на отрицателния установителен иск се свежда до отричане на заложното право на кредитора като право да пристъпи към удовлетворяване от заложеното имущество. В заключение е обосновано становище, че липсата на материалноправни предпоставки за преминаване към изпълнение по реда на ЗОЗ предпоставя допустим в защита на длъжника по изпълнението отрицателен установителен иск за право с правна квалификация чл.124, ал.1 вр. с чл.439 ГПК вр. с чл.36 ЗОЗ, а не иск за факт по смисъла на чл.124, ал.4 ГПК.
Настоящият състав на ВКС възприема изцяло посочените разрешения, относими към спорния предмет на конкретното дело, и с оглед на тях намира за неправилни изводите на въззивния съд за недопустимост на предявения по делото главен иск. Въпреки непрецизно формулирания петитум на исковата молба, изложените в обстоятелствената част на молбата твърдения сочат категорично, че ползвайки се от признатата в чл.439 ГПК процесуална възможност, ищецът е предявил иска, за да установи със сила на пресъдено нещо отсъствието на право за ответника – заложен кредитор „Радиант Т. И.” да пристъпи към принудително изпълнение по реда на ЗОЗ върху дружествените му дялове в [фирма], върху които е учреден залог за обезпечаване на вземането на кредитора по сключения със същото дружество договор за заем, поради ненастъпила изискуемост на обезпеченото със залога вземане, съставляваща материалноправна предпоставка за пораждането и за възникването на заложното право на кредитора по чл.10, ал.1, т.1 ЗОЗ. В резултат на неправилната преценка, че предмет на иска е прякото установяване на факта на ненастъпилата изискуемост на вземането по договора за заем, релевирана от ищеца само като отрицателен факт за несъществуване на отричаното с иска заложно право, въззивният съд неправилно е квалифицирал иска като установителен иск за факт по смисъла на чл.124, ал.4 ГПК, вместо като отрицателен установителен иск за право по чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.439 ГПК вр. с чл.36 ЗОЗ. Неправилната правна квалификация е обусловила и лишения от опора в закона извод, че искът е недопустим поради ограничението на чл.124, ал.4 ГПК за самостоятелно установяване на факти с правно значение, неприложимо в случая с оглед действителния предмет на иска – установяване несъществуването на право, а не на правнозначим факт.
Търсената с главния иск защита предопределя и съдържанието на целената с иска по чл.29 ЗТР защита, а именно – установяване несъществуването на вписаното в Търговския регистър обстоятелство, изразяващо се в пристъпване към принудително изпълнение върху дяловете на съдружника Г. Д. в [фирма]. Неясно формулираното искане, основано на чл.29 ЗТР, не е основание за прекратяване на делото по така предявения иск, а поражда необходимост от привеждане на петитума на исковата молба в съответствие с разпоредбата на чл.29 ЗТР, за което ищецът следва да прояви нужната процесуална активност.
По изложените съображения обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2337 от 16.12.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 4181/2011 г. на Софийски апелативен съд, и потвърденото с него определение от 31.10.2011 г. по т. д. № 2914/2011 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |