О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
гр. София 20.06.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 3691 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от П. Н. П. против определение № 66/04.01.2013 г. по ч.гр.дело № 8/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 3.11.2012 г. по гр.дело № 18889/2012 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за допускане на правна помощ и за освобождаване от държавна такса в производството пред първоинстанционното дело. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателката иска отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се освободи от задължението за внасяне на държавна такса по предявените искове и да й се предостави правна помощ под формата на процесуално представителство по делото на ПРС.
В изложението към частната жалба са поставени правни въпроси, които се свеждат до следния правен въпрос - за предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса по чл.83,ал.2 ГПК и за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по чл. 23,ал.3 ЗПП, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по частната жалба не е изразила становище.
Настоящият състав на ВКС Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че жалбоподателката П. П. е предявила пред районния съд обективно съединени искове с пр.осн.чл.232 ЗЗД, чл.233,ал.1 ЗЗД, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД с обща цена 339.83 лв.
Предявените искове са за присъждане на суми за платени консумативи за изразходвана вода за месец октомври и ноември 2012 г. общо за 19.44 лв., за платени суми за електроенергия за същите месеци общо 70.39 лв., за стойността на поставени две нови секретни брави на обща стойност 50 лв., за договорна неустойка, съгласно раздел VI,т.2 от договор за наем от 25.08.2012 г., сключен са ответника Т. У. А. А. за 200 лв.
Прието е, че съобразно приложения по делото договор за наем от 25.08.2012 г. ищцата-жалбоподател предоставила за ползване на ответника собствен недвижим имот, състоящ се от бокс, трапезария, хол, тоалетна-баня, антре, тераса, находящ се в [населено място], [улица] за срок от една година, считано от 25.08.2012 г.
Въззивният съд е приел, че не са налице доказателства по делото, че жалбоподателкта-ищец няма достатъчно средства да заплати държавна такса по предявените искове, че не са налице условията за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявените искове по чл.83,ал.2 ГПК. За да направи извода съдът е взел предвид данните от приложената декларация за семейно и имотно състояние на ищцата, според които същата е декларирала, че няма недвижими имоти, а в исковата молба са изложени твърдения за сключен договор за наем за собствен на ищцата недвижим имот – апартамента, находящ се в [населено място]. Съдът е съобразил и обстоятелството, че в декларацията не е отразено, че ищцата е запозната с наказателната отговорност по чл.313 НК за деклариране на неверни данни. Взето е предвид, че ищцата е в трудоспособна възраст със специалност – счетоводител, че е собственик на процесния имот, че няма задължения за издръжка към други лица, че може с оглед цената на исковата да си позволи заплащане на минимална държавна такса в размер на 50 лв. Изводите си съдът е направил като е обсъдил и приложените писмени доказателства и пред въззивната инстанция.
Съдът е приел, като е обсъдил приложените по делото данни за имущественото, здравословно и семейно положение на ищцата, че същата не би била ограничена в правото на достъп до правосъдие и молбата за допускане на правна помощ следва да се остави без уважение.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос, поставен от жалбоподателката.
По правния въпрос:
Целта на разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или частично разходите на съдебното производство. Материалното състояние на лицето се преценява, като се вземат предвид неговите доходи, доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение за преценката средствата, с които разполага лицето дали са достатъчни за да заплати таксите по делото.
Съгласно разпоредбите на чл.3 от Закона за правната помощ целта на този закон е да се гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване на ефективна правна помощ. Според чл.23, ал. 3 от посочения закон правна помощ по гражданско и административно дело съдът предоставя на лица, за които прецени, че нямат достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Критериите, възоснова на които съдът извършва преценка са доходите на лицето и на членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и всяко друго обстоятелство, което е от значение за преценката дали средствата, с които разполага лицето са достатъчни за да заплати адвокатско възнаграждение.
По основателността на частната жалба:
От декларацията на ищцата П. П. по чл.83,ал.2 ГПК се установява, че същата е разведена, представлява едночленно семейство, няма доходи от възнаграждение по трудов, съответно граждански договор или на основание служебно правоотношение, няма парични средства по банкови сметки, дялове в търговски дружества и ценни книжа, няма МПС. Не са налице данни за влошено здравословно състояние. Жалбоподателката е в трудоспособна възраст и има специалност, но не получава доходи от възнаграждение по трудов или граждански договор. Обстоятелството, че е сключила в качеството на наемодател договор за наем от 25.08.2012 г. със срок от една година, считано от датата на сключването за недвижимия имот - жилище, състоящо се от бокс, трапезария, хол и тоалетна-баня, антре, находящо се в [населено място], ул.”д-р В.” № 27, ет.3,ап.7 не налага извода, че описания имот е собственост на жалбоподателката. Освен това видно от твърденията в исковата молба договорът за наем е бил прекратен, поради което съдът намира, че възможността жалбоподателката-ищец да сключва такъв договор за описания недвижим имот в качеството на наемодател не налага извода за наличие на постоянен доход и то в размер, който да й позволи да заплаща дължимата държавна такса по предявените искове, която е в минимален размер. Съдът намира, че жалбоподателката следва да бъде освободена от задължението за внасяне на дължимата държавна такса по исковата молба, възоснова на която е образувано първоинстанционното дело.
Като взема предвид липсата на доходи на ищцата по трудов, съответно граждански договор или на основание служебно правоотношение, липсата на недвижими имоти, МПС или друго имущество съдът намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл.23,ал.3 от Закона за правната помощ. Възоснова на представените писмени доказателства съдът преценява, че жалбоподателката-ищца няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Поради това следва да й бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство в производството по предявените искове, предмет на разглеждане на гр.дело № 18889/2012 г. на Пловдивския районен съд и до окончателното му приключване.
Възоснова на изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да се отмени, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд. Жалбоподателката-ищца следва да се освободи от задължение за внасяне на държавна такса по предявените искове, предмет на гр.дело № 18889/2012 г. на Пловдивския районен съд, както и следва да й се предостави правна помощ под формата на процесуално представителство в производството по посоченото дело.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение № 66/04.01.2013 г. по ч.гр.дело № 8/2013 г. на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него определение от 30.11.2012 г. по гр.дело № 18889/2012 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлена молбата за допускане на правна помощ и за освобождаване от държавна такса в производството по гр.дело № 18889/2012 г. на Пловдивския районен съд, подадена от П. Н. П. от [населено място], [улица],вх.А и вместо него постановява
Освобождава П. Н. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],вх.А от задължението за внасяне на дължимата държавна такса по искова молба вх. № 47692/19.11.2012 г. по която е образувано гр.дело № 18889/2012 г. на Пловдивския районен съд.
Предоставя правна помощ на П. Н. П. ЕГН [ЕГН] под формата на процесуално представителство по гр.дело № 18889/2012 г. на Пловдивския районен съд и до окончателното му приключване.
Препис от определението да се изпрати на П. адвокатски съвет за определяне на адвокат за процесуално представителство на П. Н. П..
Връща делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |