Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр. София, 03.04.2013 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на деветнадесети март, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №382/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.В. срещу въззивно решение №16 от 20.01.2012 г. по в.т.д. № 355/2011 на Варненски апелативен съд В ЧАСТТА , с която е отменено първоинстанционното решение и [фирма]-гр.В. е осъден да заплати на К. Ю. и А. Романис сумата от 140 122 евро,ведно със законната лихва от 18.01.10 г. до окончателното плащане, като платено на отпаднало основание –развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, както и за 7 029,74 лева-обезщетение за забавено плащане на горната сума за периода от разваляне на договора до датата на предявяване на иска-18.01.2010 г. и разноски в размер на 17 465,94 лева. В жалбата се излагат доводи и оплаквания за материална незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на въззивно решение в тази част и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска. Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. С определение № 742 от 18.10. 2012 г. постановено по настоящото дело въззивно решение е допуснато до касационно обжалване само по касационната жалба на ответника [фирма] на основание чл.280 ал.1, т. 3 ГПК по въпроса, дали наличието на административна процедура по промяна статута на един имот само по себе си е основание за развалянето без предизвестие на предварителен договор за продажбата на същия имот, съгласно чл.87 ал.2 ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен писмен договор от 16.02. 2007 г. , по силата, на който ответникът [фирма] се е задължил да построи и прехвърли на двамата ищци апартамент № F -25 на пети етаж с площ и разположение, съобразно подробното описание в договора срещу задължението на двамата ищци-купувачи да заплатят пълния размер на цената от 140 122 евро на вноски, съгласно договора. Прехвърлянето на собствеността следва да стане в 20-дневен срок от окончателното плащане на цената , при условие, че сградата е завършена в груб строеж. В последствие по заявление от 12.03.2008 г. от страна на инвеститорът [фирма] след започването на строежа е поискана промяна в статута на сградата, в която се намира апартамента, което е одобрено със забележка в издаденото разрешение за строеж. В последствие е започнала процедура по обжалване на акта за промяна на статута на сградата, завършила с определение № 2251 от 19.02.2010 по адм. дело №146/2010 Г. на Административен съд-Варна. Ж. статут на имота е окончателно придобит, според решаващия съдебен състав, едва на 03.09.2010 г. , видно от издаденото на тази дата разрешение за ползване. Ето защо, след като към датата на плащане на последната вноска от договорената цена- 24.09.2007 г., респ. 20 дни след това ответникът не е изпълнил своите задължения по договора, то към датата на отправеното едностранно предизвестие за разваляне на предварителния договор за продажба , получено на 21.10.2009 г. от ответника, за ищците е било налице основание за разваляне на договора без предизвестие, поради неговото виновно неизпълнение в хипотезите на чл.87 ал.2 от ЗЗД. При това положение е налице основанието по чл.55 ал.1, предл.трето от ЗЗД за връщане на платената цена като такава получена от ответника на отпаднало основание:развален предварителен договор. Присъдена е и лихва за забава върху така дължимата сума за периода от развалянето на договора до датата на предявяването на иска. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: дали наличието на административна процедура по промяна статута и предназначението на един имот, само по себе си е основание за развалянето без предизвестие на предварителен договор за продажбата на същия имот, съгласно чл.87 ал.2 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба на чл.87 ал.2 ЗЗД кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок за изпълнение, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника, то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Следователно наличието на административна процедура по промяна статута и предназначението на един имот ще представлява основание за развалянето по чл.87 ал.2 ЗЗД на двустранен договор без предизвестие, само ако в следствие на тази процедура изпълнението на задължението на продавача по предварителен договор, такова каквото е уговорено относно предназначението на имота, предмет на този договор е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради неговата забава, то е станало безполезно за кредитора или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. По основателността на касационната жалба: В същата са наведени оплакванията за необоснованост вследствие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила на изводите на съда за плащане на договорената цена по предварителния договор в пълен размер на 140 122 евро като условие за настъпване изискуемостта на задължението на ответникът- касатор да прехвърли правото на собственост на двамата ищци върху апартамент № F -25 на пети етаж с площ и разположение, съобразно подробното описание в самия предварителен договор от 16.02. 2007 г.. От съдържанието на самия предварителен договор за покупко-продажба в четливото му копие /стр.40 от въззивното дело/ се установява, че размерът на договорената продажна цена от 140 422 евро, от които 1000 евро са платими при самото подписване на договора, а останалите при указаните в самия договор условия и срокове. В раздел ІІ –Цена и начин на плащане страните се уговарят плащането да става по банков път по посочената в договора банкова сметка като плащането се счита извършено със заверяване на банковата сметка на продавача със дължимата сума. От данните от заключението на вещото лице, прието във въззивната инстанция се установява, че по съответната сметка на ответното дружество [фирма] са постъпили от двамата ищци парични средства в общ размер на 130 028 евро, според счетоводните записвания в счетоводството на самия ответник. За процесните суми са издадени от ответника фактури на обща стойност 139 892,17 евро, от които за апартамент F 25 предмет на процесния договор 97 950,17 евро, а останалите като плащания на цената по друг предварителен договор с предмет апартамент F 33, какъвто страните не спорят, че е сключен между тях. Въпреки горните констатации в заключенията на ССЕ приети и пред двете инстанции, въззивният съд изрично в мотивите на постановеното решение игнорира същите като годни доказателства, тъй като вещите лица не са могли да анализират счетоводната информация при ответника и за действително постъпилите плащания. Вместо информацията за извършените плащания по сметка, съгласно заключенията на счетоводните експертизи по делото съдът се позовава на данните от представените едва в хода на въззивното производство копия от суифт нареждания, според които извършени са плащания от ищците към ответника в общ размер на 140 022 евро общо. Към тази сума, въззивният съд прибавя и тази от 1000 евро като платени при подписване на самия договор, според отбелязването в него и стига до извода, че цената по договора е дори надплатена и за ответника е настъпил падежа на задължението му да прехвърли собствеността на имота с изтичането на 20 дни от изплащането на последната вноска от договорената цена- 24.09.2007 г. Ето защо към датата на отправеното едностранно предизвестие за разваляне на предварителния договор за продажба, получено на 21.10.2009 г. от ответника, за ищците е било налице основание за разваляне на договора без предизвестие, поради неговото виновно неизпълнение в хипотезите на чл.87 ал.2 от ЗЗД. Тези изводи на съда се явяват необосновани. До тях съдът е достигнал вследствие на нарушение и на съдопроизводствените правила относно събиране на нови доказателства във въззивната инстанция. Ищците, които представят съответните суифти не обосновават и не доказват наличието на процесуалните предпоставки за събирането по изключение на такива доказателства, съгласно уредбата в чл.266 ал.2 и ал.3 ГПК, нито пък въззивният съд мотивира изобщо своето определение да допусне и приеме тези доказателства с наличието на посочените законови предпоставки за това. Следователно съдът е основал фактическите си констатации за заплащане от ищците на цената в пълен размер на представени за пръв път едва във въззивната инстанция писмени доказателства при изричната принципна забрана за това в чл.266 ал.1 ГПК и без да са налице стриктно регламентираните изключения в ал.2 и 3, което е недопустимо и води до неправилност на обжалваното решение. От изложеното следва, че така обжалваното решение се явява постановено при необоснованост и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да се отмени на основание чл. 293 ал.2 ГПК във връзка с чл.281 т.3 ГПК като доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да се произнесе по същество на спора като отхвърли иска по чл.55 ал.1, предл. 3 ЗЗД за връщане на процесната сума като дадена по развален по чл.87 ал.2 ЗЗД без предизвестие предварителен договор, както и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД обусловен от първия като неоснователни. Това е така, доколкото от данните от заключението на вещото лице, прието във въззивната инстанция се установява, че по съответната сметка на ответното дружество [фирма] са постъпили от двамата ищци парични средства в общ размер на 130 028 евро. Следователно дори и към тази сума да се прибави и тази от 1000 евро като платени при подписване на самия договор, според отбелязването в него, то не се установява от страна на двамата ищци да е постъпила в пълен размер дължимата като цена по процесния предварителен договор сума от 140 122 евро. В уговорката в раздел ІІІ т.1 от самия предварителен договор ответникът като продавач по него се е задължил да прехвърли правото на собственост в 20 дневен срок от окончателното плащане от купувача на цената по него. Следователно насрещното задължение, неизпълнението на което, според ищците им дава право да развалят договора и да искат връщане на дадената цена по него, изобщо не е станало изискуемо, поради това, че не се установява самите ищци да са изпълнили изцяло своето задължение, като условие за настъпване изискуемостта на задължението на продавача. От друга страна от заключението на СТЕ се установява, че жилището предмет на процесния договор представлява апартамент под №F 25 по окончателния проект, т.е. по предназначение отговаря на договореното между страните и е изпълнено на място. От изложеното следва, че след отмяната на обжалваното решение като неправилно, ВКС следва да постанови друго с което да отхвърли исковете като неоснователни. В полза на касатора следва да се присъдят и разноските пред трите инстанции в размер на 5 651,69 лева-държавни такси пред ВКС и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 5 931 лева, съгласно Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения за процесуално представителство от юрисконсулт М. пред въззивна и касационна инстанции или общ размер на разноските от 17 513,69 лева, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №16 от 20.01.2012 г. по в.т.д. № 355/2011 на Варненски апелативен съд В ЧАСТТА , с която е отменено първоинстанционното решение и [фирма]-гр.В. е осъден да заплати на К. Ю. и А. Романис сумата от 140 122 евро,ведно със законната лихва от 18.01.10 г. до окончателното плащане, като платено на отпаднало основание –развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, както и за 7 029,74 лева-обезщетение за забавено плащане на горната сума за периода от разваляне на договора до датата на предявяване на иска-18.01.2010 г. и разноски в размер на 17 465,94 лева, като вместо него постановява ОТХВЪРЛЯ исковете на К. Ю. и А. Романис, граждани на Л. срещу [фирма]-гр.В. за сумата от 140 122 евро, като платени на отпаднало основание –развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, както и за сумата 7 029,74 лева-обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода от разваляне на договора до датата на предявяване на иска-18.01.2010 г. ОСЪЖДА К. Ю. и А. Романис, граждани на Л. да заплатят на [фирма]-гр.В. разноските по делото пред трите инстанции в общ размер на 17 513,69 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.