Ключови фрази
Частна касационна жалба * трудово правоотношение * местна подсъдност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 662

София, 11. октомври 2013 г.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6105 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 27.05.2013 г. по ч.гр.д. № 3536/2013, с което е потвърдено определението на Софийския районен съд от 06.02.2013 г. по гр.д. № 60369/2012, с което делото е изпратено по подсъдност на Маданския районен съд.
Недоволен от определението е жалбоподателят П. П. В., представляван от адв. Св. З. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за критериите, които определят мястото, където работникът/служителят обичайно полага своя труд, който (въпрос) се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и е по подсъдността, намира, че то подлежи на касационно обжалване по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че обичайното местополагане на труда не е уговорената в трудовия договор месторабота, а мястото, където преимуществено работникът/служителят фактически полага труд. Ищецът е работил като „геофизик, интерпретатор на геофизични данни” и трудовата му функция е да участва в създаването на физични модели на проучваните обекти, в подготовката на графични материали за геофизичните отчети, както и при изготвяне на геофизичната интерпретация, а при необходимост да участва и като оператор при геофизичните замервания, да отчита извършената работа пред главния геофизик и зам. управителя на дружеството, като ежедневно взаимодейства с колегите си от отдела и управлението. Ищецът е събирал данни за анализ от съответните обекти на територията на страната и в чужбина, обработвал ги е в къщи в София и ги е представял за обсъждане в съответния работен екип на хартия или в електронен вид. Най-често е посещавал обекта „А.-М.” във връзка с което работният екип се е събирал за обсъждане и приемане на отчетите за обекта преимуществено в П., където се е намирала и съответната апаратура. Обичайното местополагане на труда не е София, поради което отводът за местна подсъдност е основателен. Делото не е подсъдно на Софийския районен съд и следва да бъде изпратено по подсъдност на съда по седалището на ответника.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че с оглед местната подсъдност на делата по трудови спорове обичайното местополагане на труда е посоченото в трудовия договор място на работа, ако това съответства на действителното фактическо положение. За определянето на мястото, където работникът/служителят обичайно полага своя труд, значение има мястото, където той извършва трудова дейност по-продължително време, където се извършва основната – най-значимата дейност за работодателя и където се приемат и предават резултатите от труда, като никой от отделните критерии няма решаващо значение, а оценката им е винаги комплексна и зависи от конкретните обстоятелства при всеки отделен случай.
Правилно въззивният съд е приел, че София не е мястото, където ищецът обичайно е полагал своя труд, тъй като той е събирал изходните данни на територията на страната, самостоятелно е работил в къщи в София, но работният екип се е събирал за обсъждане и приемане на отчетите при съответния обект, където е разполагал и с необходимото оборудване – в случая преимуществено в П., тъй като най голямо количество работа е извършвана във връзка с обекта „А.-М.”. Като е избрал да предяви иска пред Софийския районен съд ищецът е упражнил ненадлежно правото си избор, поради което правилно делото е изпратено по подсъдност на съда по седалището на ответника съгласно своевременно направения отвод за местна подсъдност.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Софийския градски съд от 27.05.2013 г. по ч.гр.д. № 3536/2013.
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийския градски съд от 27.05.2013 г. по ч.гр.д. № 3536/2013.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.