О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 294 [населено място] ,26.06.2018г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1650/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. М. Н. против определение № 711/28.02.2018 г. по в.т.д.№ 997/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от същия въззивна жалба срещу решение № 1961/13.10.2017 г. по т.д.№ 2593/2017 г. на Софийски градски съд, с което, за начална дата на свръхзадължеността на [фирма] е определена датата 20.11.2012 г.. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като счита, че процесуално легитимиращо го за подаване на въззивната жалба е обстоятелството, че е конституиран като страна в производство – т.д.№ 2165/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС - образувано по отмяна, по реда на Глава ХХІV на ГПК, на постановеното първоначално решение по молбата на [фирма], в качеството му на длъжник, за откриване на производство по несъстоятелност на същото, в частта му досежно определената дата на неплатежоспособност – 21.12.2012 година. Излага съображения, че претендираната отмяна е целяла единствено неговото злепоставяне като кредитор, а спорната за допустима въззивна жалба е единственото му средство за защита. Позовава се и на легитимиращо го да предяви въззивната жалба, висящо между него и ответното дружество производство, по предявен иск за попълване масата на несъстоятелността – чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, спрямо основателността на който се явява релевантна спорната между страните начална дата на неплатежоспособност – т.д.№ 5417/ 2015 г. на СГС. Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба, като поддържа съображенията на въззивния съд, за недопустимост на подадената от И. Н. въззивна жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да върне въззивната жалба на И. Н. срещу решение № 1961 / 13.10.2017 г. по т.д.№ 2593/2017 г. на Софийски градски съд,с което,за начална дата на свръхзадължеността на [фирма] е определена датата 20.11.2012 г., въззивният съд е приел, че И. Н. не е страна в образуваното производство по молбата на дружеството – длъжник за откриване на производство по несъстоятелност на същото, а като „трето лице„ ,по смисъла на чл.613а ал.2 ТЗ , не попада в кръга на легитимираните да обжалват лица, съгласно същата разпоредба. Съдът е изложил съображения за недоказаност на вземане с произход, съгласно чл. 613а ал.2 ТЗ / каквото и в настоящата частна жалба не се твърди / . Приел е, че конституирането на И. Н., като страна в производството по частична отмяна на решението по т.д.№ 7361 / 2014 г. на СГС, с което е обявена свръхзадължеността на дружеството, открито производство по несъстоятелност и обявена несъстоятелността на [фирма], която отмяна е постановена досежно определената дата на свръхзадълженост, не е от естество да определи качеството му на страна и в производството по т.д.№ 2593 / 2017 г. на СГС , тъй като право на всеки съд е сам да определя надлежните за производството пред него страни. Обусловеността на решението по предявения срещу жалбоподателя иск по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ от постановеното, с оглед релевантната начална дата на свръхзадълженост,решение по т.д.№ 2593/2017 г. на СГС , е ирелевантна за разширяване кръга на процесуално легитимираните да обжалват решението по чл.630 ТЗ лица, определен с чл.613а ал.2 ТЗ . Частната жалба е неоснователна. И. Н. не е конститутиран като страна в образуваното по молба на длъжника „ [фирма] производство по чл.625 ТЗ, инициирано от самото дружество. Правилни са съображенията на ответната страна, че участието на И. Н. в производството по отмяна, по реда на Глава ХХІV на ГПК / в което, впрочем, е участвал фактически, но без съображения на касационния състав относно основанието за конституирането му, оспорвано от иницииралия молбата за отмяна длъжник, и без изрично конституиране като страна / , не е от естество да обоснове и качеството му на конституиран в самостоятелното, спрямо извънинстанционния съдебен контрол, охранително производство пред СГС.Важи обратното : страните в производството, постановеният в което акт е обект на инициирания извънинстанционен съдебен контрол и доколкото са такива в конкретната, атакувана чрез отмяната част от акта, постановен в това производство, предопределят и страните в производството по отмяната по реда на Глава ХХІV ГПК. С евентуално неблагоприятен за себе си изход от спора по предявен срещу него, от синдика на дружеството в несъстоятелност, иск по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, страната – с безспорно качество на „трето„, спрямо страните в производството по чл.625 ТЗ , лице, се домогва да обоснове процесуална легитимация , в противоречие с чл.613а ал.2 ТЗ. Разбираем и безспорен е интересът на И. Н. от промяна на правния резултат, постигнат с решението по т.д.№ № 1961/13.10.2017 г. по т.д.№ 2593/2017 г. на Софийски градски съд, но не на всяко трето лице, обосноваващо такъв интерес, законодателят е предвидил потестативно право на жалба, а само на безспорните и обезпечените кредитори, като разширително прилагане на нормата, като въвеждаща изключение от правилото за обжалваемост от страните по спора, е недопустимо. Ограниченият кръг на така легитимираните трети лица е въведен в изключителен интерес на всички останали кредитори на несъстоятелния длъжник,спрямо които има действие решението за откриване на производство по несъстоятелност / чл.630 ал.3 ТЗ / и за да биха били защитени от несъстоятелни жалби, предявяването на които, макар да не спира производството по несъстоятелност, безспорно би рефлектирало върху ефективността и бързината на провеждането му. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 711/28.02.2018 г. по в.т.д.№ 997/ 2018 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :