6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
С., 10.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 20 януари две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 5724/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 1017 от 06.10.2014г., постановено по настоящото дело № 5724/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 42/18.03.2013г. по в.гр.д. № 29/2013г., с което е отменено решението на Варненския окръжен съд, № 2119 от 13.11.2012г. с което е отхвърлен иск по чл. 28, ал. 1 З. /отм./ с цена 149 278 лв. за отнемане в полза на държавата на придобито от Д. И. Х. имущество, подробно описано в решението, и с въззивното решение искът е уважен.
Ответникът по касация Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./ чрез пълномощника си гл. инспектор М. моли решението да се остави в сила.
Прокуратурата на Република България чрез процесуалния си представител прокурор С. изразява становище за основателност на жалбата.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправните въпроси „законът въвежда ли презумпция за това, че имуществото на значителна стойност, притежавано от лице, по отношение на което е установена престъпна дейност по смисъла на чл. 3 З. /отм./, е придобито от престъпна дейност; съдържа ли разпоредбата на чл. 4, ал. 1 З. /отм./ презумпция, приравняваща липсата на законен източник на доходи с наличието на обосновано предположение; законът изисква ли да е установена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество”, решени от въззивния съд в противоречие с ТР № 7/2013г. ОСГК на ВКС.
По поставения въпрос ВКС намира следното:
С Тълкувателно решение № 7/30.06.2014г. ОСГК на ВКС е прието, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 З. /отм./ и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 З. /отм./. Предположението е основателно, когато с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние и имуществото, чието отнемане се иска. Н. на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин.
За да се произнесе по жалбата ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от К. против Д. И. Х. иск по чл. 28, ал. 1 З. /отм./ въззивният съд е приел, че са налице двете законови предпоставки – наказателно-правната предпоставка /ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д” НК, за което има одобрено от съда споразумение/ и икономическата предпоставка, основана на обоснованото предположение, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито от престъпна дейност. В. съд не е възприел доводите на ответника за привидност на сделката, с която същият е придобил процесния недвижим имот. Приел е, че съгласно чл. 165, ал. 2 ГПК свидетелски показания се допускат когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа /в случая в нот. акт/ съгласие е привидно, само ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. На следващо място е изложил съображения, че не кредитира гласните доказателства с оглед заинтересоваността на свидетелите /св. Г. Х. живее на съпружески начала с ответника, с който имат и дете, а св. Л. Х. е нейна майка/, и поради противоречие на показанията както помежду им, така и с твърденията на ответника в отговора на исковата молба и със заключението на съдебно-икономическата експертиза. За неоснователни е приел доводите на ответника, че имуществото не е получено в резултат на престъпна дейност, тъй като е придобито преди да бъде извършено престъплението, за което е осъден. Приел е, че по чл. 4 З. /отм./ трябва да може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпна дейност на лицата, но това предположение законът извежда от липсата на данни за законни източници на доход. В заключение е приел, че не е оборена законовата презумпция, установена в чл. 4, ал. 1 З. /отм./ за незаконен произход на средствата за придобиване на имуществото, поради което то следва да се отнеме в полза на държавата.
В касационната жалба са изложени оплаквания за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, за необоснованост и материална незаконосъобразност. Конкретните оплаквания са, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено и във взаимната им връзка доказателствата по делото, нарушил е правилата за разпределяне на доказателствената тежест, неправилно е приложил разпоредбата на чл. 4, ал. 1 З. /отм./ като е въвел несъществуваща законова презумпция.
Касационната жалба е основателна.
Неправилно въззивният съд е приел, че придобитото имущество следва да се отнеме по реда на чл. 28 З. /отм./ щом липсва законен източник на доходите за придобиването му, тъй като не е оборена установената в чл. 4, ал. 1 З. /отм./ законовата презумпция за незаконен произход на средствата. Както бе посочено по-горе законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема. Имуществото се определя като вид облага именно от установената по чл. 3, ал. 1 З. /отм./ престъпна дейност и тази връзка е необходимо условие за уважаване на искането по чл. 28 З. /отм./. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност, но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона. От значение при преценката за връзка между престъпното деяние и имуществото, чието отнемане се иска, са видът и характерът на престъплението, придобивният способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки – ТР № 7/14г. ОСГК на ВКС.
В случая през проверявания период касаторът е придобил един недвижим имот - жилището в което живее със семейството си, и два леки автомобила. По делото липсват каквито и да е доказателства за възмездно придобиване на първия от тях - л.а. марка ВАЗ, а от свидетелските показания се установява, че този автомобил е подарен на семейството на сватбеното тържество от родителите на Г. Х., с която Д. Х. живее на семейни начала от 1990г. Относно придобиването на недвижимия имот, видно от представения нот. акт № 33, том IV, per. № 6716, дело № 512/2003г. от 24.06.2003г., ответникът е придобил апартамента за сумата 70 000 лв., от които 22 000 представляващи лични средства, а останалите 48 000 лв. с банков кредит, като продавач по покупко-продажбата е Г. Х., с която ответникът живее на съпружески начала, и с която имат дете. Относно направените разходи за пътуванията в Турция от свидетелските показания и основно от тези на Л. А. се установява, че ответникът не е извършвал разходи за преспиване, тъй като е отсядал при свои приятели на разменни начала.
Като съобрази така установените обстоятелства ВКС намира предявеният иск за неоснователен. Дори и да се приеме за недоказано поради недопустимост на свидетелските показания на възражението на ответника, че сделката покупко-продажба е привидна и е сключена с цел получаване на банков кредит /през 2005г. имотът е бил ипотекиран за получаване на друг кредит от 85 000 лв. чийто срок още не е изтекъл/, начинът на придобиване на имота и моментът на сключване на сделката, стойността на апартамента /която съгласно СТЕ е под обявената в нот. акт/, обстоятелството, че продавач е жената, с която касаторът живее на съпружески начала, не могат да обосноват предположение, че имотът е придобит с доходи от престъпната дейност. Начинът на придобиване на л.а. ВАЗ също не сочи на връзка с престъпната дейност. Доказателствената тежест за установяване на връзка между престъпното деяние и придобитото имущество е на ищеца. Н. на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност. Не е необходимо тази връзка да е установена по несъмнен начин, но в случая с оглед конкретните обстоятелства, момента и начин на придобиване и страните по сделките, такава връзка не може да се направи.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и искът да се отхвърли. На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 14 025,56 лв., от които 2250 за първоинстанционното производство, а останалата сума за касационното производство съгласно представения списък на разноските и приложените към него платежни документи.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 42/18.03.2013г. по в.гр.д. № 29/2013г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, против Д. И. Х. от [населено място], ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл. 28, ал.1 от З. /отм./, за отнемане в полза на държавата на следното имущество:
- Апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, със застроена площ 84,23 кв.м., състоящ се от хол, дневна, спалня, детска стая, баня и тоалетна, заедно с принадлежащото му избено помещение с площ от 8,04 кв.м., както и 7,758% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място, в което е построена сградата, придобит с нотариален акт № 33, том IV, per. № 6716, дело № 512/2003г. от 24.06.2003г.
- Сумата от 5 000 лева, представляваща парична равностойност на придобитите от Д. И. Х. 50 дяла по сто лева всеки от капитала на [фирма], ЕИК[ЕИК], per. по фирмено дело № 3678/2007г. на Варненски окръжен съд, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4.
- Сумата от 16 000 лева от продажбата на [фирма], ЕИК[ЕИК], per. по фирмено дело № 15/1993г. на Търговищки окръжен съд, с вписана впоследствие промяна в седалището и адреса на управление: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4.
- Сумата от 1500 лева, представляваща пазарната стойност от продажбата на лек автомобил "ВАЗ", модел "21043" с per. [рег.номер на МПС] .
- Сумата от 4 644 лева, представляваща пазарната стойност от продажбата на лек автомобил марка "Мерцедес", модел "Е 200" с per. № В 9849 CP, както и предявеното в условията на евентуалност искане за отнемане на:
- Сумата 300 лв. от продажбата на л.а. "ВАЗ", модел "21043" с per. [рег.номер на МПС] и
- Сумата 1 200 лв. от продажбата на л.а. марка "Мерцедес", модел "Е 200" с per. № В 9849 CP.
ОСЪЖДА Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност да заплати на Д. И. Х. от [населено място] сумата 14 025,56 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: