Р Е Ш Е Н И Е № 281 София, 16.01.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 891 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Русенската окръжна прокуратура срещу присъда № 29/ 05.07.2018 г. по внохд № 368/ 18 г. на Русенския окръжен съд. В протеста са релевирани касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. По същество се прави искане съдебният акт да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане, с указание подсъдимите С. Т., Ш. С. и К. К. да бъдат осъдени по повдигнатото им обвинение по чл. 198 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК, а наказанието на подсъдимия М. М. да бъде увеличено на три години лишаване от свобода. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест. Развива съображения, че искането за осъждане на оправданите подсъдими по чл. 198 от НК е недопустимо поради забраната за реформацио ин пеюс, а наказанието на подс. М. не е явно несправедливо. Защитата на подсъдимите Т. и К. моли присъдата да бъде оставена в сила. Подсъдимите С., М. и А. и техните защитници не се явяват и не вземат отношение по протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 41/ 16.03.2017 г. по нохд № 1392/16 г. Русенският районен съд признал подсъдимите за виновни и ги осъдил както следва: подсъдимите М. Г. М. и О. А. А. за извършен грабеж на вещи на стойност 380 лв. от пострадалия М. А., като на осн. чл. 198 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години на всеки от тях. Оправдал ги по обвинението да са извършили престъплението в съучастие с подсъдимите С. Т., Ш. С. и К. К., както и по обвинението за грабеж по чл. 198 ал.1 от НК на пострадалия М. К.. Отложил изтърпяването на наказанието на подс. А. за срок от четири години. На осн. чл. 68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието от три години лишаване от свобода, наложено на подс. М. по нохд № 1223/14 г. на РС гр. Русе. подсъдимите С. Н. Т., Ш. Б. С. и К. И. К. /първите двама като извършители, а третият като помагач/ за нанасяне на леки телесни повреди по хулигански подбуди на пострадалия М. К. и на осн. чл. 78а от НК ги освободил от наказателна отговорност за престъплението по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл. 20 ал.2, съотв. вр. чл. 20 ал.4 от НК, като на всеки наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Оправдал ги по обвинението за грабеж по чл. 198 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК. По жалба на подсъдимия М. М. е било образувано внохд № 314/17 г. на ОС Русе, който с решение № 94/20.06.2017 г. отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото, по нохд № 1367/ 17 г. Русенският районен съд постановил присъда № 32/ 13.03.2018 г., която е с идентично съдържание на предходната отменена присъда. По протест на Русенската районна прокуратура и жалби на подсъдимите М. и Т. е било образувано внохд № 368/18 г. на ОС гр. Русе. С присъдата, предмет на касационната проверка, Русенския окръжен съд намалил наказанието на подсъдимия М. М. от три на две години лишаване от свобода. Отменил присъдата в частта, с която подсъдимите Т., С. и К. са били признати за виновни и ги оправдал по чл. 131 ал.1 т.12 от НК. Потвърдил присъдата в останалата й част. При така установените обстоятелства, Върховният касационен съд намира, че искането в касационния протест за осъждане на подсъдимите Т., С. и К. по обвинението по чл. 198 ал.1 от НК е недопустимо. В същия смисъл са изложени законосъобразни съображения и във въззивния съдебен акт. Присъдата по нохд № 1392/ 16 г. на Русенския районен съд, с която тези подсъдими са оправдани по обвинението за извършен грабеж на вещи от пострадалите А. и К. не е била оспорена от Русенската районна прокуратура. Първото въззивно производство е образувано само по жалба на подс. М., но не и по протест на обвинителната власт. При това положение, липсва възможност за влошаване положението на тези подсъдими при второто въззивно производство и въззивният съд правилно е преценил, че подаденият протест е недопустим. Забраната за reformatio in pejus лишава и касационната инстанция от възможност да отмени въззивния съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане с указания за осъждане на подсъдимите по първоначалното им обвинение. След като Русенската районна прокуратура не е протестирала първата присъда и не е искала осъждане на тримата подсъдими по обвинението по чл. 198 ал.1 от НК, това не може да стори и Русенската окръжна прокуратура. Касационният протест в тази му част е недопустим. Неоснователно е оплакването в протеста за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия М. наказание. Русенският окръжен съд е анализирал внимателно обстоятелствата, относими към индивидуализацията на наказанието за този деец и е извел заключение за наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Изводът, че по отношение на М. се установяват многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които правят и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко съответства на данните по делото и се споделя и от касационната инстанция. Липсва основание за връщане на делото с указания за увеличаване на наказанието на подс. М.. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 29/ 05.07.2018 г. на Русенския окръжен съд, постановена по внохд № 368/ 18 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: